КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 15 ЯНУАРИ

2013 г.

Председателят на върховния съд на Пакистан Ифтихар Мухамад Чоудхри издава ордер за арест на министър-председателя на страната Раджа Первез Ашраф и на още 16 висши чиновници по обвинение за разхищаване на средства от национален енергиен проект. Втори ден 25000 протестиращи начело със суфисткия проповедник Мохамад Тахир ул-Кадри правят седяща стачка в центъра на Исламабад срещу некомпетентността и курупцията във властта. Протестиращите настояват съдебната система да забрани на корумпирани политици да се кандидатират за избираеми постове. Тахир ул-Кадри се завръща в Пакистан от Канада и оглавява движение срещу корупцията. Предишният министър-председател получава осъдителна присъда през юни 2012 г. след отказ да поднови разследване за корупция и пране на пари от президента Асиф Али Зардари.
2003 г.

На алеята на славата в Холивуд е поставена звездата на Никол Кидман. Тя е американска актриса от австралийски произход. Става популярна, снимайки се в касовите филми на своя съпруг Том Круз – “Гръмотевични дни” (1990 г.), “Далече, далече” (1992 г.), а също и в “Били Батгейт” (1991 г.), “Флирт” (1991 г.), “Моят живот” (1993 г.), “Злоба” (1993 г.), “Смъртоносна амбиция” (1995 г.), “Батман завинаги” (1995 г.), “Портрет на една дама” (1996 г.), “Миротворецът” (1997 г.), “Берлински дневници 1940-45” (1998 г.), “Приложна магия” (1998 г.), “Престъпен разговор” (1999 г.), “Широко затворени очи” (1999 г.), “Мулен Руж” (2001 г.), “Часовете” (2001 г.), “Догвил” (2002 г.), “Ледената планина” (2003 г.).

След среща на главния прокурор Никола Филчев и главния секретар на МВР Бойко Борисов двамата отправят призив към политиците да не дестабилизират съдебната система. Причината за призива е оспорването от висши магистрати на легитимността на избора на главния прокурор Никола Филчев, на председателя на Върховния административен съд Владислав Славов и на Върховния касационен съд Иван Григоров.

Ким Бейсинджър и Алек Болдуин се развеждат.

Лидерът на чеченските бунтовници Шамил Басаев обявява награда от 2,5 млн. долара за убийството на Владимир Путин.
Шамил Басаев е роден през 1965 г. в село Ведено, Чечения. На 14 юни 1995 г. под негово ръководство е превзета болницата в град Будьоновск. Басаев поставя искане федералните власти да спрат военните действия и да преговарят с Дудаев. Взети са за заложници повече от хиляда души и 166 от тях са избити. След смъртта на Дудаев през април 1996 г., той е избран за командващ бойните формирования на Чеченската република Ичкерия. През януари 1997 г. на изборите за президент на Чечения, спечелени от Масхадов, той остава на второ място и за кратко е министър-председател. През август 1999 г., заедно със саудитския водач Хатаб, ръководи ислямисткия бунт в съседната на Чечения република Дагестан. През януари 2000 г. той е тежко ранен, когато сепаратистите напускат Грозни пред настъплението на руската армия – стъпва на мина и десният му крак е ампутиран до коляното. Басаев стои зад превземането на театър в руската столица през 2002 г., при което бяха убити десетки заложници и чеченски екстремисти, обсадата на училището в Беслан през 2004 г., при която загинаха 331 души, повечето деца, и отвличането на около 1 000 заложници в болницата в Будьоновск, когато бяха убити около 100 души. През 2003 г. САЩ включват Шамил Басаев в черния си списък на терористите.
Чеченският терорист Шамил Басаев, който пое отговорността за най-жестоките терористични нападения в историята на съвременна Русия, е убит на 10 юли 2006 г. при операция на руските специални служби. Директорът на Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ) Николай Патрушев докладва на руския президент Владимир Путин, че 41-годишният Басаев е бил ликвидиран, заедно с други чеченски екстремисти, при операция на руските специални служби през нощта на 9 срещу 10 в Ингушетия.

В Белград е застрелян Желко Ражнатович, известен като военен престъпник с прозвището Аркан. Международният трибунал в Хага го обвинява за престъпления срещу човечеството.
Желко Ражнатович е сръбски подземен бос и лидер на паравоенните отряди „Тигри“, воювали срещу несръбското население в бивша Югославия, в това число и в Хърватия.
Командирът на страховитите „Тигри“ се прочува със зверствата на неговите бойци при войната в бивша Югославия.
Сръбският паравоенен лидер Желко Ражнатович -Аркан е разстрелян публично във фоайето на белградския хотел „Интерконтинентал“.Убиецът му стреля 3 пъти с пистолет CZ 99, който използва патрони 9 x 19 mm Luger.

В Косово са открити телата на 45 албанци, което дава повод за обвинения срещу правителството на Югославия.

