КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 18 ЮНИ

Умира Йордан Тодоров – български лекар, професор, доайен на българска клинична химия.

Йордан Тодоров е роден на 8 ноември 1920 г. в гр. София. Завършва медицина в СУ” Св. Климент Охридски”. Йордан Тодоров пише докторска дисертация върху клиничната лаборатория. От 1948 г. е асистент и ръководител е на лабораторията в Университетската педиатрична клиника в София. През 1956 г. става ръководител на катедрата по клиниколабораторна диагностика към ВМИ в София. Осъден е на 3 години затвор след политически съдебен процес (1972 г.), изхвърлен е от работа, лишен от възможност да преподава и публикува. Реабилитиран е през март 1990 г. Йордан Тодоров е създател на дисциплината “Клинична химия” и “Лабораторна диагностика”; на Българското дружество по клинична химия и председател до арестуването му (1972 г.). Член-кореспондент е на Дружество по хематология и онкология на ФРГ, почетен член на Люксембургското дружество по клинична биология и на Полско дружество по клинична биология. Награден е с медал “Jendrassik” за научни заслуги.

Умира Никола Бонев – български астроном. Той е роден на 11 юли 1898 г. в Стара Загора. Завършва математика и физика в СУ “ Св. Климент Охридски” през 1922 г. Специализира в Сорбоната и в Парижката обсерватория в периода от 1924 до 1926 г. През 1927 г. Никола Бонев става доктор по философия в Берлинския университет, а година по- късно доцент. В периода от 1937 г. до 1966 г. е професор по астрономия в Софийския Университет “Св. Климент Охридски”. Декан е на Физико-математическия факултет от 1934 г. до 1935 г. Завежда Секцията по астрономия при БАН в периода от 1948 до 1972 г. Никола Бонев е основател и председател на Българското астрономическо дружество. Той е основател на станция за наблюдение на изкуствени спътници, член е на комисията „Луна“ при Международната академия по астронавтика в Париж, подпредседател е на Международната федерация по астронавтика в Париж от 1961 до 1963 г. Автор е на 86 научни публикации от областта на космогонията, сферичната астрономия, висшата геодезия и математическата география.

Американският президент Джими Картър и съветският ръководител Леонид Брежнев подписват във Виена договора за ограничаване на стратегическите оръжия САЛТ 2, със срок на действие до 31 декември 1985 г. Той не влиза в сила, тъй като не е ратифициран от Сената на САЩ, но страните спазват формулираните в него ограничения. Договорът предвижда определяне на общото количество на стратегическите оръжия в двете държави.

На 26 май 1972 г. Временно съглашение между СССР и САЩ, сключено в Москва, за някои мерки по ограничаване на стратегическите оръжия, със срок 5 години (САЛТ-1). Предвижда ограничаване количеството на пусковите устройства за междуконтинентални балистични ракети, на пусковите устройства за балистични ракети на подводници и за ограничаване количеството на съвременните подводници с балистични ракети. Контролът се осъществява с националните технически средства на договарящите се страни. На 24 септември 1977 г. страните заявяват за намерението си да не предприемат действия, несъвместими със съглашението до изработването на ново.

Умира Паул Карер – швейцарски химик органик. Установява структурата на редица пигменти и ги синтезира. Изследва витамините и алкалоидите. Доказва превръщането на каротина във витамин А. Пише “Курс по органична химия”. Получава Нобелова награда за химия за 1937 г.

