Владимир Димитров – Майстора

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1564 – Роден е Галилео Галилей – италиански учен енциклопедист и астроном, един от създателите на естествознанието 1946 – За първи път е издаден вестник „Стършел“, седмичник за хумор и сатира 1961 – От територията на България се наблюдава пълно слънчево затъмнение 1989 – Изтеглени са всички съветски войски от Афганистан 1997 – СДС се превръща в политическа партия 1997 – Служебният кабинет на Стефан Софиянски приема решение за въвеждане на валутен борд в България, които започва да функционира на 1 юли същата година 2000 – България започва преговори за присъединяване към Европейския съюз

ПРАЗНИЦИ И ДНИ:

 

2023 г. – Почиват

  • Пол Бърг, американски биохимик, носител на Нобелова награда за химия (* 1926 г.)
  • Ракел Уелч, американска актриса, носителка на Златен глобус (* 1940 г.)

2013 г. – Умира Тодор Колев, български актьор (* 1939 г.)

2013 г. – Метеорит се взривява над Челябинска област.

2020 г. – Умира Ирина Чмихова, българска поп певица и музикална педагожка (* 1930 г.)

2001 г.


На 15 и 16 февруари в Пловдив се провежда среща на президентите на България, Турция и Румъния.

 

 

2000 г.


България започва преговори за присъединяване към Европейския съюз. Първите теми са: култура, наука и образование, условия за развитие на малкия и средния бизнес, външнотърговски отношения и национална сигурност.

 

 

1997 г.


Служебният кабинет на Стефан Софиянски приема решение за въвеждане на валутен борд в България, които започва да функционира на 1 юли същата година.

Основните характеристики на валутния борд са следните:

– валутният борд е задължен да купува и продава неограничено чужда валута срещу местна валута по определения в закона курс;

– валутният борд поддържа валутен резерв, който покрива парите в обръщение;

– валутният борд не провежда монетарна политика и не отпуска кредити на правителството.

Най-видимият ефект от действието на валутния борд е намалението на инфлацията. Средната инфлация преди въвеждането на валутния борд е над 210% годишно, а след въвеждането му тя е по-малко от 6%. Ниската инфлация прави възможно по-дългосрочно планиране от страна на фирмите и отделните хора, което се отразява позитивно на икономическото развитие.

Икономическият растеж преди валутния борд е средно минус 4,7% годишно, поради което между 1989 и 1997 година икономиката отбелязва икономически спад от 32%. След въвеждането на борда ръстът е положителен.

В периода до 1997 година инвестициите са намалявали средно с почти 9% годишно. След въвеждането на валутния борд инвестициите нарастват средно с над 19% годишно.

 

1994 г.  – Официално е въведен штандартът на президента на Руската федерация  – символ на президентската власт в Русия .

1992 г.


Умира Уилям Х. Шуман – американски композитор. Уилям Х. Шуман завършва Колумбийския университет, след което учи в Моцартеума в Залцбург. Автор е на симфониите: “Празнична американска увертюра” (1939 г.), “Свободна песен” (кантата за хор и оркестър, 1942 г.), “Юдит” (балет, 1949 г.), “Амарилис” (вариации за струнно трио, 1964 г.) и др.

 

 

1989 г.


Изтеглени са всички съветски войски от Афганистан.