Умира Владимир Свинтила (псевд. на Владимир Георгиев Николов) – български писател и литературен критик, публицист, журналист и преводач. Роден е на 29 април 1926 г. в София. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1952 г.). Работи като редактор във в. “Народна култура” (1957-1959 г.), в издателство “Български художник” (1960-1964 г.), драматург в Театъра на въоръжените сили (1964-1969 г.), редактор е във в.“София-нюз” (1969-1971 г.), заместник-главен редактор е във в.“Софийска правда” (1974-1977 г.). Сътрудничи с литературнокритически и публицистични статии, рецензии, есета и студии на български и чужди вестници и списания – “Сенчъри” и “Таймс в Индия” (Индия), “Унидад” (Перу), “Нева” и “Всесвит” (СССР), “Ревиста джеографика универсал” (Бразилия), “Тайди” (Финландия), “Бюлетин на ЮНЕСКО” (Париж) и др. Пише по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство. Основната част от публицистичното му творчество е посветена на българските национални традиции, на народознанието и народопсихологията. Автор е на пиесата “Прометей в Кипър” (1960 г.), на сценарии на изкуствоведски филми (“Изкуството на Сиена”, “Българска народна керамика”, “Златьо Бояджиев в Пиринския край” и др.). Превежда стихове, проза и драми от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки и латински език. Съчинения: “Асен Грозев” (1964 г.), “Васил Бараков” (1965 г.), “Андрей Николов” (1969 г.), “Борис Ангелушев” (1969 г.), “Веселин Стайков” (1970 г.), “Васил Захариев” (1972 г.), “От светкавици озарени” (1975 г.), “Владимир Димитров – Майстора” (1977 г.), “Длета и ружи. Разказ за занаятите” (1977 г.), “История на Самоковската иконописна школа” (1979 г.), “Лицето на Горгоната” (1992 г.), мемоари и др.

България първа признава независимостта на Македония. В края на 80-те и началото на 90-те г. на ХХ в. започва разпадането на Югославия, като от нея, наред със Словения и Хърватия, се откъсва и Вардарска Македония. Тя също се провъзгласява за независима държава под името Република Македония. България първа от балканските страни признава нейната независимост. В Скопие обаче продължават да настояват да се признае и съществуването на „македонска нация“ и „македонски език“. През 1999 г. правителството на Иван Костов признава правото на Република Македония да си служи с официалния си език.

Сваленият президент на Грузия Звиад Гамсахурдия се завръща в Грузия и начело на въоръжени отряди се отправя към Тбилиси.
Звиад Константинович Гамсахурдия е грузински политически деец, писател. От 1962 г. се занимава с преподавателска и научна дейност. През 70-80-те г. е подложен на репресии за правозащитната си дейност. Има публикации по история на грузинската литература и култура. Автор е на стихове и преводи. От 1990 г. е председател на Върховния съвет на Грузинската ССР. От 1991 г. е президент на Грузия. През януари 1992 г. е принуден да напусне поста си при обвинения в диктатура и със съмнения за корупция, и през 1994 г. се самоубива.

Народното събрание отменя чл. 1, ал. 2 и 3 от Конституцията на НРБ, в които са формулирани принципите за ръководната роля на БКП.
От 3 до 15 март 1990 г. се провежда заседание на Кръглата маса, чиято цел е споразумение между БКП и опозицията за осъществяване на българския преход към демокрация. От 23 януари започват пленарни заседания, които се излъчват директно по националните медии. На 13 март е подписано споразумение Народното събрание и правителството да се съобразяват с решенията на Кръглата маса, като връзката между институциите се осъществява от Благовест Сендов и Любен Кулишев. На 15 май са подписани споразуменията за политическия преход към демокрация.

За министър на вътрешните работи на СССР е назначен Борис Пуго.

Михаил Горбачов издига лозунга за “ново политическо мислене”.
Михаил Горбачов е генерален секретар на ЦК на КПСС (1985-1991 г.), президент на СССР (1990-1991 г.). В периода 1978-1985 г. е секретар на ЦК, член на Политбюро на ЦК (1980 г.) на КПСС. През 1988 г. е председател на Президиума на Върховния съвет на СССР, а в периода 1989 – 1990 г. е председател на Върховния съвет , председател на Съвета за отбрана. Провежда политика на гласност и преустройство в СССР и на сигурност в международните отношения. С подписването на договора за създаване на Общността на независимите държави СССР престава да съществува и пълномощията на Горбачов като президент се прекратяват (декември 1991 г.). През 1990 г. получава Нобелова награда за мир.

Умира Васил Димитров Каратеодоров – български литературен критик и белетрист. Роден е на 3 септември 1909 г. в Созопол. Завършва търговска гимназия във Варна. Сътрудничи в сп. “Хиперион”, “Обществена мисъл”, “Листопад”, в библиотека “Древна България” и др. Редактира “Седмица на жената” (1930 г.) и литературния седмичник “Мисъл” (1929-1933 г.). Книги: “Разбуждане” (1927 г.), “Владимир Русалиев” (1933 г.), “Любен Каравелов” (1934 г.), “Стефан Караджа” (1935 г.),”Неофит Бозвели” (1936 г.), “17 поети и любовта” (1936 г.), “Кръв за кръв” (1937 г.), “Н. В. Гогол” (1948 г.) и др.