Роден е Пол Маккартни – английски рокмузикант, композитор, един от основните членове на квартета “Бийтълс”. Той влиза в скифл-групата “Куоримен” през 1956 г., сформирана от Дж. Ленън през 1955 г., а от 1960 г. – “Бийтълс”. До разпадането на “Бийтълс” има определяща роля във формирането на музикалната концепция на групата (заедно с Дж. Ленън; двамата работят в тандем и солово, като създават песни, превърнали се в евъргрийни). Много от типичните му лирични песни през 60-те години са посветени на Джейн Ешър (негова приятелка и годеница между 1963 и 1968 г.). През 1969 г. се жени за американската фотографка Линда Истман. Първият му солов албум излиза 20 дни преди премиерата на “Let It Be” (17.04.1970 г.). През 1971 г. създава групата “Уингс” (постоянни участници са съпругата му Линда и Дени Лейн – китарист на “Муди блус”). През следващите десетилетия наред със социално ангажирани песни продължава да издава плочи с лирични песни в традицията на “Бийтълс”. Сътрудничи си с известни имена от музикалния шоу-бизнес – Р. Стар, Ст. Уондър, К. Пъркинз, М. Джексън и др. Пол Маккартни издава следните самостоятелни албуми : “MаcCartney” (1970 г.), “Ram” (1971 г.), “MacCartney II” (1980 г.), “Tug of War” (1982 г.), “Pipes of Peace” (1983 г.), “Give My Regards to Broad Street” (1984 г.), “Prress to Play” (1986 г.), “All the Best” (1987 г.), “Flowers in the Dirt” (1989 г.), “Tripping the Live Fantastic” (1990 г.), “Unplugged – the Official Bootleg” (1991 г.), “Liverpool Oratorio” (1991 г.), “Off the Ground” (1993 г.), “Paul Is Live” (1993 г.), “Strawberries Oceans Ships Forest” (1994 г.), “Flaming Pie” (1997), “Standing Stone” (1997 г.), “Run Devil Run” (1999 г.), “Driving Rain” (2001 г.), “Wingspan” (2001 г.), “Hits and Hits Together” (2002 г.).

Уинстън Чърчил произнася знаменитата реч, в която заявява, че Англия ще се бори с Германия, независимо от капитулацията на французите.

Уинстън Чърчил е английски общественик, политик, държавник, лидер на Консервативната партия. През май 1940 г. е министър -председател на коалиционно правителство. След 22 юни 1941 г. е инициатор за създаване на съюз за борба срещу Германия. Заедно с президента Рузвелт сключва договор със СССР. По негова идея се сключва договорът “заем-наем” и съюзниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на цялата война. Участвува в Техеранската (1943 г.), Кримската (1945 г.) и Потсдамската конференции (1945 г.), които определят следвоенното устройство на света и предоставят Източна Европа на Съветския съюз. Тази политика на Чърчил довежда до установяването на тоталитарни режими в източноевропейските страни. В отговор на политиката на Сталин в Източна Европа и издигането на “желязна завеса” по границите на източноевропейските страни Чърчил (в речта си на 5.03.1946 г. в гр. Фултън, щат Мисури, САЩ) призовава за създаване на военно-политически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейските страни за защита на демокрацията от тоталното настъпление на войнстващия комунизъм. Тази реч се смята за начало на “студената война”. През 1951-1955 г. е отново министър-председател. Поради напредналата си възраст подава оставка и се оттегля от активна политическа дейност. Чърчил е известен и като писател, публицист и автор на исторически и мемоарни книги. Носител е на Нобелова награда за литература през 1953 г.

По радио BBC в Лондон в хода на Втората световна война, френският генерал Шарл де Гол, се обръща към френския народ с призива да продължи борбата с нацистите.

Шарл Мари де Гол е президент на Франция от 1959 г. до 1969 г. Той е председател на временното правителство 1944-1946 г. От юни до декември 1958 г. е министър председател. Офицер е в Първата световна война; бригаден генерал в битката за Франция през май 1940 г. След капитулацията през юни 1940 г. възглавява комитета „Свободна Франция“ в Лондон. През 1943 г. създава в Алфир Френски комитет за национално освобождение. Поставя основите на Петата република, създава нова конституция; ликвидира алжирската криза. Подава оставка след референдум, гласувал недоверие към реформите през 1969 г.

Умира Гастон Думерг – френски политик, един от водачите на Радикалната партия. От 1902 г. нееднократно министър. По време на Първата световна война е в Петроград начело на френската мисия с искане за продължаване на войната от страна на Русия. От 1924-1931 г. избран за президент. През 1934 г. е премиер-министър.

Американският гангстер Чарлз Лъки Лучано е признат за виновен от съда в САЩ по 62 от отправените му обвинения.