1000 г. пр. Хр. – територията на днешен Афганистан е в състава на Бактрия; VI В. пр. Хр. – завладяна от персите; 330-329 г. пр. Хр. – завладяна от Александър Македонски; 250 г. пр. Хр. – в състава на Гръко-Бактрийското царство; VII В. – арабско нашествие – ислямизация; 900 г. – в състава на Бухарското емирство; XIII В. – монголски нашествия; XVI в. – завоювана от династията на Великите Моголи; 1709 г. – образувано независимо княжество Кандахар; 1747-1818 г. – Дуранийска държава; 1838-1880 г. – две англо-афгански войни. Установява се британски контрол над Афганистан; 1896 г.- афганците забладяват Кафиристан (Страна на неверниците) и насилствено налагат исляма и преименуват страната в Нуристан (Страната на светлината); 28 февруари 1919 г. – трета англо-афганска Война. Англия признава независимостта на Афганистан; 1973 г. – военен преврат и провъзгласяване на република; 27 декември 1979 г. – съветски войски навлизат В Афганистан и чак на 15 февруари 1989 г. го напускат; 1992 г. – талибаните превземат Кабул, гражданската война продължава; февруари 2001 г.- талибаните разрушават статуите на Буда в Бамиан, създадени V Век и Високи до 55 м; В края на 2001 г. – война срещу терористичната групировка Ал Кайда и сваляне на талибанския режим с помощта на САЩ и Великобритания. Създава се Временно правителство, което свиква Лоя Джирга (Народно събрание).

 

 

1983 г.


От 15 до 19 февруари министърът на външните работи Петър Младенов е на посещение на в Мароко и Тунис.

Петър Младенов е министър на външните работи от декември 1971 година до ноември 1989 година. Роден е през 1936 година с. Тошевци, Видинско. Следва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, след което завършва Московския институт за международни отношения. Заема отговорни държавни постове: председател на Държавния съвет (ноември 1989 година – април 1990 година), президент на Народна република България (април – юли 1990 година). Петър Младенов умира през 2000 година.

 

 

1982 г.


В София се открива юбилейна ретроспективна изложба „100 години Владимир Димитров-Майстора“.

Владимир Поппетров Димитров-Майстора е роден на 1 февруари 1882 г. в с. Фролош, Кюстендилско. Той е виден български живописец и график. Завършва Рисувалното училище в София. Посещава почти всички европейски галерии и Ню Йорк. Работи 4 години за американския сенатор д-р Чарлс Крейн; рисува около 300 работи по негова поръчка, повечето от които са в Америка. На фона на цветя и овощни дървета пресъздава образи на девойки, предимно от Кюстендилско – олицетворение на морална и физическа красота, жизненост и настроение. Член е на Световния съвет за мир. В творчеството си формира своеобразен национално-декоративен стил. Създава десетки автопортрети, цикъл „Сватба“, „Белят платно“, „Циганка“, „Кози“, „Жътва“, пейзажи от Рим, Цариград, много рисунки. Умира на 24 септември 1960 г.

 

 

1982 г.


В гр. Мерида, Венецуела, се откриват Дни на българската култура.

 

 

1979 г.


От 15 до 17 февруари се провежда приятелско посещение в България на президента на Румъния и генерален секретар на РКП Николае Чаушеску.

Николае Чаушеску е роден в с. Скорничешще на 8 януари 1918 г. Той е румънски държавник, общественик и политик. От 1969 г. Чаушеску е генерален секретар на РКП, председател е на Държавния съвет на СРР от 1967 г., върховен главнокомандващ на въоръжените сили от 1968 г., президент на СРР от март 1974 г. до декември 1989 г. Като ръководител на румънските комунисти и държавник той налага и усъвършенства тоталитарната система. Свален е от власт в резултат на преврат, извършен от ръководството на Румънската КП. Заедно със съпругата си Елена е обвинен в кражба на 1 млрд. долара от държавата. Двамата са разстреляни на 25 декември 1989 г. Погребани са в Генчя, Букурещ.

 

1974 г – Роден Г-н Lordi (истинско име Томи Путаансуу ), финландски музикант, певец и автор на песни, лидер на хеви метъл и рок групата Lordi .

1971 г.


Във Великобритания е въведена десетична парична система.

Дотогава Обединеното кралство и Ирландия имат отделни валути – лири стерлинги и ирландски паундове – които са обвързани помежду си с фиксиран курс на обмяна от 1:1. Според старата парична система от лири, шилинги и пенсове, лирата се състои от 240 стари пенса, шилингът – от 12 пенса, а лирата – от 20 шилинга. Тази система затруднява пресмятането на големи суми. Допълнително объркване за туристите например е наличието на монети като “полукрони”, които се състоят от два шилинга и 6 пенса, равняващи се на два и половина шилинга или една осма от лирата.

