КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1791 г. – Руският флот, под командването на адмирал Ушаков, побеждава турския флот край нос Калиакра. 1877 г. – 11 (23) август е най-тежкият ден от отбраната на Шипка. 1948 г.  – Официално е обявено, че БРСДП се влива в БРП (к). 1981 – Представен е IBM PC – първият модел на персоналния компютър.1984 г. – Варненският делфинариум е открит за посетители. 1995 г.  – Късно вечерта на околовръстното шосе в София катастрофира камион, в който изгарят 14 войници от трудови войски. 1996 г. – Умира пророчицата Ванга 1999 г.  – От Европа, включително и от българското Северно Черноморие, се наблюдава последното за второто хилядолетие пълно слънчево затъмнение.

 ПРАЗНИЦИ:

 

2012 г.

Разрушителна серия от земетресения с магнитуд 6,3—6,4 по Рихтер удря северозападен Иран, загиват над 308 човека, а 3037 са ранени.

2003 г. – Незапомнена вълна от горещини във Франция (44 °C) отнема живота на 144 души.

2003 г.


НАТО поема командването на международните сили за сигурност в Афганистан. Това е първата операция извън Европа в 54-годишната история на Северноатлантическия пакт. Международните сили в Афганистан са създадени през октомври 2001 г. От февруари 2003 г. те се намират под съвместното командване на Германия и Холандия. Наброяват около 4700 души от 28 държави. Мисията им е ограничена – те поддържат реда в Кабул и осигуряват охрана на правителството на Хамид Карзай. Успоредно със силите на ООН в страната действат и съюзнически антитерористични сили с численост от около 11 500 войници, 8500 от които са американци. Коалиционните войски действат на цялата територия на Афганистан, като издирват бойци на талибаните и Ал Кайда.

 

1999 г.


От Европа, включително и от българското северно Черноморие, се наблюдава последното за 20 век пълно слънчево затъмнение. Около 350 милиона души в Европа и Азия стават свидетели на затъмнението. Феноменът започва над Атлантическия океан, на стотина мили източно от Бостън, Северна Америка. Първите свидетели на явлението са жителите на остров Сицилия. В Румъния то може да се наблюдава най-продължително. Йордания и Сирия обявяват деня за национален празник.

 

1996 г.


Умира пророчицата Ванга (1911 – 1996) – Вангелия Пандова Гущерова. Тя е родена на 31 януари 1911 г. в Струмица. Известна е с множеството си пророчества, които я превръщат във феномен през годините. След смъртта й, нейни почитатели, организирани от Светлин Русев, изграждат в нейна памет на Рупите храм „Света Петка“.

 

1991 г.

Умира писателят Кольо Севов (1933 – 1991). Роден е на 23 септември 1933 г. в с. Черна могила, Хасковско. Завършва гимназия в Хасково. Служи като матрос във Военноморския флот, електротехник на яз. “Студен кладенец”. Завършва Библиографския институт в София през 1958 г. Автор е на филмови и телевизионни сценарии. Стихотворенията му са преведени на много езици. Съчинения: “Котвите се вдигат” (стихосбирка, 1961), “Моряшки възел” (стихосбирка., 1964), “В средата на лятото” (стихосбирка., 1969) и др.

 

1990 г.

Западногерманските свободни демократи на външния министър Ханс-Дитрих Геншер се обединяват с източногерманските си либерални съмишленици и стават първата общогерманска политическа партия.

Ханс-Дитрих Геншер е роден на 21 март 1927 г. в Райдебург-Саалкрайс в бившата ГДР. По време на Втората световна война работи като помощник във ВВС. Той е външен министър на ФРГ до 1992 г.

 

1988 г.