Чарлс „Лъки“ Лучано е итало-американски мафиот от началото на XX век. Основател на фамилията Дженовезе една от петте фамилии в Ню Йорк. Роден е под името Салваторе Лучания на 24 ноември 1897 г. в Леркара Фриди, малко селце на 25 км от Корлеоне в Сицилия. През 1906 г. семейството му емигрира в Ню Йорк. В ранните си ученически години припечелва пари като изнудва съучениците си. Тогава се среща с бъдещия си бизнеспартньор Майър Лански. На 14 години напуска училище и започва работа във фабрика за шапки. Според неговите собствени думи това е работа за „мижитурка, която цял живот няма да постигне нищо“. На 19 години се присъединява към бандата „Файв пойнтс“ и започва търговия с опиум.

По времето на Сухия режим се свързва с бъдещи едри престъпници като Бъгси Сийгъл и Франк Костело и започва работа като екзекутор на Джузепе Масерия- „Джо босът“. По късно става негова дясна ръка. По време на Кастелмарската война Лъки става още по-могъщ и решава, че е време той да поеме властта. По време на обяд между Лучано и Масерия, Чарли се извинява и отива до тоалетната. В следващият момент Бъгси Сийгъл, Джо Адонис, Албърт Анастазия и Франк Костело изваждат оръжията си и убиват Масерия. С това свършва войната. Маранцано вече е „capo di tutti capi“ (босът на всички босове) на Ню Йорк, а Лъки отново е номер две. Затова хората на Майър Лански убиват Маранцано и крайния победител е Лучано.

След това участва в убийството на Дъч Шулц, който се опитал да елиминира тогавашният шеф на ФБР. Лучано е изпратен в затвора през 1937 г. и освободен през 1945 г., заради съдействието му към Пентагона. Той бил депортиран в Италия и се е наложило да ръководи операциите си от там. Тези операции били свързани с международната търговия с хероин.

Лъки Лучано умира на 26 януари 1962 г. от сърдечен удар в Неапол, Италия.

Роден е Симеон Ангелов Пиронков – композитор. Той завършва БДК. Ученик е по композиция на П. Владигеров и В. Стоянов и по диригентство – на А. Димитров. В началото работи като музикален ръководител на Народен театър за младежта в София. По-късно е музикален ръководител на Българската кинематография, където оставя ценни образци във филмовата музика. Преподава във ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“ (дн. НАТФИЗ). Секретар е на Съюза на българските композитори и е негов зам.-председател. Симеон Пиронков е член на редколегии, пише статии по различни музикални въпроси и др. На 40 години пише първата си опера – „Добрият човек от Сечуан“, след 10 години и втората – „Пъстрата птица“. Автор е на музикални произведения в почти всички жанрове: „Нощна музика“ за симфоничен оркестър, Симфония за струнен оркестър, „Истинска апология за Сократ“ за бас и оркестър (по текст на К. Варналис), „Балетна музика в памет на Стравински“, ораторията „Житие и страдание грешнаго Софрония“, кантатата „Искам да напиша една песен“ и др.

Умира Христо Смирненски (псевд. на Христо Димитров Измирлиев) – поет. Христо Димитров Измирлиев е роден на 17 септември 1898 г. в гр. Кукуш, Македония. През 1904-1908 г. учи в родния си град. След което идва в София и продължава образованието си. През 1911 г. се завръща в Кукуш, където завършва прогимназия.. След опожаряването на Кукуш по време на Междусъюзническата война (1913 г.) семейството му се преселва в София. От 1913 до 1917 г. учи в Техническото училище, започва да печата стихове, разкази и фейлетони. През 1917 г. напуска Техническото и постъпва във Военното училище, което напуска предсрочно, тъй като е изпратен да участва в потушаването на Владайското въстание (септември 1918 г.). През същата година се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет. Първите публикации на Смирненски са във в. “К’во да е” (1915 г.). Сътрудничи (от 1916 г.) на списанията “Българан”, “Родна лира”, “Барабан”, “Художествена седмица” и др. В продължение на 11 месеца (януари – ноември 1911 г.) организира и редактира седмичното литературно-хумористично сп. “Смях и сълзи”. През 1918-1922 г. е член на редакционната колегия на сп. “Българан”, сътрудничи на хумористичните списания “Сатър” и “Червен смях”, на в. “Народна армия” и сп. “Младеж”, както и на “Работнически вестник”. През ноември 1922 г. започва да издава (съвместно с брат си Тома Измирлиев) хумористичното сп. “Маскарад”, което спира да излиза през 1923 г.. Приживе излизат книгите му “Разнокалибрени въздишки в стихове и проза” (1918 г.) и “Да бъде ден!” (1922 г.). Пише под псевдонимите Ведбал, Вилмон, Гаврош, Кямил ефенди и др.