 

 

1967 г.


Умира Симеон Трайчев Радев – български писател и общественик. Роден е на 19 януари 1879 година в Ресен. Учи в Ресен, Охрид, Битоля. Завършва Галатасарайския лицей в Цариград през 1898 г., където учи френски език и класическата френска литература. Завършва право в Женева през 1902 година.

Член е на ВМОРО от 1895 година. Прякото му участие в македонското движение се прекратява след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Участва в Балканската и в Междусъюзническата война. През 1913 г. е член на българската делегация за сключване на мир в Букурещ.

Член е на Народнолибералната партия до 1913 г. Първите му авторски опити отразяват борбите на родния му край за освобождение. Като студент сътрудничи на швейцарския печат със статии за положението на населението в Македония. В Женева издава двуседмичен лист на македонските революционери на френски език- „L’Effort“ (1900 г.), а в Париж – „Le Mouvement Macedonien“ (1902 г.).

От 1902 г. до 1912 г. развива публицистична дейност. Написва около 1400 публикации, сред които коментари, беседи, памфлети, обзори, интервюта, очерци за личности от цял свят, репортажи за събития в България и в чужбина и др. Основните му творби са: „Д-р Кръстев като литературен критик“ (1907 г.); „Строителите на съвременна България“ (1910 г.-1911 г. , т. I – 1911; т. I-II – 1973 г.); „Начала и искания на Народнолибералната партия“ (1911 г.); „La Macedoine et la Renaissance bulgare au ХIХ e siecle“ (1918 г.); (2 издание на български език „Македония и Българското възраждане през ХIХ в.“ ч. 1-3., 1927 г. – 1928 г., 3 издание 1943 г. ); „La Question Bulgare et les Etats Balkaniques“ (1919 г.) в съавторство с Н. Милев); „Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени“ (1965 г.); „Ранни спомени“ (1967 г.).

 

 

1961 г.


От територията на България се наблюдава пълно слънчево затъмнение.

Затъмнението е астрономическо явление, при което космическото тяло остава невидимо (напълно или частично) за земния наблюдател. Слънчево затъмнение се наблюдава, когато Луната се намира между Слънцето и Земята, т. е. когато Земята попадне в сянката на Луната. Слънчевите затъмнения се появяват само по време на новолуние. Слънчевото затъмнение се появява, ако в момент на новолуние ъгловото разстояние от Луната до най-близката връзка от орбитата £ не превишава повече 17,9°. През 223 лунни оборота около Земята (период, известен още на халдейците и наричан сарос), т. е. през всички 11 години и 11 дни стават едни и същи затъмнения. За една година има най-много 7 затъмнения – 5 или 4 слънчеви и 2 или 3 лунни; най-малко – 2 затъмнения (ако са само 2, те са винаги слънчеви). Затъмненията, които се наблюдават от Северното и Южното полукълбо, са различни. Лунните и слънчевите затъмнения са наблюдавани още в Древността; в летописите на различни народи са съхранени много данни за тях. Това помага да се установят датите на някои важни исторически събития и да се изяснят съответствията между различните системи на календарното летоброене. Данните в стари документи позволяват да се уточнят движенията на Слънцето и Луната за период от няколко хилядолетия. Във връзка с голямото им значение за историята, хронологията, теоретичната астрономия Т. Ополцер (Австрия) през 80-те години на ХIХ в. изчислява моментите на 8 000 слънчеви и 5 200 лунни затъмнения (от 1207 г. пр. Хр. до 2163 г. сл. Хр.) и издава резултатите в монументалния труд „Канон на затъмненията“. Данни за затъмненията от 1060 до 1715 г., наблюдавани от територията на Европейска Русия, оставя М. А. Вилиев (1915 г.), а най-точни и подробни изчисления на всички слънчеви затъмнения за 1998-2510 правят през 1966 г. Дж. Меус, Ч. Грожан и У. Вандерлен (Белгия).

 

 

1959 г.


Умира Оуен Ричардсън – английски физик, нобелов лауреат за 1928 г.