Умира скулпторката Мара Георгиева (1905 – 1988) – М. Г. Нанева. Родена е на 11 юли 1905 г. в Чирпан. Член-основател е на Дружеството на новите художници. Създава портрети и тематични композиции: „Копачки“ (1930), „Сеяч“ (1930), „Класосъбирачка“ (1934) и др. Създава портрети и характерни типове на обикновени хора: „Студентка“ (1933), „Работник бронзолеяр“ (1938). Създава серия портрети на изтъкнати българи, хора на изкуството и културата: „Проф. Никола Маринов“ (1932, бронз), „Станка Чичовска“ (1941, бронз), „Добри Христов“ (1931, тониран гипс) и др. След 1944 г. работи в областта на монументалната скулптура и създава редица паметници, предимно портретни. Заедно с В. Емануилова създава централната трифигурна група на паметника на Съветската армия в София (1954).

 

1986 г.

Умира Любомир Кабакчиев – български театрален и филмов актьор. Той е роден на 1 декември 1925 г. в Казанлък. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1950 г.) и ВИТИЗ (днес НАТФИЗ, 1953 г.) при Кр. Мирски. Работи активно в телевизията и по-рядко в киното. Участва в “Утро над родината” (1951 г.), “Наша земя” (1953 г.), “Димитровградци” (1956 г.), “Ребро Адамово” (1957 г.), “В навечерието” (1959 г.), “Стръмната пътека” (1961 г.), “13 дни” (1964г .), “С пагоните на дявола” (тв, 1967 г.), “Двойникът” (1969 г.), “На всеки километър” (тв, 1969-1972 г.), “Войниците на свободата” (1977 г.), “Константин Философ” (1983 г.). Участва в много телевизионни постановки: “Човекът от досието” (1966 г.), “Рожден ден” (1971 г.), “Рози за д-р Шомов” (1972 г.), “Първият удар” (1972 г.), “Елегия” (1976 г.), “Годежна вечеря” (1977 г.), “Силни времена” (1978 г.), “Хора и богове” (1979 г.), “Клопка” (1983 г.), “Рози за д-р Шомов” (1984 г.), “Забравете този случай” (1985 г.), “Ретро” (1986 г.) и др.

 

1984 г.


Варненският делфинариум е открит за посетители. Делфинариумът е изграден от алуминий и стъкло с оригинална архитектура. Намира се в северната част на варненската Морска градина. Той разполага с 1134 места. Представленията на делфини включват акробатика, баланс и танци върху водата. Атракциите се изпълняват от делфини от вида TURSIOPS TRUNCATOS, донесени от Карибско море.

 

1984 г.

При проба на своя микрофон на пресконференция, президентът Роналд Рейгън заявява: „Скъпи американци, радвам се да ви съобщя, че току-що подписах постановление за обявяването на Русия извън закона за всички времена. Бомбардировките започват след пет минути“. Избухва международен скандал.

 

1981 г.


Представен е IBM PC – първият модел на персоналния компютър. Компютърът е с процесор Intel 8088, с тактова честота 4,77 MHz и 16 KB оперативна памет, работеща под оперативната система Microsoft DOS. Флопи дискът му е 160 KB, което съответства на информацията, съдържаща се в около 23 страници от енциклопедия. Програмното обезпечение позволява само няколко елементарни текстови редакции и работа с опростени електронни таблици. Стойността на компютъра е 3 хил. долара за модел с монохромен дисплей и 6 хил. долара – за цветен.

 

1972 г.


Умира Макс Тейлър – американски лекар и микробиолог. Роден е на 30 януари 1899 г. в Претория, ЮАР. В периода 1917-1918 г. учи медицина в Кейптаунския университет, а през 1922 г. специализира в Лондон. От 1951 г. ръководи лабораторния отдел по медицина и здравеопазване в Рокфелеровия фонд в Ню Йорк и едновременно е професор (от 1964 г.) в Медицинското училище към Йейлския университет. Получава Нобелова награда за физиология и медицина (1951 г.) за изследване на вируса на жълтеницата и създаване на две специфични ваксини за имунизация на човека срещу това заболяване.

 

1972 г.