Умира Алоис Мацак – български военен капелмайстор от чешки произход. Алоис Мацак е роден на 14 декември 1857 г. Идва в България през 1892 г. и заема длъжността военен капелмайстор в Плевен, после в София. Организира първите симфонични концерти с гвардейска музика. Автор е на симфоничната картина “Одрин” и на аранжировки за духова музика на български народни песни.

В София умира Димитър Попов Даскалов – български живописец, график и изкуствовед.

Димитър Даскалов е роден на 26 октомври 1874 г. в с. Върбица, Шуменско.През 1903 г. завършва Държавно рисувално училище в София. Възпитаник е на Ив. Мърквичка и А. Митов. През 1903 г. е един от основателите на дружество „Съвременно изкуство“. В периода 1909 – 1911 г. преподава стилознание в Държавно рисувално училище, художник в Народно археологически музей в София (1908-1913 г.). Рисува предимно портрети и композиции. Сред по-известни рисувани от него портрети са: „Старец“ (1900 г.), „Селска жена“ (1900 г.), портрети на В. Кирков (1902 г.), В. Игнатиева (1902 г.), Ц. Тодоров (1903 г.), Хр. Данов (1906 г.), Евлоги Георгиев (1906 г.), Ив. Попов (1910 г.) и др. Сред по-известните му графични творби: „Край Одрин“ (1912 г.), „Св. София“, „Цариград“ (1912 г.), „Дворецът Долма бахча“ (1912 г.). Първите си статии, студии и критика върху проблемите на изкуството публикува в сп. „Ново време“ (1897-1923 г.) на Д. Благоев. Сътрудничи с рецензии на периодичния печат – сп. „Съвременна мисъл“ (1910-1920 г.), в-к „Камбана“ (1907-1935 г.), в-к „Дневник“ (1902-1944 г.). Разработва методика за преподаване на дисциплината рисуване в гимназиите, въвежда рисуването от натура в Държавно рисувално училище, ръководи художник-занаятчийски курсове. Автор е на трудовете: „Рисуването в нашите средни училища“ (1906 г., златен медал на Балканското изложение в Лондон през 1907 г.), „Влияние на изкуството върху занаятите“ (1907 г.), „История на изкуството. Ч. I. Древният изток, Египет, Асиро-Вавилония, Персия, Финикия“ (1910 г.).

По време на Междусъюзническата война, Сърбия обявява война на България.

Умира Бойчо Липовски (псевд. на Никола Василев) – български писател, автор на стихове, разкази, драми, литературна критика.

Бойчо Липовски е роден на 15 август 1878 г. в Кюстендил. Следва философия в СУ “ Св. Климент Охридкси”. Работи като учител във Видин и Пловдив, директор на Девическата гимназия в Кюстендил. Участник е в конгреса на писателите и журналистите в Белград през 1911 г. Загива по време на Междусъюзническата война при с. Злетовска река, Кочанско. Има публикувани стихове в сборниците „Към свобода“, „Лъчи“ и др. Сътрудничи на литературната периодика, превежда от руски език, събира народно творчество.