През 1900 г. завършва Кеймбриджкия университет. В периода 1900 г. –1906 г. е сътрудник в Кавендишовата лаборатория, проф. в Принстънския университет от 1906 г. до 1913 г. За времето от 1924 г. – 1944 г. е ръководител на научните изследвания по физика, от 1944 г. е избран за почетен професор на Лондонския университет. Научните му трудове са върху проблеми на термоелектронната емисия. През 1901 г. открива зависимостта на плътността на тока на термоелектронната емисия от температурата на повърхността на метала. Изучава фотоелектрическия ефект, емисията на електрони под действието на хим. агенти, някои въпроси на магнетизма, квантовата теория, спектроскопията, физиката на рентгеновите лъчи и др. От 1913 г. е член на Лондонското кралско дружество.

 

 

1946 г.


За първи път е издаден вестник „Стършел“, седмичник за хумор и сатира.

 

 

1944 г.


Американската авиация бомбардира абатството в Монте Касино – започва една от решителните битки на съюзниците през Втората световна война за освобождението на Италия.

Битката при Монте Касино (известна още като битката за Рим) е скъпоструваща серия от четири сражения през Втората световна война, водена от Съюзниците с цел да се пробие Зимната линия и да се завземе Рим. Линията Густав е удържана от немците, контролиращи долините Рапидо, Лири и Гарилиано, но не и историческото абатство Монте Касино, основано през 524 г. от св. Бенедикт. На 15 февруари 1944 г. абатството е унищожено от американски бомбардировачи B-17 и B-26. Два дена след бомбардировките немски войски се изсипват сред руините, за да ги защитят. От 17 до 18 януари абатството е щурмувано четири пъти от Съюзниците, които претърпяват жертви в размер на над 54 000 души. Немските жертви са около 20 000.

 

 

1941 г.


Подписано е споразумение за командването на германските войски на българска територия.

България се намесва във Втората световна война след подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 г. и става съюзник на страните от хитлеристката Ос. Тя обаче не участва в никакви военни операции на съюзниците си. Под натиска на Оста на 13 декември 1941 г. България е заставена да обяви война на САЩ и Англия, но отново не се ангажира с преки военни действия. За разлика от другите сателити на Германия, като Унгария и Румъния, България не изпраща свои войски на Източния фронт. Независимо от тази позиция тя не е пощадена от държавите от антихитлеристката коалиция. В края на 1943 г. и началото на 1944 г. София и други градове са подложени неколкократно на бомбардировки от авиацията на САЩ и Англия. На 5 септември 1944 г. последва обявяване на война и от страна на СССР. На 8 септември части на Червената армия прекосяват от север българската граница. Тяхното присъствие улеснява правителствената промяна в страната, извършена на 9 септември 1944 г. Съставено е правителство на Отечествения фронт, което предприема незабавни мерки за действията срещу хитлеристка Германия, след като на 8 септември 1944 г. кабинетът на К. Муравиев и обявява война. По силата на Крайовския договор 1944 г. Югославия дава съгласието си за преминаване на части от българската войска през нейна територия като съставни части на Червената армия. България участва със свои войскови части в окончателния разгром на хитлеристка Германия през есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г. Благодарение на това тя избягва надвисналата над нея опасност от нова национална катастрофа. Жертвите, които дава страната ни са повече от 32 000 души, но противниците на Германия не признават България за свой съюзник. Мирният договор между нея и държавите победителки във Втората световна война е сключен на 10 февруари 1947 г. в Париж.

 

 

1923 г.

В Цюрих умира Константин Анастасов Йованович – виенски архитект, българин по произход. Той е роден на 13 януари 1849 година във Виена. Син е на графика Ан. Йованович. Константин Анастасов Йованович завършва архитектура в Цюрих през 1870 година . Живее и работи във Виена и Белград. В България идва през 1880 година. Проектира сградите на Народното събрание през 1884 година, между 1880 г. и 1884 г. работи върху проект на гимназията в Лом и през 1884 година на I мъжка гимназия в София . Автор е на изследване за строежа на църквата „Св. Петър“ в Рим, публикувано във Виена.