Американската армия окончателно напуска Виетнам. Войната на САЩ срещу Северен Виетнам започва на 7 август 1964 г. с приемането на Тонкинската резолюция от Конгреса. Причина за приемането на резолюцията става съобщението на президента Линдън Джонсън до Конгреса, в което се казва, че виетнамски катери са нападнали американския флот в Тонкинския залив.

 

1963 г.


Умира математикът акад. Никола Обрешков (1896 – 1963). Доктор по математика в университета в Палермо (1932 г.), доктор по математика в Сорбоната в Париж (1933). Роден е на 6 март 1896 г. във Варна. Завършва математика в СУ “Св. Климент Охридски” през 1920 г., след което от 1922 г. до 1923 г. специализира в Берлин. Никола Обрешков е ръководител на Катедрата по висша алгебра и теория на вероятностите (1928 – 1963) в СУ “Св. Климент Охридски”. Има значителен научен принос в различни области на математиката. Създава научна школа.

 

1962 г.


Космическият апарат “Восток”-3” е изведен в орбита. Пилотиран е от А. Г. Николаев. Извършва 64 обиколки около Земята с обща продължителност на полета 94 ч. и 10 мин. „Восток-3“ извършва първия в света групов полет (заедно с космическия кораб „Восток-4“).

 

1960 г.


Френската колония Чад обявява независимост и става Република Чад. Република Чад е държава в Централна Африка. Има площ 1 284 хил. кв. км. На север граничи с Либия, на изток със Судан, на юг с Централноафриканската република, а на запад с Камерун, Нигерия и Нигер. Населението й е 6 940 хил. жители. Столицата е Нджамена.

 

1955 г.


Умира американският физик Робърт Ууд (1868 – 1955). Роден е на 2 май 1868 г. в Конкорд. Завършва Харвардския университет. През 1901 – 1938 г. е професор в Университета “Джон Хопкинс” в Балтимор. Открива и изследва оптичния резонанс (1902 г.). Открива поляризацията на резонансното излъчване и нейната зависимост от магнитното поле. На неговите трудове се базира теорията за атомните и молекулярните спектри. Създава стъклен филтър, който пропуска ултравиолетовите лъчи и е непрозрачен за видимия свят; прави снимки на Луната в ултравиолетовия спектър, с което поставя началото на ултравиолетовата и инфрачервената фотография. Усъвършенства дифракционната решетка. Изследва ултразвуковите колебания и влиянието им върху течните и твърдите тела.

 

1950 г.

Роден е американският инженер Стивън Возняк. Заедно със Стив Джобс, през 1976 г. създават фирмата „Епъл Къмпютърс“. През 1977 г. тя пуска в продажба първия персонален компютър Apple II.

 

1948 г.


Българският Национален Комитет се регистрира не само като антифашистка, но и като антикомунистическа организация и получава признание от западните държави като единствен официален представител на българската политическа емиграция по света.

Българският Национален Комитет е задграничен център на земеделски дейци по време на Втората световна война (1939 – 1945). Формиран е през пролетта на 1941 г. в Ерусалим от ръководители на БЗНС „Александър Стамболийски“ в лицето на д-р Г. М. Димитров (Гемето) и др. Обявява се против обвързването на България с държавите от хитлеристката ос. Не одобрява и репресивната вътрешна политика на българските управници. Пропагандната си дейност разгръща посредством радио-предавателя „Свободна и независима България“. Скоро след учредяването си Българският Национален Комитет премества седалището си в Кайро, където поддържа най-тесни контакти с представители на държавите от антихитлеристката коалиция и най-вече с тези на Англия. Търси сближение и със сродни организации и движения на Балканите – Дража Михайлович в разгромена Югославия и др. Прекратява съществуването си през септември 1944 г., когато в резултат на станалите промени в политическия живот на България д-р Г. М. Димитров решава да се завърне в нея. След края на Втората световна война Българският Национален Комитет възстановява отново дейността си. В програмата му залягат като главни задачи: борба срещу установената в България отечественофронтовска власт и възстановяване на Търновската конституция. След промените в България през ноември 1989 г. значителна част от ръководните дейци и членската маса на Българския Национален Комитет постепенно се завръщат в страната, поради което той отново прекратява дейността си.