За първи път в историята съветски космически кораби се скачват в космоса.

Умира Леополд Инфелд – полски физик теоретик, член е на Полската академия на науките (1952 г.). Роден е на 20 август 1898 г. в Краков. Завършва Ягелонския университет в Краков (1921 г.). Работи в Кембридж (1933-1935 г.), в Принстънския университет при А. Айнщайн (1936-1938 г.). Преподавател е в университета в Торонто (проф. от 1939 г.). През 1950 г., след завръщането си в Полша, е преподавател във Варшавския университет. Основните му трудове са по теоретична физика: интерпретация на съотношенията на неопределеностите, вълновото уравнение на електрона в общата теория на относителността, нелинейната електродинамика (съвместно с М. Борн, 1934-1935 г.). През 1938 г. заедно с А. Айнщайн и Б. Хофман от уравнението на общата теория на относителността извежда уравнение за движението на система от тела в поле на притегляне с точност, много по-голяма от тази в Нютоновото уравнение. Автор е на няколко повести и книги за Е. Галоа (1948 г.).

Температурната скала на Целзий е използвана за първи път в Англия, повече от двеста години след смъртта на нейния създател.
Температурна скала, в която интервалът между температурите на топене на леда и кипене на водата при нормално атмосферно налягане (101 325 паскала или 760 мм живачен стълб) е разделен на 100 части. Наречена е в чест на предложилия я през 1742 г. шведски учен А. Целзий. Температурата по скалата на Целзий се изразява в градуси на Целзий. Температурата на топене на леда се приема за равна на 0°, а температурата на кипене на водата – на 100°.

Избрано е ново българско правителство начело с Антон Югов. Първи заместник-председатели на Министерския съвет са Райко Дамянов и Георги Трайков. Заместник-председатели са Иван Михайлов, Станко Тодоров, Живко Живков и Кимон Георгиев. Министри на вътрешните и на външните работи са съответно Георги Цанков и Карло Луканов, а на отбраната – ген. Петър Панчевски.
Антон Танев Югов е политически и държавен деец. През 1933 г. е включен в състава на ЦК на ВМРО (об) и на Окръжния комитет на БКП в Пловдив. В периода 1941–1944 г. развива активна партийна дейност като секретар на ЦК на БРП, ръководител на Централната военна комисия при ЦК на БРП, член на Главния щаб на НОВА. След 9 септември 1944 г. участва активно в държавното управление на страната. През 1962 г. е прекратено членството му в ЦК на БКП и е освободен от държавния пост. Реабилитиран с решение на Политбюро на ЦК на БКП и на Бюрото на Централната контролно-ревизионна комисия в началото на 1990 г.

Китайското правителство взема решение за разработка на собствено ядрено оръжие.

Умира Теодор Василев Траянов – български поет символист. Роден е на 30 януари 1882 г. в Пазарджик Следва физика и математика в СУ “Св. Климент Охридски” (1899-1900 г.) и архитектура във Виенската политехника (1900-1906 г.). Дипломат, секретар е в българските легации във Виена и Берлин (до 1921 г.). Заедно с Иван Радославов и Л. Стоянов издава сп. “Хиперион” (1922-1931 г.) – трибуна на българския символизъм. Родоначалник е на символизма в българската поезия (юли 1905 г.). Съчинения: “Regina mortua” (1909 г.), “Химни и балади” (1911 г.), “Български балади” (1921 г.), “Песен на песните” (1923 г.), “Романтични песни” (1926 г.), “Пантеон” (1934 г.).

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) под Воронеж съветските войски разбиват Втора унгарска армия.

Завършено е строителството на Пентагона, най-голямата административна сграда в света.
Пентагонът (от гръцки pentagonon – петоъгълник) е сградата на военното министерство на САЩ, която има петоъгълна форма.

По заповед на Сталин всички щампи “Made in America” на товарите, доставяни от съюзническите конвои по договора “Заем-наем”, са били заменяни с руски.

След пет години в изгнание императора на Етиопия Хайле Селасие се завръща в родината си, за да оглави борбата срещу италианските фашисти.
Хайле Селасие е император на Етиопия в периода 1930-1974 г. Ръководи съпротивата срещу италианската агресия. Емигрира в Англия (1936-1941 г.). Той е един от инициаторите за създаването на Организацията за африканско единство през 1963 г. Свален е от власт през 1974 г.