 

 

1922 г.


Приета е първата Конституция на Латвия. В нея са внасяне поправки през 1933, 1994, 1996, 1997, 1998, 2002 и 2003 г.

 

 

1920 г.


Българите в Добруджа подават мемоар до румънското правителство за даване на пълни политически права, за спиране на конфискацията на поземлената собственост, за връщане на отнетите църковни и училищни имоти и за отваряне на границата с България. Това е програмата на легалното българско национално движение в Добруджа до 1940 г.

 

 

1918 г.


Учреден е медал „Червен кръст“ в две степени – сребърен и бронзов (златният медал e от 1939 година).

 

 

1914 г.


Император Николай II издава указ за борба с алкохолизма в Русия.

Николай II е император на Русия от 1894 г. до 1918 г. След избухването на Февруарската революция през 1917 г. е принуден да се отрече от престола. Разстрелян е заедно с цялото си семейство в Екатеринбург по решение на Уралския областен съвет.

 

 

1901 г.


Кралят на Великобритания Едуард VII поема пълномощията на велик магистър на английските масони. Тази длъжност той заема повече от четвърт век.

Едуард VІІ е роден на 9 ноември 1841 г. в Лондон, Англия, син на кралица Виктория. Той управлява страната от 1901 до 1910 г. Посещава университетите в Оксфорд и Кембридж. През 1863 г. се жени за Александра, дъщеря на Кристиян ІХ от Дания. Поради скандалното си поведение до 50тата си година Едуард VІІ е изключван от майка си Виктория от участие в политическия живот. При смъртта й той наследява престола, а неговото управление спомага за възвръщането на блясъка на монархията след дългото усамотение на кралица Виктория като вдовица. Едуард VІІ умира на 6 май 1910 г. в Лондон.

 

 

1894 г.

Роден генерал-майор Тодор Кръстев, командир на 28-а пехотна дивизия (13.09.1944-15.10.1944).

 

 

1879 г.

В Панагюрище е роден Павел Димитров Делирадев – български историк, географ, общественик. В София следва политическа икономия, философия, конституционно право и география. През 1903 година основава Общ синдикален съюз на работниците. Участва в македонското освободително движение (лявото крило на ВМОРО). Работи като редактор в различни леви издания, публикува статии за руската революция. Творчеството му е с обем 15 книги върху обществени и социалнополитически въпроси. Работи върху проблеми на българската история и география.

 

 

1878 г.


Княз Александър Горчаков изпраща телеграма до ген. Николай Игнатиев, в която настоява да се ускори подписването на мирния договор.

Княз Александър Горчаков е руски държавен деец и дипломат, един от най-видните ръководители на руската външна политика през втората половина на ХIХ в. Горчаков е министър на външните работи от 1867 до 1882 г. и едновременно с това е държавен канцлер. На Лондонската конференция през 1871 г. успява да постигне отменяне на някои от най-тежките за Русия клаузи на Парижкия мирен договор от 1856 г. Осъществява дипломатическата подготовка на Руско-турската освободителна война, като осигурява неутралитета на големите европейски държави. По време на Берлинския конгрес през 1878 г. ръководи руската делегация. След подписването на Берлинския договор през 1878 г. постепенно се оттегля от намеса във външната политика.

 

 

1870 г.

В Болград започва да излиза в. „Пътник“, общообразователен и литературен вестник, редактиран от Божидар Запрянов.

 

 

1861 г.

Роден е Шарл Едуард Гийом – швейцарски физик, нобелов лауреат за 1920 г. Шарл Гийом завършва Цюрихския университет през 1883 година. Работи в Междунарародно бюро за мерки и теглилки в Севър, където от 1915 година е директор. През 1883 г.-1889 г. участва в определянето на коефициента на линейно разширение и в сравнението между платиниево-иридиевите еталони за метър. Определя обема на 1 кг вода. Получава серия от сплави от типа инвар, които имат голямо значение за точното приборостроене, метрологията и геодезията.