 

1944 г.


По време на Втората световна война (1939-1945 г.) англо-американската авиация извършва бомбардировка над с. Койнаре.

 

1944 г.


Роден е писателят Христо Калчев (1944 – 2006). Завършва английска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като драматург в театрите в Русе, Пазарджик; член на СБП (до 1990). Бивш състезател по фехтовка (сабя). Изявява се и като публицист с много статии в българския печат, води рубриката “Рубикон” във в. “Демокрация” от самото му създаване. Първата му книга е сборник с разкази “Инерция” (1974). Съчинения: “Предел” (сборник с разкази и новели), “Железният кон” (сборник с новели), “Монолог” (сборник с новели). Пише романите “Луда вода”, “Вътрешна светлина”, “Опит за оцеляване”, “Студен огън”, “Нежни вълци”, трилогията “Белият дявол”, поредицата вулгарни романи: “Нерон Вълка”, “Калигула Бесния”, “Цикълът на Месалина”, “Ликвидирайте генерала”, “Оратория за козел и ангорска котка”, “Кървавият път на коприната”. Умира на 22 март 2006 г.

 

1941 г.


На юг от устието на река Камчия са стоварени две групи от българи-инструктори за партизанското движение, начело с Цвятко Радойнов и Съби Димитров (14 души). Те са изпратени от СССР за изграждане на военно-разузнавателна организация.

 

1934 г.

В новосъздадения федерален затвор на остров Алкатрас (в залива на Сан Франциско) са докарани първите затворници.

 

1928 г.

На 7, 11 и 30 август са отправени британски и френски ноти против опитите на България да закупи автоматично оръжие (датски картечници), забранено по Ньойския договор (аферата „Мадсен“), и за борба срещу навлизането на чети на ВМРО във Вардарска Македония.

 

1926 г.

Предадена е колективна нота на Югославия, Румъния и Гърция против навлизане на въоръжени чети от България на тяхна територия. На 27 август българското правителство отхвърля обвиненията и предлага международна анкета. На 11 септември трите държави изразяват недоволство от българския отговор и отхвърлят идеята за анкета.

 

1923 г.


С постановление на българското правителство са отпуснати 30 000 000 лв. за подпомагане на бежанците и още толкова за подпомагане на инвалидите, сираците и вдовиците от войните.

 

1919 г.


Умира американският индустриалец и филантроп Андрю Карнеги (1835 – 1919). Роден е на 25 ноември 1835 г. Натрупва състояние в металургичния бизнес. Андрю Карнеги е щедър филантроп, даренията му възлизат на повече от 125 милиона долара. Създава множество обществени библиотеки в САЩ и Великобритания. Защитава интересите на българите. Организира Карнегиевата анкета (1914), която доказва, че населението на Тракия и Македония е българско и трябва да бъде включено в пределите на България. Противник е на антибългарската политика на Великите сили по време на Балканските (1912 – 1913) и Първата световна война (1914 – 1918).

 

1906 г.

Йожен Лост получава във Франция първия в света патент за „говорящ“ филм.

 

1903 г.

При пожар в метрото в Париж умират 84 души.

 

1884 г.


Роден е Панаит Истрати (псевдоним на Герасим Истрати) – румънски писател (пише на френски език). Автор е на няколко романа, както и на книги за Съветския съюз – „Към другия пламък“ (т. 1-3, 1929 г.). Негови съчинения са „Opere alese“ (v. 1-2, 1966 г.), „Chira chiralina si alte povestiri“ (1957 г.) и др. Истрати умира на 16 април 1935 г. в Букурещ.

 

1882 г.