Роден е Йордан Тошев Милев – български поет и преводач. Завършва журналистика в СУ “Св. Климент Охридски” (1965 г.). Работи като редактор в различни издания, в Радио София. Председател е на постоянната комисия към СБП за сътрудничество с Асоциацията на африкано-азиатски писатели. Превежда поезия на Изтока. Автор е на произведения за деца. Съчинения: “Любовта на цветовете” (1964 г.), “Нестинарски танц” (1965 г.), “Далечни погледи” (1967 г.), “Участ” (1967 г.), “Източна поема” (1968 г.), “Като пръстена на Сатурн” (1968 г.), “Прелиствам времето” (1970 г.), “Жена на хълма” (1971 г.), “Тук преди малко” (1972 г.), “Хора и пустини” (1973 г.), “Сега и утре” (1975 г.), “Земя над облаците” (1977 г.), “От малката до голямата планина” (1977 г.), “Вечният сезон” (1978 г.), “Бял облак в син вир” (1978 г.), “Завръщане от Вавилон” (1979 г.), “Съкровището на махараджата” (1980 г.), “99 нощи с Шехерезада” (1980 г.), “Под покрива на света” (1981 г.), “Неизвестни брегове” (1982 г.), “Ако някога” (1986 г.), “Ти толкова години чака” (1988 г.), “Живот над облаците” (1989 г.) и др.

Бенито Мусолини обявява обединението на Еритрея и Сомалия.

Роден е Пантелей Пантелеев – български театрален режисьор. Учи минно инженерство. След което завършва и ВИТИЗ, (при проф. Хр. Христов). След 2 години в театралния институт проф. Христов го изпраща в Пловдивския театър, където поставя спектаклите: „А утрините тук са тихи“, „Аз виждам слънцето“, „Садал и Орфей“, „Тази малка земя“ и др. По-късно твори на сцената на театър „София“. Поставя Пинтър, Булгаков („Светлината се губи в петата лампа“), Л. Герш („Пеперудите са свободни“). Автор е на стихове и пиесата „Търси се“ (неиздадени). Умира на 13 октомври 1982 г.

Роден е Мартин Лутер Кинг – борец за граждански права в Америка. Учи в колежа “Морхауз”, в Крозбърската теологична семинария в Пенсилвания, в Бостънския университет и в Харвард. Става бакалавър по богословие и доктор по философия. След конкурс е назначен за пастор в голямата църква “Декстър” в Монтгомъри. Включва се в редица прояви на мирния протест срещу расовото неравенство през 50-те години. Получава Нобелова награда за мир през 1964 г. Застрелян е по време на реч на балкона на хотел “Лорейн” в Мемфис. Посмъртно е награден с “Медала на свободата” (1977 г.). Умира на 4 април 1968 г. в Мемфис, Тенеси.

Излиза първия брой на списание “ Пламък”. Основните теми са изкуство и култура. Създател и главен редактор е Г. Милев, с участието на Хр. Ясенов, Ламар, Н. Хрелков, М. Марчевски, Г. Шейтанов, А. Страшимиров. В списанието се поместват творби на български и чужди писатели, публицистични, литературнокритични и театрални статии, рецензии, отзиви, културни прегледи и информации, книгопис, черно-бели илюстрации. Основна творческа личност е Гео Милев със статиите си „И во тме светится“, „Държава и църква“ (кн. 7-8), „Народ – стадо“ (кн. 9-10), „Отворено писмо до г-н Борис Вазов“ (кн. 11), „Фашизмът“, некролозите за В. И. Ленин (кн. 2) и Д. Благоев (кн. 5). Чужди автори – Р. Демел, В. Брюсов, В. Маяковски, Л. Андреев, Ем. Верхарн, В. Юго и др. След редица конфискации списанието е спряно, а Г. Милев и помощниците му Хр. Ясенов и Г. Шейтанов изчезват безследно.

За първи път в Европа (Германия) е издадена грамофонна плоча, съдържаща джаз-музика.

Умира Карл Либкнехт – деец е на германското и международно работническо движение. Роден е на 13 август 1871 г. в Лайпциг. Член е на Социалдемократичната партия от 1900 г. От 1912 г. до 1916 г. е депутат в Райхстага. Заема интернационалистична позиция по време на Първата световна война. През декември 1914 г. единствен гласува в Райхстага против военните кредити. През 1916 г. ръководи антиправителствена и антивоенна демонстрация в Берлин. Осъден на 2 години затвор (1916-1918 г.). Един от организаторите на „Съюз Спартак“ и Комунистическата партия на Германия (1918 г.), издател (съвместно с Р. Люксембург) на в. „Роте фане“. Убит е през януари 1919 г. заедно с Р. Люксембург по време на бунта в Берлин.

Създава се Генералният съд на Украинската Народна република.

Роден е Гамал Абдел Насър – египетски държавник и политически деец. Президент на Египет (от1956 г.). Завършва Военното училище в Кайро (1939 г.). Служи в различни военни части в Египет и Судан. Завършва военния колеж към Генералния щаб. Участва в Арабско-израелската война, в която е ранен (1948-1949 г.). Преподавател е във военния колеж към Генералния щаб (1949-1952 г.). Основава и оглавява тайната организация „Свободни офицери“, която подготвя и осъществява революцията от 23 юли 1952 г. Заместник-председател, а след това е председател на Революционен съвет. Министър-председател, като едновременно изпълнява и задълженията на президент (1954-1956 г., с прекъсвания). Главнокомандващ на въоръжените сили (от 1956 г.). Председател е на Арабския социален съюз (от 1963 г.). През 1967 г. Египет търпи пълно поражение от Израел, а страната изпада в икономическа и политическа криза. На 30 март 1968 г. Насър предлага програма за ликвидиране на последиците от поражението на Египет.