 

 

1861 г.


Роден е Алфред Норт Уайтхед – английски философ, логик, математик, методолог на науката, теоретик на образованието. Преподава в Кеймбриджкия, Лондонския, Единбургския, Харвардския университет.

Заедно с един от учениците си, Б. Ръсел, написва тритомния труд “Principia Mathematica” в периода 1910–1913 г.

 

 

1857 г.


Умира Михаил Глинка – руски композитор, родоначалник на руската класическа музика. Първата си опера „Иван Сусанин“ Глинка написва през 1836 г., представена като „Живот за царя“, а втората – през 1842 г. по поемата на А. Пушкин „Руслан и Людмила“. От 1836 г. до 1842 г. създава песни, инструментални пиеси, музиката към трагедията „Княз Холмски“, „Валс-фантазия“, романси и др. През 1844 г. посещава Франция и Испания, където пише увертюрите „Нощ в Мадрид“ и „Арагонска хота“. В родината си написва най-значимото си оркестрово произведение „Камаринская“.

 

 

1839 г.


Във Велес е роден Райко (Ксенофонт) Иванов Жинзифов. Tой е книжовен и просветен деец от епохата на Българското възраждане. Първоначално Райко Жинзифов учи във Велес. Известно време е помощник на Димитър Миладинов в българското училище в Прилеп. Продължава образованието си в Одеса. През 1863 година завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет. Участва в Славянския конгрес в Москва през 1867 година. Член е на Българското книжовно дружество, преподавател е в Императорския лицей в Москва през 1873 година. Сътрудничи на различни български и руски периодични издания, пише стихове и разкази, съставя „Пътеводител“ на Македония и руско-български речник. Умира на 15 февруари 1877 в Москва.

 

 

1808 г.


Роден е Карл Фридрих Лесинг – немски художник, родственик на Г. Е. Лесинг, немски драматург, теоретик на изкуството, литературен критик. Карл Лесинг учи в Художествената академия в Дюселдорф, а от 1858 г. – в Карлсруе. Сред най-популярните му творби са тези със сюжети от историята на чехите: „Ян Хус пред Констанцкия събор“, „Ян Хус отива на кладата“, „Лутер изгаря папската вула“ и др. Майстор на романтичния пейзаж.

 

 

1804 г.


Ню Джърси става последният северен щат, забранил робството.

 

1794  – военноморският трицветен флаг на Френската република е приет ; той се отнася до реда „синьо на полюса, бяло в центъра и червено в края“, прието по настояване на Жан Бон Сен-Андре, член на Комитет за обществена безопасност , който ръководеше флота. Рисунките на знамена и знамена са дело на художника Жак Луи Давид . На 17 февруари 1794 г. този флаг е издигнат от военните кораби на Океанската ескадра. На 20 май 1794 г. това знаме е обявено за национално знаме на Франция .

1763 г.

Австрия и Прусия подписват Хубертсбургският мирен договор, с който слагат край на Седемгодишната война (1756 г. – 1763 г.). Войната се води за Силезия, която става владение на Прусия. С този мир се поставя началото на хегемонията на Прусия в Германия.

 

 

1763 г.


Роден е Жан Франсоа Льосюйор (Le Sueur) – френски композитор на религиозна и драматична музика. Автор на операта „Барди“ и на няколко оратории („Страстна седмица“, „Рут и Воос“ и др.). В периода на консулството на Наполеон I е капелмайстор при неговия двор. Преподавател по композиция в Парижката консерватория, където обучава Берлиоз, Амброаз, Тома и Гуно.

 

 

1741 г.


Умира Георг Рафаел Донер – австрийски скулптор. Роден е на 24 май 1693 г. в Еслинген, Долна Австрия. От 1715 г. работи във Виена. В периода 1728 г. –1738 г. работи в Пресбург – Словакия. Един от големите австрийски скулптори на ХVIII в. Автор на централния олтар със статуя на св. Марина през 1832 година в съборната църква в Братислава, алегоричните фигури за фонтана на Новия пазар във Виена, изработени през 1737 г. –1739 г. и др.

