КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 13 АВГУСТ

1998 г.

В полет към станцията “Мир” се отправя руска експедиция. В състава на екипажа на космическия кораб “Съюз ТМ-28” влизат командирът Генади Падалка, инженерът Сергей Авдеев и Юри Батурин.

1987 г.

Задържани са Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), заподозрени в извършване на серия бомбени атентати в периода 1984-1985 г. През 1985 година тримата взривяват влак и отнемат живота на седем души. Осъдени са на смърт чрез разстрел и са екзекутирани през 1988 г. През септември 1998 г. по заповед на окръжния прокурор на Бургас Емил Христов паметните им плочи в с.Трънак, Русенска община, са демонтирани.

1984 г.

Умира руският шахматист Тигран Вартанович Петросян (1929 – 1984). Той е деветият световен шампион по шахмат (1963 – 1969). Роден е на 17 юни 1929 г. Международен гросмайстор (1952). Първите си стъпки в шахмата прави под ръководството на Арчел Ебралидзе. Шампион е на СССР (1959 г., 1961 г., 1969 г.). Става световен шампион след мача си с М. М. Ботвиник (1963). Член е на Президиума на шахматната федерация на СССР (от 1958 г.). През 1968 г. в Ереван издава книгата „Шахматът и философията“.

1961 г.

Започва изграждането на Берлинската стена. Целта е да се огради Източен Берлин от британския и американския сектор на града. През годините става един от най-известните символи на Студената война. При опит да преминат от Източен в Западен Берлин през стената загиват стотици германци. Стената е разрушена през ноември 1989 г., след което остатъците от нея се превръщат в място за графити.

1946 г.

Умира английският писател Хърбърт Уелс (1866 – 1946). Роден е на 21 септември 1866 г. Автор на научнофантастични романи (“Машина на времето”, 1895 г.; “Невидимият”, 1897 г.; “Война на световете”, 1898 г.; “Първите хора на луната”, 1901 г. и др.) и реалистични (“Кипс”, 1905 г.; “Тоно Бънги”, 1909 г.; “Историята на мистър Поли”, 1910; “Хора, равни на боговете”, 1923, и др.). Творчеството му съдържа значителни социални елементи. Издава два сборника есета – “Очерци по история” (1920) и “Формата на бъдещите неща” (1933). Редица негови художествени изследвания са насочени против фашизма и войната. Обявява се против политическата система на управление, привърженик е на управлението на технократите – специалисти, инженери и учени.

1946 г.

Роден е Михаил Белчев – български режисьор, поет. Завършва IV курс на ВМГИ – София; телевизионна режисура в Драматическия факултет на Театрална академия „Черкасов“, Ленинград. Първият му успех е през 1968 г. на Световния фестивал на младежта и студентите в София. През 1982 г получава орден „Кирил и Методий“. Носител е на 9 награди от фестивала Златният Орфей. Печели Златен Орфей за цялостно творчество през 1996 г. Режисьор е на телевизионни спектакли, филми, автор на музика за театрални постановки и филми. С песента „Докога“ в изпълнение на Нели Рангелова, музика Ал. Бръзицов, печели сребърна Братиславска лира (1983 г.) и втора награда на фестивала в Сопот, Полша (1984 г.). Автор е на творбите: „По първи петли“ (1987 г.); „Човек за прегръщане“ (1994 г.), „Не всичко е пари, приятелю…“(1997 г.), „Поезия“ (2000 г., 2001 г.) и „Поезия/Poesie“ (2001 г., билингва на италиански). Сред неговите албуми са: „Къде сте приятели“ (1972 г.), „Двойник“ (1977 г.), „Преквалификация“ (1988 г.), „Човек за прегръщане“ (1994 г., песни по стихове на Белчев), „Късна любов“ (1996 г., и CD), „Мила моя“ (2000 г., и CD).

1938 г.

Роден е Драгомир Шопов – поет и журналист. Завършва българска филология в Софийския университет (1965). Работи като редактор (1967 – 1972) и е отговорен редактор в Радио София, заместник-главен редактор е на вестник “Земеделско знаме” (от 1974 г.). Член е на БЗНС. Печата за пръв път през 1959 г. във вестник “Народна армия”. Съчинения: “В една капка дъждовна” (1970), “Ветровете нямат възраст” (1974), “Какво запомних от деня” (1979), “Трева и сняг” (1979), “Летопис за началото. Поема” (1982), “Преди да се завърна” (1984), “Непослушен влак” (1986), “Въздух за песен” (1987), “Да не лъжем живота” (1987), “За дълго тук” (1988), “Малкият художник” (1989) и др.