Завършено е строителството на Северната железопътна канадска линия (Квебек – Ванкувър).

Роден е Ячо Атанасов Кабаивански – български писател. Завършва ветеринарна медицина в София и работи като ветеринарен лекар в Созопол, Бургас, Свиленград, Русе. След 9 септември 1944 г. е комисар по прехраната в София. Едновременно пише белетристика и обнародва научни и научнопопулярни съчинения. Публикува художествена проза от 1937 г. Първата му книга е повестта “Това е положението” (1943 г.). Следват: “Двамата” (1945 г.), “Идат!” (1945 г.), “Капитан Драго” (1945 г.), “Под бомбите” (1945 г.), “До Букурещ и назад” (1947 г.), “Илюстративни репортажи” (1948 г.), “Темелко Ненков” (1952 г.) и др. Умира на 31 август 1955 г. в Ихтиман.

Роден е Никола Панов – български цирков артист. С цирково изкуство се занимава от 1919 г. (на арената на Ат. Гюров). Участва в цирковете „Колизеум“, „Росиери“, „България“ и др. (до 1925 г.). До 1927 г. работи в трупата на Г. Зонети във Виена. Играе в австрийските циркове „Централ“ и „Ренц“. В немския цирк „Буш“. В испанския цирк „Фейхо“ и др. През 1928-1933 г. е ръководител на гимнастическата трупа „Нико“. Участва в снимките на немския филм „Сенки на манежа“ (1933 г.). До 1956 г. участва в програмите на редица български циркове. Основава и ръководи трупата за въздушна гимнастика „Панови“ (1951-1981 г.). Умира на 30 юли 1983 г. в София.

В с. Студена, Пернишко, е основано първото Кооперативно млекарско дружество от 9 стопани по инициатива на Министерството на търговията и земеделието.

Гласуван е Закон за натурален десятък върху зърнените храни, въпреки негативното отношение на общинските съвети (83% от тях) и мащабното протестно движение на земеделското население след август 1899 г. (в сила до юни 1901 г.).

Роден полковник Георги Дреников, командващ BBC (14 септември – 01 октомври 1944 г.).

Роден е Гео Милев – български поет и литературен критик, последовател и защитник на символизма и експресионизма в България. Първите му стъпки в поезията са под влиянието на П. П. Славейков. През ученическите си години превежда от руски език стихове на А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. А. Некрасов, А. В. Колцов, А. А. Фет и др. Следва романска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1911-1912 г.), продължава в Лайпциг (1912-1914 г.), където пише дисертация за Рихард Демел, слуша лекции по философия и по театрално изкуство. През декември 1913 г. излиза първата му публикация “Литературно-художествени писма от Германия” в сп. “Листопад”. По това време е горещ привърженик на индивидуализма и естетизма, увлича се от “модерната” немска поезия. В началото на Първата световна война заминава за Лондон, за да се запознае отблизо с английската литература. Там се среща с белгийския поет Ем. Верхарн. По-късно Гео Милев отново отива в Германия, за да продължи следването си, но е арестуван в Хамбург от немската полиция като “английски шпионин” (освободен след 6 дни). След кратък престой в Лайпциг се завръща в родината си (1915 г.). В България популяризира творчеството на европейските модерни поети. През зимата на 1915-1916 г. заедно с Н. Икономов организира в Стара Загора театрална група, която изнася няколко представления – “Едип цар” от Софокъл и др. През март 1916 г. е мобилизиран, а през 1917 г. е ранен, в резултат на което загубва лявото си око. Оперира се в Берлин (престоява там до 1919 г.). В България издава сп. “Везни” (1919-1921 г.). Еволюцията му към революционни идеи намира израз в новото сп. “Пламък” (1925 г.), което е спряно заради поемата “Септември”, а авторът й е осъден по ЗЗД на 1 година затвор и глоба 20 000 лв. Арестуван е на 15 май 1925 г., след което е обявен за “безследно изчезнал”. Съчинения: “Театрално изкуство” (1918 г.), “Антология на жълтата роза” (1919 г.), “Жестокият пръстен” (1920 г.), “Експресионистично календарче” (1921 г.), “Иконите спят” (1922 г.), “Панихида на поета П. К. Яворов” (1922 г.), “Кръщение с огън и дух. Антология” (1923 г.), “Антология на червената роза” (1924 г.), “Антология на българската поезия” (1925 г.), “Септември” (1927 г.) и др.

В Петербургския театър се състои премиерата на балета на Чайковски- “Спящата красавица”.

Започва работа първата телефонна мрежа.