 

 

1713 г.


Умира Антъни Ашли Купър Шефтсбъри – английски философ моралист, естет, представител на деизма. Ученик на Джон Лок, привърженик на идеите на ранното Просвещение. Защитава свободата на мисълта, обявява се срещу религиозния фанатизъм. Разглежда разума като единствен критерий за истината. Философията му е израз на крайно оптимистичен възглед за света и историята.

 

 

1710 г.


Роден е Луи XV – френски крал от 1715 г., представител на династията Бурбони. Голямо влияние в политическия живот на страната имат фаворитките му мадам Помпадур, мадам Дюбари и др. По време на управлението му рязко се изостря кризата в абсолютизма. Луи ХV управлява в периода 1715-1774 г., наследил престола от прадядо си Луи ХІV след смъртта му от 1715 г. първоначално Луи ХV управлява под регентството на Филип ІІ, дук Орлеански (1674-1723 г.). Луи ХV се жени за принцеса Мария Лежинска Полска (1703-1768 г.) през 1725 г., което довежда до намесването на Франция във Войната за полската корона (1733-1738 г.). Луи ХV избира Андре-Еркюл дьо Флори за свой главен министър през 1726 г., а собственото му влияние става забележимо едва след смъртта на Флори през 1744 г. Метресите на Луи, по-специално маркиза Помпадур, имат значително политическо влияние. Луи ХV въвлича Франция във Войната за Австрийската корона (1740-1748 г.) и Седемгодишната война (1756-1763 г.), с което Франция губи в полза на Великобритания почти всичките си колониални владения. С падението на политическия и моралния авторитет на короната Парламентът набира сила и се противопоставя на фискална реформа. Крал Луи ХV умира мразен от поданиците си на 10 май 1774 г. в двореца Версай.

 

 

1637 г.


Във Виена умира Фердинанд II Хабсбургски – австрийски ерцхерцог, император от 1619 г. От 1590 г. управлява Щирия, Каринтия и Крайна. Фердинанд II Хабсбургски е йезуитски възпитаник, последовател на контрареформацията и на реакционния абсолютизъм по испански образец.

След успехите на хабсбургско-католическия лагер в началото на Тридесетгодишната война (1618 г. –1648 г.) Фердинанд II напълно подчинява Чехия, в която е въведен окупационен режим, връща на Хабсбургите унгарския престол и потушава Селската война в Горна Австрия през 1626 г. През 1629 г. издава общоимперски Реституционен едикт, предвиждащ връщане на църковните земи на католическите князе.

 

 

1564 г. Роден е Галилео Галилей – италиански учен енциклопедист и астроном, един от създателите на естествознанието. Известен е със своите открития в областта на астрономията и физиката, пръв защитил пред църквата твърдението на Коперник, че Земята се върти около Слънцето. Основател на експерименталната наука в Италия. Открива закона за изохронизма на малките трептения и използва това откритие за стенните часовници (с махало). Открива също термометъра, хидростатичното равновесие, закона за земното притегляне, полага принципите на модерната динамика и построява пръв астрономическата тръба през 1609 г. Галилей отстоява твърдението, че Слънцето, а не Земята е център на планетната система и че Земята се върти около Слънцето, както и други планети, които отразяват неговата светлина. След това откритие е обявен за еретик от схоластиците и Римския двор. Поканен да се откаже тържествено от теориите си. Той обещава да го направи, но въпреки това през 1632 година излага писмено всички доказателства за проповядваните от него учения.

Впоследствие през 1633 година Инквизицията принуждава Галилей, който по това време е на 69 години, да се отрече пред инквизиторския съд от всичките си учения. Ученият остава под домашен арест до края на живота си. Галилей умира на 8 януари 1642 г. в Арсетри, близо до Флоренция.

 

 

1497 г.


Роден е Филип Меланхтон – немски хуманист, реформатор, професор, сподвижник на Мартин Лутер. Изтъкнат представител на Реформацията. По-късно се отделя от Лутер. Опитва се да се помири с католиците. Негово основно съчинение е „Аугсбургското вероизповедание“.