Бойчо Липовски е автор на „Стаю Малинов“ (разказ, 1898 г.), „Първи въздишки“ (стих., 1899 г.), „Потайни жалби“ (стих., 1902 г.), „Сашка Поликраев“ (комедия, 1902 г.), „Избрани народни умотворения, обредни и битови песни“ (1906), „Пеперуди“ (стих., 1907 г.), „Младини“ (повест, 1909 г.), „Сълзи“ (стих., 1911 г.).

По време на Междусъюзническата война, по решение на правителството, Главното командване спира настъпателните действия срещу Сърбия и Гърция и заповядва да се премине към отбрана.

В същия ден Върховният главнокомандващ на сръбската армия издава заповед за започване на бойни действия срещу България.

По време на Междусъюзническата война гръцката армия изгаря селата Котово, Спатово, Манджово и Чифлици, Сярско. Останалите в тях жители са избити. Бежанците се укриват в планината, а изгорените села били изравнени със земята. Според гръцкия печат – селата били опожарени от гръцкото население, което не желаело повече да живее под българска власт.

По време на Междусъюзническата война, сръбските власти в Ресен арестуват, измъчват и интернират 496 български първенци от града и региона. 37 от тях са зверски убити.

В Крушево сръбските власти арестуват 126 видни българи – учители, свещеници, участници в национално-освободителните и църковните борби и ги подлагат на зверски мъчения. В краката на арестуваните е хвърлена отрязаната глава на четника Иван Котев.

Сръбските власти убиват жестоко свещеник Иван Аврамов и шестима младежи, набедени за комити, в прословутия дом за мъчения на българите във Велес – “Черната къща”.

По време на Междусъюзническата война в сражения срещу сръбските войски, загиват опълченците от Първа Дебърска дружина на Македоно-одринското опълчение – ефрейтор Димитър Иванов от Кратово, редниците Митре Андреев от Дебър, Трайко Симеонов от Мелничани, Дебърско, Иван Алексов от Подгорци, Дебърско, Илия Иванов от Ябланица, Дебърско.

Приет е Закон за управление и оползотворяване капитала на бившата Българска добродетелна дружина. Създава се отделен неотчуждаем фонд за издръжка на бедни български студенти. Общата сума е 372 000 лв.

Родена е Натали Сарот – френска писателка, белетрист, представител на “новия роман”. Баща й емигрира през 1905 г. от Русия във Франция. Натали Сарот получава юридическо образование в Париж и до 1939 г. работи като адвокат. През същата година публикува първата си кн. “Тропизми”. Авторка е на книгите “Портрет на един непознат” (1948 г.), “Мартро” (1953 г.), “Ерата на съмнението” (1956 г.), “Планетарий” (1959 г.), “Златните плодове” (1963 г.), “Между живота и смъртта” (1968 г.), “Чувате ли ги?” (1972 г.), “Казват глупците” (1976 г.), “Употребата на словото” (1980 г.), “Лед” (1995 г.). През 1978 г. излизат пиесите й, събрани в един том : “Тя е там”, “Хубаво е”, “Измама”, “Лъжата”, “Мълчанието”.

Изпратена е нота до Високата порта за назначаване на трима български владици в Македония (Скопие, Велес и Охрид) и за признаване на княза, подкрепена от Великобритания, Германия и Австро-Унгария (против са Русия, Гърция, Сърбия и Патриаршията). България спира плащанията по румелийския данък и изплащането на жп линията Русе-Варна. Султанът удовлетворява нотата на 14 юли същата година, като издава берати за български владици в Охрид (митрополит Синесий) и Скопие (митрополит Теодосий) и разрешава на Екзархията да издава в Цариград свой официален орган на български език – вестник „Новини“, чийто първи брой излиза на 27 септември.

Роден е Георги Димитров – български политик и държавник, деец на международното комунистическо движение. Член е на БРСДП от 1902 г. През 1913 г. е избран за народен представител, а на следващата година – за съветник в столичната община. До 1923 г. е ръководител на Общия работнически синдикален съюз. В годините между 1919-1920 г. застава начело на транспортната и на общата политическа стачка. Заедно с В. Червенков ръководи Септемврийските бунтове 1923 г. През 1929-1933 г. е ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна. На 9 март 1933 г. заедно с Б. Попов и В. Танев е арестуван и обвинен в подпалването на Райхстага в Берлин. Прочува се с държанието си на Лайпцигския процес, след който получава съветско гражданство и заминава за Москва. От 1935 г. до 1943 г. е генерален секретар на Коминтерна. Той е 32-ия министър-председател на България (23.11.1946-02.07.1949 г.). Умира на 2 юли 1949 г. Мумията му е поставена в мавзолей в гр. София, сринат до основи през септември 1999 г.