1936 г.

Умира философът Иван Андреев Георгов (1862 – 1936). Член на Българското книжовно дружество (БКД), днес – БАН от 1902 г., професор, доктор, член-кореспондент на чуждестранни институти. Роден е на 19 януари 1862 г. във Велес. Завършва педагогическо училище във Виена, философия в Йена и Женева, полага докторски изпит в Йена по философия, математика и санскритски език. Съчинения: „Принос към граматическия развой на детския говор“ (1906), „Словният имот на детския говор“, ч. I и II (1910-1911 г.), „История на философията“ т. I (1926) и др.

1934 г.

Умира ген. Георги Вазов (1860 – 1934). Роден е на 5 януари 1860 г. в Сопот. Брат е на писателя Иван Вазов. Завършва Одеското пехотно училище (1880) и Руската военно-инженерна академия. Един от организаторите на преврата на 9 август 1886 г. Емигрира в Русия, където служи в Закаспийската област около 10 години. След завръщането си в България е инспектор на инженерните войски (1904 – 1908). Уволнен е от армията през 1909 г. По време на Балканската война (1912 – 1913) в Одринската операция командва източния сектор. Министър на войната е от 27 юни до 28 август 1913 г. Автор на трудове за войните през 1885 г. и 1912 – 1913 г.

1932 г.

Адолф Хитлер отказва предложения му от канцлера на Германия Франц фон Папен пост на негов заместник.

1926 г.

Роден е кубинският лидер Фидел Кастро. Организатор е на “Движение 26 юли” (1955 – 1956). След комунистическия преврат през 1959 г.е министър-председател на Революционното правителство (до 1976 г.). Първи секретар е на ЦК на КП на Куба от 1965 г., министър- председател (1959 – 1976). От 1976 г. е председател на Държавния съвет и на Министерския съвет на Куба. Начело е на Движението на необвързаните страни (1976 – 1979). На 24 февруари 2008 Националното събрание на Куба избира за президент брата на Фидел Кастро – Раул Кастро (тогава на 76 г.).

1923 г.

Родена е легендата на българската забавна музика Леа Иванова (1923 – 1986). Израства в Цариград, където пее в детския хор на Българската екзархия. Учи в Дупница, а в началото на `40-те години се премества в София. Пее като солистка в джаз „Славянска беседа“, в „Джаз Овчаров“ и оркестър „Оптимистите“, с който работи до 1956 г. Изпълненията й са в стил „суинг“. От 1956 г. е в оркестрите на Хр. Вучков, Д. Ганев, Големия оркестър към Концертна дирекция. Сътрудничеството й с Еди Казасян започва от 1957 г. и продължава почти 30 години. В началото на `60-те години прави турнета в Румъния, Унгария, Югославия, Берлин. От 1963 г. до 1983 г. работи във вариетета от висока класа в чужбина, продължават концертите й в почти цяла Западна Европа, САЩ, Канада, Южна Америка, Близкия Изток. Има издадени албуми от фирмите „Qaliton“ (Унгария), „Electrecord“ (Румъния), „Deutsche Vogue“ (Германия), „Балкантон“. Умира на 28 май 1986 г. в София.

1918 г.

Роден е английският биохимик Фредерик Санджър, двукратен нобелов лауреат. Ръководител на Отдела по биохимия на Медицинския изследователски съвет към университета (от 1951 г.). Поставя си задачата да разкрие структурата на инсулина. След 13 години проучвания, през 1956 г. определя пълната последователност на аминокиселините в 2 вериги на инсулина. Работи в областта на генетиката с цел да изясни нуклеотидната последователност на РНК и ДНК. Заедно с колегите си от Лабораторията по молекулярна биология в университета открива метод за разцепване на двойната верига на ДНК (1967). Носител на Нобелова награда за химия (1958) и съвместно с У. Гилбърт (1980).

1917 г.

В Каталуния (Испания) избухва въстание на сепаратисти.

1913 г.

Умира Август Бебел – германски политик, един от основателите (1869 г.) и ръководителите на Германската социалдемократическа партия и на II интернационал. Роден е на 22 февруари 1840 г. Депутат е в Райхстага от 1867 г. През 1871 г. протестира против анексията на Елзас и Лотарингия. Автор е на политически трактати.

1913 г.