Роден е Кимон Георгиев – български политик и държавник. Завършва Военното училище в София и участва във войните от 1912–1918 г. като офицер. Като един от основателите на Военния съюз, Георгиев е избран за член на централното му ръководство. Участва в ръководството и на създадения през 1922 г. Народен сговор. Кимон Георгиев е сред главните организатори на държавния преврат на 9 юни 1923 г. Включва се в изграждането на Демократическия сговор. От 1926 г. до 1928 г. е министър на железниците, пощите и телефоните в правителство на Андрей Ляпчев. Налага се като лидер в Политическия кръг „Звено“. Активно участва в подготовката и провеждането на държавния преврат на 19 май 1934 г. От 19 май 1934 г. до 22 януари 1935 г. заема постът министър-председател. Вътрешната му политика прокарва идеята за надпартийна власт и управление на елита. За целта е отменена Търновската конституция и е разпуснато Народното събрание. Във външната си политика се стреми към сближаване с Югославия и Франция, възстановява дипломатическите отношения със СССР. Влиза в конфликт с царя. След януари 1935 г. преминава в опозиция. Постепенно заема демократични позиции и търси сътрудничество с БЗНС „Ал. Стамболийски“, а по-късно и с РП. Привърженик е на сътрудничеството със СССР. Обявява се срещу съюза на България с хитлеристкия блок в началото на Втората световна война 1939–1945 г. През 1942 г., заедно с ръководения от него Политически кръг „Звено“, приема предложението на БРП за образуване на Отечествен фронт. Избран е в Националния комитет на ОФ. От 9 септември 1944 г. до ноември 1946 г. е министър-председател на първото отечественофронтовско правителство. След това заема редица важни държавни постове: министър на външните работи (до декември 1947 г.), министър на електрификацията и мелиорациите (до март 1959 г.), председател на Комитета по строителство и архитектура, зам.-председател на МС, зам.-председател на Националния съвет на ОФ. Умира на 29 септември 1969 г.

 

1877 г.


11 (23) август е най-тежкият ден от отбраната на Шипка.

От 9 (21) до 11 (23) август 1877 г. на връх Св. Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо войските на Сюлейман паша срещат руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов. След битката при Стара Загора Сюлейман паша насочва войската си (27 000 редовна войска – без башибозука, и 34 оръдия) за преминаване на Шипченския проход. Придвижванията на турските войски остават неизвестни за руското командване и то ги очаква на друго място. Едва на 7 (19) август ген. Столетов донася, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (Тридесет и шести Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини – 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления „са крайно необходими“. На 9 (21) август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. Положението на защитниците на прохода се влошава и от липсата на вода. Турската пехота държи под постоянен обстрел единствения водоизточник – един ручей в източното подножие на връх Св. Никола. В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично. Отблъсквайки 7 атаки през първия ден, руско-българският отряд дава 250 убити и ранени. Решителният и най-тежък бой започва на 11 (23) август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч. турците получават подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17 ч. настъпва критичният момент. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. Суеверен страх обхваща турците, когато срещу тях полетяват трупове. В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав. По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника – на повече от 8200 души. Турците минават към отбрана.

 

1877 г.


Американският астроном Асаф Хол открива първия спътник на Марс – Деймос. Деймос (от гръцки ужас) е по-малкият и по-отдалечен спътник от двата спътника на Марс. Обикаля около планетата по орбита на разстояние 23459 км. за 30 часа, има размери 15х12х11 км. и маса 2.8х1016кг. Открит е през август 1877 г. Деймос е скалист обект с много кратери по повърхността.

 

1874 г.

Утвърден е уставът на създадената от Екзархията, в подкрепа на българските училища в Македония, „Каса за бедните училища“. За председател на касата е избран Георги Груев, главен писар на Екзархийския смесен съвет.

Георги Пройчев Груев e обществен деец, участник в борбата за независима църква, брат на Й. Груев. Роден е на 12 януари 1832 г. в Копривщица. Първоначално учи при Н. Геров. Продължава образованието си в Пловдив. През 1854 г. заминава за Цариград, където се включва в църковно-националното движение на страната на привържениците на безкомпромисната борба. Избран да представлява Пловдивската епархия на Църковно-народния събор през 1871 г., а по-късно става касиер на Екзархията. Полага големи усилия за подпомагане на българските училища и църкви в Македония като председател на Настоятелството за бедните училища. През 1877 г. заедно с първия български екзарх Антим I е заточен в Мала Азия. След Освобождението взема участие в изграждането на Източна Румелия като подпредседател и председател на Областното събрание и председател на Апелативния съд. Редактира в. „Марица“ (1878–1885 г. ). Георги Груев умира на 22 декември 1899 г.