 

 

1483 г.


Роден е Захирудин Мухамад Бабур – владетел на Фергана (държава в Средна Азия). Потомък на Тимур. Завладява територии в Северна Индия, а от 1526 г. управлява цяла Индия. Основава династията на Великите Моголи.

Наследник на Тамерлан и Чингиз Хан, Бабур наследява през 1494 г. властта над Фергана. Ранният му живот е белязан от борбата за утвърждаване на властта и възвръщане на владението на Самарканд (столицата на Тимур) от узбеките. През 1504 г. Бабур завзема Кабул и създава държава в Афганистан. След провала на последния му опит за възвръщане на Самарканд от 1512 г., Бабур започва набези на юг в Индия. През 1525 г., отговаряйки на покана от губернатора на Пунджаб да свали от власт султана на Делхи, Бабур започва инвазия. Въпреки че армията му е малка, той успява да победи султана при Панипат през 1526 г. и завзема Делхи и Агра. Бабур завзема почти цяла Северна Индия. Бабур е също така и отличаващ се поет. Автобиографията му, “Бабурнама”, е най-значимият му труд. Бабур е наследен от сина си Хумаюн.

 

 

1386 г.


Литовският княз Ягайло е кръстен в Краков под името Владислав. След три дни той встъпва в брак с 12-годишната полска принцеса Ядвига, а през март е провъзгласен за крал на Полско-литовското княжество.

 

 

1368 г.

Роден е Сигизмунд – син на Карл I Чешки и последният от династията Люксембурги. Сигизмунд е крал на Унгария от 1387 г., на Германия от 1410 г. (император от 1433 г. ), на Чехия от 1419 г. Оглавява борбата на католическите и феодалните сили срещу хуситите. Организира поход срещу турците (1396 г.), но претърпява тежко поражение в Никополската битка през 1396 г.

 

 

1113 г.


Римският папа признава първия монашески орден – Рицарския орден на хоспиталиерите (йоанити), по името на ерусалимската болница „Свети Йоан“, около която се групират рицарите основатели на ордена. По-късно негов известен потомък става Малтийския орден.

Орденът на хоспиталиерите на свети Йоан от Йерусалим е основан през 1113 г. в Палестина от Жерард Танк. В Йерусалим под патронажа на св. Йоан от Йерусалим е построен приют, предназначен да подслонява поклонниците, а също и тези, които търсят изцеление. Оттук идва и името хоспителиери (от Hospital – болница) на свети Йоан от Йерусалим. През 1140 г. хоспиталиерите стават военен орден, запазвайки обаче благотворителната си роля. През 1221 г.Свещената земя е изгубена и хоспиталиерите се заселват в Кипър. През 1302 г. се сражават за остров Родос, поради което понякога са наричани също „Рицарите на Родос“. През 1522 г., Сюлейман Великолепни, придружаван от могъщата си армия от 300 000 души, завзема Родос. Чрез споразумение с Шарл V хоспиталиерите получават остров Малта и използват всички средства, за да отблъснат турците оттам. Оттук идва и името им „Рицарите на Малта“. С течение на вековете се променя първоначалният облик на хоспиталиерите. Въпреки че запазват своята армия и флот, те са преди всичко банкери – секат монети и присъстват във всеки двор в Европа. През 1798 г. 71-ят и последен голям учител, немецът Фердинанд фон Хомпеш, се предава на Наполеон Бонапарт. През 1802 г. „Белите манта“ и „Рицарите на кръста на Малта“са прогонени от британците.

 

 

538 г.


В англо-саксонските хроники е описано първото слънчево затъмнение в Британия, когато в Лондон две трети от Слънцето са закрити.

 

 

438  – Кодексът на Теодосий , първият официален сборник от закони на Римската империя , е официално приет за общо ръководство

360 г. – Осветена е първата църква на мястото на днешната „Света София“ от император Констанций II и по онова време е известна като Голямата църква в Константинопол.