Умира Илия Блъсков (1839 – 1913) – възрожденски писател-белетрист и публицист, учител и виден педагог. Роден е на 9 февруари 1839 г. в Клисура. Книжовната му дейност започва след Кримската война с нравствено-дидактически съчинения и статии. Превежда религиозни съчинения. След Освобождението издава поредици с „общодостъпна книжнина“. Създава мемоарите: „Из дневника на един стар учител“ (1885), „Материали по историята на нашето Възраждане“ (1907), „Спомен из ученическия, учителския и писателския ми живот“ (1907), „Спомени из народния живот“ (1912) и др. Сред по-известните му съчинения са: „Изгубена Станка“ (1865), „Злочеста Кръстинка“ (1870), „Пиян баща, убиец на децата си“ (1879) и др.

1913 г.

Роден е архиепископ Макариос III (1913 – 1977, светско име Михаил Христодулос Мускос. Първи президент и министър-председател на Република Кипър от 1959 г., глава на Автокефалната православна църква и етнарх на гръцката община в Кипър от 1950 г. Участва в борбата за независимост на Кипър от английско владичество; заточен е от английските власти (1956). През 1957 – 1959 г. възглавява в Атина Националния комитет за освобождение на Кипър.

1912 г.

Умира френският композитор Жул Масне (1842 – 1912). Роден е на 12 май 1842 г. в Монто. Възпитаник е на Парижката консерватория, професор по композиция (1878 – 1896). Най-известни са оперите му “Манон”, “Вертер”, “Таис”, “Иродиада”, “Сафо”, които са в репертоара на всички европейски оперни театри. Автор е на оперите “Сид”, “Лахорският цар”, “Дон Кихот”, “Клеопатра”, на много симфонични сюити, на няколко увертюри, балети и др.

1912 г.

Роден е Салвадор Едуард Лурия – американски вирусолог и генетик. Член е на Националната академия на науките на САЩ (1959 г.). Той е един от основоположниците на генетиката на микроорганизмите. Изследва структурата и механизмите на възпроизвеждането на бактериофаги, открива ефекта на техните множествени реактивации. Носител е на Нобелова награда за философия и медицина (1969 г., съвместно с А. Д. Херши и М. Делбрюк). Умира на 6 февруари 1991 г. в Лексингън.

1911 г.

С първия български самолет „Блерио“ летецът Симеон Петров извършва демонстративен полет над София. Сформирано е аеропланно отделение в армията с един-единствен самолет. Летецът Симеон Петров е роден на 1 септември 1888 г. в Русе. Служи в 4-ти артилерийски полк в София. След конкурс е изпратен в школата на Луи Блерио за обучение на пилоти. Симеон Петров е първият авиатор в световната история, който приземява самолет със спрял двигател. По този повод френските пощи издават картичка с лика му. Участва в Балканската война, като на 7 ноември 1912 г. става първия пилот, извършил нощна бомбардировка, а на 14 март 1913 г. пръв в света лети над противникова столица – Цариград и така поставя началото на стратегическите действия на авиацията. Симеон Петров конструира авиационните бомби тип „Чаталджа”. Впоследствие чертежите са предадени на Германия и така бомбата е използвана от Централните сили до края на Първата световна война. През войната Симеон Петров е началник на II-ро аеропланно отделение.

1910 г.

Умира Флорънс Найтингел – английска медицинска сестра. Родена е на 12 май 1820 г. По време на Кримската война организира в Турция лечение за ранени съюзни войници. По-късно става основател на първите курсове за сестри на милосърдието в Англия. В нейна чест 12 май се отбелязва като световен ден на медицинските сестри. Той започва да се празнува масово от 1971 г. от 120 национални организации обединяващи 11 милиона души, а в Европа – 6 милиона. На всеки две години Международният червен кръст връчва 50 медала с името “Флорънс Найтингел”, това е висша награда за медицински сестри.

1907 г.

В Ню Йорк е пуснато първото такси.

1907 г.

Умира Херман Каръл Фогел – германски астроном, член на Берлинската академия на науките (1892 г.). Роден е на 3 април 1841 г. в Лайпциг. От 1882 г. е директор на Потсдамската астрофизическа обсерватория. Разработва нов метод за определяне на осовото въртене на Слънцето по доплеровото смесване на линиите в спектъра (1871 г.) и спектралната класификация на звездите (1874 г.). Наблюдава спектъра на 4 051 звезди. Използва фотографирането на звездните спектри, като определя лъчевите скорости на звездите и съставя каталог на скоростите на 52 звезди. Открива, че звездите Алгол и Спик са спектрално-двойни.

1907 г.