Зачислен първият випуск юнкери във военното училище.

По време на Руско-турската освободителна война малък руски отряд под командването на капитан Бураго влиза в Пловдив. Противникът отстъпва към Асеновград.

Сръбската Скупщина приема Закон за уредба на “освободените” от сръбските войски райони (Поморавието и Тимошко). По това време липсват международноправни основания за подобен акт.

Английското правителство е уведомено, че Русия няма да завладява Проливите. Решението на кабинета на Дизраели (на снимката) да се изпрати флот в Босфора е отменено.
Бенджамин Дизраели (21 декември 1804 г. – 19 април 1881 г.) е английски политически и държавен деец и писател. Един от най-видните идеолози и ръководители на Консервативната партия, два пъти е министър-председател (1868 г., 1874-1880 г.). Дизраели се стреми да затвърди влиянието на английската държава в Османската империя и на Проливите. Защитава целостта на Османската империя и се обявява срещу националноосвободителните движения на балканските народи – оправдава жестокостите на турците при потушаването на Априлското въстание през 1876 г. В края на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) изпраща английска военна флота в Дарданелите, за да предотврати пълния разгром на Турция и превземането на Цариград. Дизраели е един от инициаторите за свикването на Берлинския конгрес през 1878 г. и за ревизията на Санстефанския мирен договор от 1878 г. Целта му е да не допусне прекомерно разширяване на руското влияние на Балканите.

В Будапеща е подписана конвенция между Русия и Австро-Унгария. Документът, изработен от руския посланик във Виена Е. П. Новиков и министъра на външните работи на Австро-Унгария граф Д. Андраши, се състои от 10 основни члена и допълнителна (секретна) конвенция от 4 члена, подписана на 18 март 1877 г., но датирана също от 15 януари. Според постигнатите договорености Австро-Унгария се отказва от поетите по Парижкия мирен договор (1856 г.) ангажименти към Франция и Великобритания за запазване целостта на Турция и декларира намерението си да запази неутралитет при една евентуална руско-турска война. Русия от своя страна предоставя правото на Австро-Унгария да окупира Босна и Херцеговина.

Любен Каравелов издава в Букурещ първия брой на сп. „Знание“. Списанието има просветителски характер и това дава повод за нови атаки срещу Каравелов от страна на Христо Ботев.
Любен Каравелов е виден деец на националнореволюционното движение, един от основателите на Българския революционен централен комитет в Букурещ, писател, публицист и журналист. Роден e в Копривщица. От януари 1875 г. започва да издава сп. „Знание“, което се занимава с научни и литературни проблеми. Макар и вън от редиците на революционната организация, Каравелов не престава да се интересува от развоя на обществено-политическите борби. Взима участие в организирането на български доброволчески чети за Сръбско-турската война 1876 г. След избухването на Руско-турската освободителна война 1877 г.-1878 г. той оказва ценно съдействие на руското командване при действията на неговите войски в България. През лятото на 1878 г. се завръща в свободната си родина и се установява в Търново (днес Велико Търново), а няколко месеца по-късно отива да живее в Русе. Умира на 21 януари 1879 г. от туберкулоза.

По нареждане на цариградския патриарх е свикан поместен събор. Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански са осъдени на низвержение, а Иларион Макариополски – на отлъчване. На 20 април 1872 г. българският екзарх Антим І се обръща с писмо към патриарха, с което моли да се отмени наложеното на Панарет Пловдивски, Иларион Макариополски и Иларион Ловчански наказание. Тримата български владици са наказани заради това, че на 6 януари (Богоявление) са се осмелили да служат в църквата “Св. Стефан” без разрешение от патриарха.

Роден е Йордан Тимофеев Венедиков – български офицер и военен писател, историк. Генерален-майор от запаса (1936 г.). Завършва Военното училище в София (1892 г.) и генералщабна академия в Торино (1908 г.). Участва в дейността на ВМОРО. Литературната си дейност започва заедно с революционната – взема участие в Арменското (1896 г.) и в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е командир на ескадрон в конната дивизия. По време на Първата световна война – командир на 4. конен полк от конната дивизия в Македония и Добруджа. Автор е на около 20 големи труда. Някои по-важни: „История на Сръбско-българската война 1885 год.“, „Военна организация и военни действия през въстанието в 1876 год.“, „Руско-турската война през 1877-1878 год.“ и др. През Първата световна война редактира ежедневника „Военни известия“, седмичното сп. „Отечество“ и урежда походна войнишка библиотека. Умира на 7 ноември 1957 г. в София.

Георги Раковски започва да преподава българска история на българските студенти в Медицинското училище в Букурещ.

В Ню Йорк е открита първата в САЩ еврейска болница.