В Стара Загора на 18 юни 1879 г. е роден Константин Антонов Иванов, известен като Сеченката, както и с името Вълчо Антонов. Той е български революционер, войвода на ВМОРО.

Константин Иванов е член на Одринския окръжен революционен комитет на ВМОРО.

През 1901 и 1902 г. е ръководител на пограничния пункт на ВМОРО в Чепеларе. Там приема името Вълчо, в памет на убития предишен ръководител на пункта Вълчо Сарафов, братовчед на Борис Сарафов.

На Пловдивския конгрес на Одринския революционен окръг през 1902 г. е избран за подвижен член на ООРК и е назначен за ръководител на Западнотракийския район. През август същата година в Хасково сформира чета в която са включени Тане Николов, Димитър Запрянов, Стефан Чолаков, Дядо Петър и други новопокръстени членове на ВМОРО и влиза в Тракия. В началото на 1905 заминава със съпругата си, дейната сътрудничка на организацията Тота Дончева – Антонова за Скопие, където под прикритието на шивашка дейност основават социалистическа група. Разкрити са от властите и изгонени от границите на империята.

По време на Балканските войни е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

Умира на 23 октомври 1932 година в Стара Загора.

Сключено е англо-австрийско споразумение за ревизия на Санстефанския договор в духа на англо-руското споразумение от 30 май.

Санстефанският мирен договор е подписан между Русия и Османската империя на 19 февруари 1878 г. (3 март). С него се слага край на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. Подписан е в градчето Сан Стефано (днес Йешилкьой). Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен, и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Санстефанският мирен договор съдържа преамбюл, 29 члена и заключение. Според него освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Нейната площ е над 170 000 кв. км. В територията на България влизат цяла Северна България без Северна Добруджа, която преминава към Румъния, цяла Тракия без Одринско и Гюмюрджинско и цяла Македония без Солунско и Халкидическия полуостров, които остават за Турция. Така обозначените български граници обхващат територии, близки до определените на Цариградската конференция 1876 г. Според договора начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили. Събрание от избрани български първенци трябва да обсъди и приеме основния закон на страната. С цел подпомагане на българския народ в началните стъпки на неговото държавно управление се предвижда в страната за срок от две години да остане временно руско управление. Османската империя няма право да държи турски войски в Княжеството. Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България. Третира се плащането на годишен данък. Санстефанският мирен договор санкционира редица придобивки и за други балкански държави. Румъния, Сърбия и Черна гора узаконяват своята независимост. Румъния получава Северна Добруджа, срещу което отстъпва Южна Бесарабия на Русия. На Сърбия е дадена Нишка област. В о. Крит трябва да влезе в сила Органическият устав от 1868 г. Босна и Херцеговина получават административна автономия. Урежда се корабоплаването през Босфора и Дарданелите. През тях свободно могат да преминават в мирно и военно време търговски кораби на неутралните държави. Санстефанският мирен договор урежда редица аспекти от Източната криза. Увенчава с успех многовековните борби на българите и довежда до възстановяване на българската държава.

Започва сръбско-турската война.

Войната между Сърбия и Турция, избухва в резултат на желанието на сръбския народ да подпомогне въстанието в Босна и Херцеговина (1875-1878 г.) и да премахне своя васалитет по отношение на Османската империя. Обявена на 18 юни и с известни прекъсвания продължава до 19 октомври 1876 г. Първоначално сръбските войски имат превес и освобождават редица градове и селища в Поморавието и Тимошко. Скоро обаче силите им се изчерпват и започват да търпят поражение след поражение. Особено критично става положението след поражението при Джунис (17 октомври), след което турските войски нямат препятствие по пътя към Белград. Само незабавната интервенция на Русия спасява Сърбия от пълен военен погром. На 19 октомври тя отправя ултиматум до Високата порта, в резултат на който на 20 октомври е сключено примирие между двете воюващи страни и военните действия между тях са преустановени. На 16 февруари 1877 г. последва и подписването на мирния договор между тях, който възстановява положението, съществувало между тях преди започването на войната.