Родена е Тамара Фьодоровна Макарова – руска актриса, педагог. Заедно със съпруга си Сергей Герасимов ръководи обединен клас по актьорско и режисьорско майсторство във ВГИК (1943 г.). През 1930 г. завършва Ленинградския институт за сценични изкуства. Дебютира в киното през 1927 г. в “Чуждото сако”. От 1934 г. до 1984 г. творческият £ път е свързан с Герасимов. Снима се във филмите: “Пладне” (1931 г.), “Конвейерът на смъртта” (1933 г.), “Дезертьорът” (1933 г.), “Седемте смели” (1936 г.), “Комсомолск” (1938 г.), “Учителят” (1939 г.), “Маскарад” (1941 г.), “Непобедимите” (1943 г.), “Голямата земя” (1944 г.), “Клетва” (1946 г.), “Каменното цвете” (1946 г.), “Млада гвардия” (1948 г.), “Повест за истинския човек” (1948 г.), “Селският лекар” (1952 г.), “Пътят на правдата” (1956 г.), “Паметта на сърцето” (1958 г.), “Хора и зверове” (1962 г.), “Журналист” (1967 г.), “Да обичаш човека” (1973 г.), “Дъщери – майка” (1975 г.), “Младостта на Петър” (1981 г.), “Лев Толстой” (1984 г.).Умира през януари 1997 г.

1899 г.

Роден е англо-американският режисьор, продуцент и актьор Алфред Хичкок (1899 – 1980). Завършва католически колеж и инженерно училище. В киното е от 1920 г. като художник, а от 1922 г. е сценарист и асистент-режисьор. Първите му по-значими филми са англо-германски копродукции – “Градината на удоволствията” (1925) и “Планинският орел” (1926). В телевизията работи от 1955 г, върху поредицата “Алфред Хичкок представя”. Филмография: “Съмнителна добродетел” (1927), “Рингът” (1927), “Юнона и паунът” (1930), “Убийството” (1930 г.), “Господин и госпожа Смит” (1941), “Петата колона” (1942), “Спасителната лодка” (1943), “Сянка на съмнение” (1943), “Малагашко приключение” (1944), “Омагьосаният” (1945), “Спомени за лагерите” (1945, документален), “С лоша слава” (1946), “Случаят “Парадайн” (1947), “Въжето” (1948), “Под знака на Козирога” (1949), “Сценична треска” (1950), “Непознати във влака” (1951 г.), “Аз изповядвам” (1952), “Наберете “М” за убийство” (1954), “Задният прозорец” (1954 г.), “Да хванеш крадец” (1955), “Човекът, който знаеше твърде много” (1956 г.), “Набеденият” (1957 г.), “Шемет” (1958 г.), “Север – северозапад” (1959), “Психо” (1960), “Птиците” (1963), “Бостънският удушвач” (1965), “Разкъсаната завеса” (1966), “Топаз” (1969 г.), “Полуда” (1972), “Кратка нощ” (1979, незавършен) и други. Умира на 29 април 1980 г.

1871 г.

Роден е Карл Либкнехт – деец на германското и международно работническо движение. Син е на В. Либкнехт. Член на Социалдемократическата партия от 1900 г. От 1912 г. до 1916 г. е депутат в Райхстага. Заема интернационалистична позиция по време на Първата световна война. През декември 1914 г. единствен гласува в Райхстага против военните кредити. През 1916 г. ръководи антиправителствена и антивоенна демонстрация в Берлин. Осъден е на 2 години затвор (1916-1918 г.). Един от организаторите на „Съюз Спартак“ и Комунистическата партия на Германия (1918 г.), издател е (съвместно с Р. Люксембург) на вестник „Роте фане“. Убит е на 15 януари 1919 г. заедно с Р. Люксембург по време на бунта в Берлин.

1868 г.

Катастрофално земетресение в Перу и Еквадор убива 25 хиляди и причинява щети за 300 милиона долара. Образуват се огромни вълни цунами, които отнасят австралийски кораб на 5 километра навътре в сушата.

1866 г.

Роден е създателят на фирмата „ФИАТ“ Джовани Аниели (1866 – 1937), италиански предприемач. Създава „ФИАТ“ през 1899 г.

1863 г.

Умира френският художник Йожен Дьолакроа (1798 – 1863). Той е най-яркият представител на романтизма в своята страна.

1852 г.

Роден е норвежкият живописец Кристиан Крог (1852 – 1925). Автор е на реалистични картини за живота на моряците и бедните граждани (“Болна девойка”, 1882 г.; “Ляво на борд!”, 1879 г. и др.); разглежда социалните проблеми (“Социалистическа демонстрация”, 1891 г.) и др. Умира на 16 октомври 1925 г. в Осло.