 

1873 г.

Роден е англичанинът Бъртрам Милс (1873 – 1938). Създател и собственик на един от най-големите циркове в света.

 

1854 г.

Роден е Михалаки Георгиев – български писател и обществен деец на следосвобожденска България. Развива активна обществена дейност, помага на руснаците по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението заема отговорни обществени длъжности. Издава в. „Балканска трибуна“ (1906-1908 г.). Той е един от основателите на дружество „Славянска беседа“, на Физико-медицинското общество и на Българското земеделско дружество. От 1884 г. е редовен член на БКД (днес БАН). Първите си разкази печата в сп. „Денница“ през 1890 г. Негови съчинения са „Така се лъже човек. Хумореска“ (1899 г.), „Три срещи. Спомени от миналото“ (1899 г.), „От късмета е всичко на този свят“ (1904 г.), “Разкази и хуморески” (т. I, т. II, 1919 г., 1921 г.) и др. Умира на 14 февруари 1916 г. в София.

 

1849 г.


Лидерът на унгарските революционери Лайош Кошут бяга от Унгария.

Лайош Кошут е унгарски политически деец, републиканец и демократ, един от главните организатори на борбата на унгарския народ по време на революцията от 1848-1849 г. Той е роден на 19 септември 1802 г. в Монок. Водач на либералната опозиция от 30-те години на ХIХ в., повежда борба за освобождението на народа си от властта на Хабсбургите. През 1837 г. е осъден от австрийците на 4 години затвор. След избухването на въстанието в Пеща (1848 г.) е министър на финансите в първото унгарско правителство. Оглавява Комитета за защита на родината и организира революционна армия. На 2 май 1849 г. е избран за президент на независима Унгария. След поражението на революцията емигрира в Турция, а по-късно живее в САЩ, Англия и Италия. Амнистиран е през 1867 г. Умира на 20 март 1894 г. в Торино, Италия.

 

1844 г.

Умира Вартоломей Йерней Копитар – словенски филолог. Той е роден на 23 август 1780 г. в Репне, Югославия. Завършва философия в Любляна и право във Виена. Пръв пазител на Виенската императорска библиотека. От 1808 г. се занимава със словенска литература и славянски езици. Съчиненията му “Граматика на славянския език в Крайна”, “Каринтия и Щирия” и “Глаголита Клоцианус” (1836 г.) са важен етап в историята на славистиката. Негов ученик е Фр. Миклошич.

 

1804 г.

Роден е Владимир Одоевски – руски писател, музикант, меценат, общественик, княз. От 1816 г. до 1822 г. учи в Благородническия пансион при Московския университет. Посещава заседанията на Свободното дружество на любителите на руската словесност. Председател е на литературно-философския кръжок „Общество любомудрия“ („Философско дружество“), свързан с немската класическа философия и литература. Заедно с поета декабрист В. Кюхелбекер издава няколко броя на алманах „Мнемозина“. След въстанието на декабристите от 1825 г. работата на кръжока е преустановена. През 1826 г. се премества от Москва в Петербург, постъпва на служба в Министерството на вътрешните работи, след което е директор на Народната библиотека и ръководи Румянцевския музей. Работи активно за създаване на Руското музейно дружество, за откриване на консерватория, за преустройството на сп. „Отечественние записки“. Литературната си дейност започва от средата на 20-те години на ХIХ в. с малки разкази притчи, които публикува в „Мнемозина“ и други издания. Успехът му идва след издаването на сборника „Пъстри разкази“ (1833 г.). Автор е и на повести за живота на аристокрацията – „Княгиня Мими“ (1834 г.), „Княгиня Зизи“ (1839 г.). Негово обобщаващо произведение е романът „Руски нощи“ (1844 г.). От 1843 г. издава сп. „Селско четене“, предназначено за просвета на народа. Оставя фрагменти от романа утопия „4338-а година“, в който прогнозира съдбата на печатната книга в бъдеще. Владимир Одоевски умира на 11 март 1869 г. в Москва.