В Сръбско-турска война вземат участие и голям брой български доброволци. Със свои чети се включват известните войводи П. Хитов, Филип Тотю, Илю Марков и др. През август от тяхната среда се формират 3 батальона, които се включват в състава на руско-българската бригада. През септември и октомври българските доброволци участват в редица сражения с турските войски при Алексинац, Джунис и пр. След приключване на войната българските доброволчески формирования са разпуснати. Част от тях по-късно се включват в състава на Българското опълчение и участват в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.

В Габрово е роден генерал-майор Борис Сирманов, началник на щаба на Втора армия през Първата световна война.

Завършва Военното училище в София и Генералщабна академия в Русия. По време на Балканските войни 1912–1913 г. е военен аташе в Санкт Петербург. През 1915 г. е назначен за нач.-щаб на 7. Пехотна Рилска давизия. На тази длъжност го заварва и въвличането на България в Първата световна война. От 1917 г. е нач.-щаб на Втора армия, с която воюва на Македонския фронт на вр. Висока чука до р. Ангиста в Сереското поле.

Роден е Николае Йорга – румънски общественик, политик, историк, литературовед. През 1910 г. е член на Румънската академия. Той е един от основателите на Национална – демократическата партия. В периода 1918-1920 г. е председател на Националното събрание. От 1931 г. до 1932 г. е министър-председател и министър на народното образование. Николае Йорга е автор на научни трудове по история на Румъния, Турция и балкански страни, по история на румънската литература и на „История на романските литератури“. Създава литературното течение „семенеторизъм“ (от названието на сп. „Семенеторул“ – „Samanatorul“ – сеяч), което се появява при изостряне на селския въпрос в Румъния. В политиката е ориентиран към Англия и Франция; обявява се против политиката на нацистка Германия. Убит е от румънски националисти от „Желязната гвардия“ на 28 ноември 1940 г.

Роден е Миклош Хорти – унгарски военен деец, държавник и политик. Завършва Военноморската академия във Фиуме (Риека). През 1909 г. е флигел-адютант на император Франц Йосиф. В периода 1914-1918 г. е командир на крайцер, през 1918 г. е контраадмирал, главнокомандващ на австро-унгарския флот. Ръководи потушаването на Которското въстание 1918 г. През 1919 г. е военен министър на правителството в Сегед, а впоследствие – главнокомандващ на националната армия. Взема участие в ликвидирането на Унгарската съветска република (1919 г.). На 1 март 1920 г. е провъзгласен за регент, установява режим на диктатура, тясно свързан с фашистка Германия. През 1941 г. въвлича Унгария във Втората световна война на страната на Германия. На 19 март 1944 г. с негово съгласие германските войски окупират Унгария. На 15 октомври 1944 г. предава властта на Ф. Салаши и отива в Германия; интерниран е в Бавария. След 1949 г. живее в Португалия.

Умира на 9 февруари 1957 г.

Георги Раковски напуска тайно Цариград и с четата си тръгва към Стара планина.

Роден е Шарл Луи Алфонс Лаверан – френски лекар, протистолог и епидемиолог, член на Парижката Академия на науките от 1901 г. и на Френската медицинска академия (1893 г.). През 1867 г. завършва медицина в Страсбург. От 1897 г. до края на живота си работи в института „Пастьор“ в Париж, където организира лаборатория през 1907 г. за тропически заболявания. През 1880 г. открива причинителя на маларията. Основател е на Френското дружество за екзотична патология (1908 г. ). През 1907 г. е носител на Нобеловата награда за физиология и медицина.

Шарл Луи Алфонс Лаверан умира на 18 май 1922 г.