1814 г.

Сключен е мирен договор между Англия и Холандия. Целта е спиране на транспортирането на роби. Британия получава официално територията на нос Добра Надежда, а на Холандия са изплатени в компенсация 6 милиона английски лири.

1655 г.

Роден е германският музикант Йохан Денер (1655 – 1707). Изобретател е на кларинета.

1645 г.

Дания и Швеция сключват мирен договор в Бромсебро. Дания е принудена да отстъпи територии в днешна южна Швеция – Готланд, Осел и Халанд, както и провинцията Ямтланд в Норвегия. Това примирие е краят на Торстенската война, конфликтът е част от по-голямата 30-годишна война, която се води между Швеция и Дания заедно с Норвегия и започва през 1643 г.

1642 г.

Кристиан Хюйгенс открива южната полярна шапка на планетата Марс, наречена “Сиртис Мейджър Планиша”. На това място е забелязан вулкан, чиито изригвания са причина за покрития с тъмни образувания регион. В действителност цялата местност е издигнато вулканично плато.

1624 г.

Кардинал Ришельо е назначен от крал Луи ХIII за главен министър на Франция. Той е идеолог на абсолютизма. Истинското му име е Арман Жан дю Плеси, през 1622 г. става кардинал. След като е назначен за министър съсредоточава в ръцете си цялото управление на държавата. Укрепва кралската власт, отменя политическите привилегии на хугенотите. Поощрява развитието на търговията и манифактурата. Въвлича Франция в Тридесетгодишната война.

1521 г.

Испанският конквистадор Ернандо Кортес завладява и разрушава след тримесечна обсада Теночтитлан (днес Мексико).

Ернандо Кортес е испански военачалник и завоевател. През 1504-1519 г. служи като чиновник в Западна Индия (Санто Доминго, Куба). Завоюва Мексико от 1519 г. до 1521 г. Унищожава Ацтекската империя.

662 г.

Умира Св. Максим Изповедник – византийски богослов, философ, писател. Около 613 г. става монах в манастира “Св. Харитон” близо до византийската столица Константинопол. В периода на персийските нападения срещу Византия, Максим Изповедник достига Северна Африка (626 – 632 г.), където среща Софроний (от 634 г.- йерусалимски патриарх) и го приема за свой духовен баща. Заедно със Софроний са активни участници в монотелитските спорове за двете природи, двете енергии и двете ипостаси на Христос. През октомври 649 г. новият римският папа Мартин I свиква т. нар. Латерански събор, който осъжда Ектесиса на император Ираклий и Типоса на император Константин, техните автори и поддръжници. Документите на събора са подготвени с прякото участие на Максим Изповедник (той подписва и заключителния акт като „Максим монах“, понеже никога не е бил свещеник или игумен). През 653 Мартин I и Максим Изповедник са арестувани, през 655 г. са осъдени за държавна измяна и са интернирани – папата на п-в Херсон, където умира още същата година, а Максим Изповедник в тракийска Визия. През 662 Максим Изповедник и двамата му ученици са анатемосани на събор в Константинопол. Монахът е подложен на членоувреждане (отрязан е върхът на езика му и дясната му ръка до китката) и е осъден отново на заточение, но умира по пътя. Шестият вселенски събор (680 – 681 г.) изцяло потвърждава правотата на учението и жизнения подвиг на Максим Изповедник. От него са запазени 74 текста и на 50 писма. Максим Изповедник пише фрагментарно, “по повод”, като изследва проблема в дълбочина, но въпреки това творчеството, а и животът му, са синтез на духовните и доктриналните постижения на предвизантийската епоха. Православната църква почита паметта му на 3 февруари (12 януари стар стил).

523 г.

Роден е Свети Йоан I (VI в.) – римски папа. Въвежда в Рим традиция за деня на празнуване на Пасхата.Той е първият папа, който официално посещава Константинопол (526 г.), по настояване на остготския крал на Италия Теодорих (493-526 г.), който иска от папата да се договори с император Юстин I (518-527 г.) за отмяна на антиарианското законодателство в империята. Мисията е неуспешна, което дава повод на Тедорих да преследва православните християни. Жертва на гоненията е и самият папа, който умира в Равена, където е задържан от Теодорих. Умира на 18 май 526 г.

3114 г.пр.н.е.

 Съгласно календара на индианците маи, на този ден е сътворен светът