 

1791 г.


По време на Руско-турската война (1787-1791 г.) руският флот, под командването на адмирал Ушаков, побеждава турския флот край нос Калиакра. Чрез победата на руската флотилия турският флот окончателно губи своето господство във водите на Черно море. За извоюваната победа при нос Калиакра адмирал Ушаков получава орден Св. Александър Невски. Същия ден в Галац турците подписват предварителните условия за мир с Русия.

Фьодор Фьодорович Ушаков (1744-1817 г.) е руски адмирал (1799 г.). Завършва Морски кадетски корпус (1766 г.), служи в Балтийския флот и след това в Азовската флотилия (от 1769 г.). Участва в Руско-турската война (1768-1774 г.). Произведен контраадмирал и командващ Черноморския флот на Русия (от 1790 г.). Побеждава турския флот в Керченското морско сражение (1790 г.) и в сражението при нос Калиакра (1791 г.), като създава нова маневрена тактика, принципно различна от използваната по онова време линейна тактика. Произведен във вицеадмирал (1793 г.), проявява се като способен политик и дипломат по време на Средиземноморския поход (1798-1800 г.).

 

1464 г.


Умира Николай Кузански – германски философ, богослов и учен от епохата на прехода от схоластиката към хуманизма, кардинал (1448 г.). Роден е през 1401 г. в Куза на Мозел. Следва в Хайделберг и Падуа (1416-1423 г.). Учи юридически науки, математика и естествознание, теология, получава духовно звание. През 1432-1437 г. участва в Базелския събор. Ръководен от идеята за вселенско единство, на събора се изказва за централизация на Църквата. Близък съветник на папа Пий II, епископ в Бриксен (от 1450 г.), главен викарий на Рим (от 1458 г.). Оказва значително влияние върху европейската политика. Той е първият философ на Ренесанса. Автор е на седем специални трактата по математика, един от предшествениците на математическия анализ от ХVII в. Предрича някои от идеите на Н. Коперник, доказва безкрайността и вечността на света, занимава се с проблеми на опитното естествознание, предлага реформа на календара, съставя географска карта на Централна и Източна Европа.

 

1456 г.


Умира унгарският крал Янош Хуняди. Той е войвода на Трансилвания, бан на Темеш, управител на Унгария и регент на малолетния крал Ласло V. По-новите изследвания приемат, че Янош Хуняди е роден към 1407 г. и е син на влашкия болярин Влайку, който към началото на XV в. получава от унгарския крал замъка Хунияд в Трансилвания. Към 1437 г. Хуняди става член на кралския съвет като през 40-те години е капитан на Белград, бан на Темеш, войвода на Трансилвания. В периода 1446-1452 г. е и регент на Ласло V. Хуняди е личността, наложила идеята за офанзивна борба с исляма. Последователно нанася поражения на османците при Белград (1441 г.), р. Яломица във Влашко (1442 г.), Ниш и София (1443 г.). Заедно с Владислав III Ягело застава начело на т.нар. Дълъг поход от зимата на 1443-1444 г., а след това и в похода от 1444 г., завършил с битката при Варна (10 ноември 1444 г.). През 1448 г. Янош Хуняди претърпява тежко поражение при Косово поле от войските на Мурад II, а през 1451 г. сключва тригодишно примирие с Мехмед II Завоевателя. През 1456 г. Янош Хуняди отблъсква османската обсада на Белград.

 

117 г.


При подозрителни обстоятелства в поход умира римският император Траян. Една от версиите е, че той е отровен от своя приемник Адриан. Същия ден П. Ений Адриан от династията на Антонините се възкачва на римския престол.