Родена е София Василиевна Ковалевская – руска математичка, писателка и публицистка. Първата жена член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1889 г.). Заминава в Хайделберг (1869 г.), където учи математика. Премества се в Берлин (1870 г.) и 4 години работи с К. Вайерщрас. Въз основа на 3 студии, представени от него, Гьотингенският университет задочно й присъжда (1874 г.) научната степен доктор по философия. Връща се в Русия (1874 г.), но не получава преподавателско място в Петербургския университет. Премества се в Москва и се опитва да постъпи в университета, но не успява. Става частен доцент в Стокхолмския университет (ноември 1883 г.), по-късно (1884 г.) – професор. За 8 години разработва и прочита лекции по 12 курса. Получава няколко награди за своите научни разработки. Автор е на повестта “Нихилистка” (1884 г.), драмата “Борба за щастие” (1887 г.), “Спомени за детството” (1890 г.). Умира на 10 февруари 1891 г. в Стокхолм.

Роден е Михай Еминеску – румънски поет-класик. Представител е на румънския романтизъм. Работи като софльор в пътуващ театър, библиотекар, училищен инспектор, редактор. Слуша лекции във Виенския и Берлинския университет (1869-1874 г.). Публикува разкази в сп. „Литературни беседи“. Автор е на стихотворения, сборник и поеми: „Животът“ (1879 г.), „Император и пролетарий“ (1879 г.), „Луцифер“ (1883 г.), сатиричния цикъл „Послания“ (1881-1890 г.), „Хиперион“ (1890 г.). Умира на 15 юни 1889 г. в Букурещ.

Роден е Георги Митев Хаджитилев (архимандрит Теофилакт) – български духовник и обществен деец. Учи в родното си село при Христо Г. Данов. Участва в църковно-националното движение в Пловдивската епархия. През 1867 г. става свещеник и едновременно учителства в Перущица (1868-1879 г.). Участва в основаването и дейността на местния революционен комитет. След установяването на екзархийския митрополит Панарет в Пловдив (есента на 1872 г.) е въведен в иконом и определен за архиерейски наместник в Татар Пазарджик (дн. Пазарджик), където го заварват априлските събития от 1876 г. Заподозрян е от властите като “виновник в смущенията”, откаран в Цариград, престоява в Одринския и Цариградския затвори. Освободен е по застъпничество на чужди наблюдатели. Емигрира в Русия, откъдето се завръща с руски войски (1877 г.). Сътрудник е в Главната квартира на Действащата руска армия и на Гражданската канцелария на княз Вл. Черкаски. Участва в ръководството на организираното от комитетите “Единство” в Южна България. Привърженик е на Народната съединистка партия. До Съединението е народен представител в Областното събрание на Източни Румелия и член на неговия Постоянен комитет (1879-1885 г.). След 1885 г. е депутат в Общобългарското народно събрание. Заради русофилските си настроения емигрира в Турция (1887 г.). Назначен е за протосингел на екзарх Йосиф I до 1895 г. След смъртта на съпругата си приема монашество под името Теофилакт. Протосингел на Софийската митрополия, управител е на Богословското училище в Самоков (от 1898 г. като архимандрит), а от 1904 г. – протосингел на Ловешката митрополия. Умира на 30 октомври 1912 г. в София.

Роден е Пол Лафарг – деец на френскoтo и международното работническо движение. Влиза в социалното движение през 1864 г. като студент във Висшето медицинско училище в Париж (изключен от училището през 1865 г.). В началото на 1866 г. е в Лондон, където влиза в I Интернационал. Член е на неговия Генерален съвет. Завършва медицина в Англия (1868 г.). Запознава се с К. Маркс, а през април 1868 г. се оженва за неговата дъщеря Лаура. Завръща се във Франция (1868 г.), където участва в създаването на Парижката федерация на Интернационала, оглавява неговата секция в Бордо. След поражението на Парижката комуна (1871 г.) емигрира в Испания, живее в Лондон, завръща се във Франция през 1882 г. Депутат е в парламента (1891-1893 г.). Самоубива се заедно със своята съпруга на 25 ноември 1911 г. в Париж.

Роден е Александър Сергеевич Грибоедов – руски писател, драматург и дипломат. Завършва Московския университет (1810 г.), след това учи във Физико-математическия факултет. Зачислен е в колегията на външните работи (1817 г.). Секретар на руската мисия в Техеран (1818 г.). Убит е в Техеран, където е посланик (1793-1829 г.). Автор е на комедията „От ума си тегли“. Умира на 11 февруари 1829 г. в Техеран.

Във Франция е прието ново деление на страната на департаменти.