Наполеон претърпява последното си и най-голямо поражение в битката при Ватерло от силите на Англия, Германия и Холандия под командването на Уелингтънския херцог Уелингтън и генерал Герхард фон Блюхер.

Ватерло (на френски Waterloo) е град в Централна Белгия, провинция Валонски Брабант. Той представлява предимно жилищно предградие на Брюксел, разположено на около 15 km южно от центъра на града. Населението му е около 29 300 души (2006 г.).

На 18 юни 1815 край Ватерло се провежда последната битка от Наполеоновите войни.

Роден е Иван Александрович Гончаров – руски писател. Той е автор на „Обломов“, „Бездна“ и др. Като секретар на адмирал Е. В. Путятин участва в експедиция на военната фрегата „Палада“. През 1858 г. пише сборник очерци „Фрегатата “Палада“. Влиза в историята на руска и световна литература като майстор на реалистичната проза. Романите му представляват своеобразна трилогия, отразяваща съществените страни в живота на руското общество от 40-60-те год. на ХVI в.

Георги Пеячевич подава изложение до правителството на Австрия. Той е убеден, че след намесата на Австрия във войната между Турция и Венеция политическата обстановка на Балканите е благоприятна за нови освободителни действия. Той се опитва да припомни на правителството във Виена за въстанието на българските католици от 1688 г., като предлага и план за организирането на ново въстание в България.

Георги Пеячевич е борец против османското иго. Роден в Чипровци през 1655 г. Изявява се като един от водачите на Чипровското въстание 1688 г., след неуспеха на което избягва в Славония и постъпва на служба в австрийската армия. Като произлизащ от знатен чипровски род е удостоен от австрийския император Карл VI с баронска титла. Умира на 18 март 1725 г.

Армията на Мехмед паша преминава р. Дунав в района на Исакча. Придвижването на войските на север се съпровожда от налагане на извънредни повинности върху подвластното християнско население, което предизвиква недоволство сред българите в района на Добруджа.

В Лондон Ричард Мартин издава първата полица за застраховка живот – Уилям Гибънс е застрахован за сумата от 383 фунта.

Във Флоренция е обявено отлъчването на местния проповедник Савонарола от църквата, което предизвиква масови безредици в града.

Джироламо (Йероним) Савонарола е италиански религиозен проповедник и реформатор, монах доминиканец. Роден е на 21 септември 1452 г. във Ферара в старинен падуански род. След като се преселва в Болоня постъпва в доминикански манастир за периода 1475-1481 г. През 1481 г. е изпратен да проповядва във Ферара, откъдето се премества във Флоренция. Настоятел е на манастира на доминиканците “Св. Марко” в града. От 1491 г. служи в катедралния храм “Санта Мария дел Фиоре”. Савонарола е противник на тиранията на Медичите и Папството, призовава към аскетизъм, осъжда културата на Ренесанса (организира изгаряне на произведения на изкуството). През 1493 г. Пиетро Медичи го изгонва в Болоня. След изгонването на Медичите от Флоренция (1494 г.) помага за установяването в града на полутеократична-полудемократична република. Отлъчен е от Католическата църква от папа Александър VI през май 1497 г. На 23 май 1498 г. е изгорен жив като схизматик и еретик.

Фридрих I Барбароса е коронован за император на Свещената римска империя.

Фридрих I Барбароса е германски крал от 1152 г. от династията на Щауфените. Стреми се да укрепи кралската власт, като изисква от феодалите да носят имперската военна служба (закон от 1158 г.). Опитва се да създаде единен кралски домен в Югозападна Германия. Стреми се да подчини ломбардските градове и да ги обложи с данъци. Провежда 5 военни похода в Италия. При Фридрих I Свещената Рим. империя постига най-големия си разцвет, но политиката му на лавиране между съперничещите си феодални групировки води до отслабване на кралската власт. Загива по време на Третия кръстоносен поход на 10 юни 1190 г., когато се удавя в малоазиатската р. Салет. По време на похода влиза в конфликт с византийския император Исак II Ангел, като преговаря с български водачи Петър и Асен.