Открива се Британският музей
Основател на идеята за уникален културен институт е Х. Слоун (1660 – 1753 г.). Той е председател на Кралското дружество след Исак Нютон. До края на своя 93 годишен живот той събира огромна колекция от 200 хиляди книги, сред които 40 хил. тома най-разнообразна книжнина и над 4 хил. ръкописа. След смъртта на Х.Слоун, Парламентът приема колекцията като официално дарение, заедно с колекциите на Робърт Котън (1571-1631) и Робърт Харли (1661-1724).
Така на 15 януари 1759 г. става официалното откриване на Британския музей в Монтегю хаус. Кралят на Англия Джордж II подарява на музея старата Кралска библиотека, събирана от ХV до края на ХVII век. и дава правото на музея да получава по една бройка от всяка излязла в Англия книга, така се гарантират постъпленията в библиотечните фондове на новоизлизащите книги. Първоначално в Британският музей преобладават колекциите от книги, редки и ценни издания, ръкописи и документи. След откриването на музея, в неговата постоянна експозиция преобладават природо- научните експонати. Постепенно, чрез откупуване започва да нараства колекцията с произведения на изкуството. Най-ценните антични паметници са безспорно скулптурите и релефите от Партенона. Истински дар за Британския музей е огромната колекция от паметници на Древния Египет, която Англия овладява през 1802 г. в Александрия след разгрома на флота на Наполеон.
Постоянният приток на експонати и книги довежда до необходимостта от строителство на нова сграда, изцяло съобразена с изискванията за създаване на музейна експозиция и хранилища за останалите паметници. Проектирането на новата сграда е възложено на арх. Робърт Смърк (1781-1867 г.), а строежът продължава от 1823 до 1847 г. Преди да е завършено изграждането на новата сграда, става ясно, че огромният книжен фонд трудно ще се побере в сградата. Затова по предложение на А.Паници, пазител на отдела за книги, арх. Сидни Смърк, брат на строителя на музея проектира световно известната кръгла читална зала и книгохранилища във вътрешния двор на Британския музей. За времето от 1854 до 1857 г. е изградена уникална читалня за 400 души с огромен купол с размери – височина 32,2м и диаметър 42,7м.
В Британския музей функционират 13 отдела, от които три библиотечни, включващи ръкописи и архивни документи, колекция от монети и медали, сбирка от рисунки и гравюри, научноизследователска лаборатория за реставрация и консервация и седем художествено-археологически отдела.

Роден е Молиер (Жан Батист Поклен) – френски драматург, актьор, един от създателите на френската комедия. Завършва Клермонския колеж (1640 г.) и заминава за Орлеан, за да следва право. Напуска училище след 2 години и постъпва като актьор в пътуващ любителски парижки театър. Скоро след това става директор на трупа. По това време заменя фамилията си Поклен с Молиер и 13 години пътува и представя своите комедии. Установява се в Париж, където трупата му играе в театър “Пти Бурбон”, а от 1661 г. – в театър “Пале роял”. Първите му произведения са писани под силното влияние на италианската комедия. След като Луи ХIV се възкачва на престола, Молиер е осигурен с 2 000 ливри годишна заплата, а комедиите му намират добър прием в Париж. Като писател засяга всички видове комедии: фарс (комедия на интригата) – “Сганарел” (1660 г.), “По неволя доктор” (1666 г.), “Мнимият болен”; комедии на нравите – “Училище за мъже” (1661 г.), “Училище за жени” (1662 г.), “Буржоата благородник” (1670 г.), “Смешните фантазьорки” и др.; комедии на характера – “Мизантроп” (1666 г.), “Тартюф” (1664 г.), “Дон Жуан” (1665 г.), “Скъперникът” (1668 г.) и др. Умира на 7 февруари 1673 г.

Русия предава Ливония и Естония на Полша, с което губи излаз на Балтийско море.
Ливония и Естония са присъединени към Русия по силата на Нищадския мирен договор.Той е подписан на 30 август 1721 г. между Русия и Швеция, с него завършва Северната война (1700-1721 г.). Петър I решително се отказва от прелиминарен договор (предварително съглашение) и като използва победите на руската армия и флот, оформя договор, отговарящ на руските интереси. Договорът се състои от преамбюл и 24 члена. Швеция признава присъединяването към Русия на част от Карелия, Ингерманландия (Ижрската земя), Естония, Латвия, о-вите Езел, Даго, Моон и други. Създават се условия за безпрепятствена и равноправна търговия между двете страни. Договорът укрепва позициите на Русия на Балтийско море, превръща я в морска държава, империя и велика сила.

Английският крал Хенри VIII се обявява за глава на англиканската църква.
Хенри VIII е английски крал (от 1509 г.), от династия Тюдори.Той е представител на английския абсолютизъм. Опира се на тесен кръг приближени (Т. Уолси, а по-късно Т. Кромуел и Т. Кранмър). По време на неговото управление е проведена Реформацията, която той разглежда като важно средство за укрепване на абсолютизма и кралската хазна. Повод за Реформацията е отказът на папата да утвърди развода на Хенри VIII с Катерина Арагонска и женитбата му с Ана Болейн. През 1534 г., след скъсване на отношенията с папата, е провъзгласен от парламента за глава на английската (англиканската) църква, запазила католическите традиции. Томас Мор, обявил се против Реформацията, е екзекутиран (1535 г.). През 1536 г. и 1539 г. е проведена секуларизация и манастирските земи преминават в ръцете на аристокрацията. Съпротивата срещу тази политика е жестоко потушавана. Огромните разходи на двора и войните с Франция и Германия довеждат в края на управлението му до пълна икономическа и финансова разруха.