Понтий Пилат е римски префект на Юдея, чието управление е белязано от масово насилие и екзекуции. Пилат Понтийски влезе в историята като човекът, осъдил Исус Христос на смърт.
Самият той публично направи символичен жест и си изми ръцете, с което даде да се разбере, че отговорността за екзекуцията на невинен човек е на народа. Но какво се случи с него след смъртта на Христос и как завърши животът му?..
Юдея по времето на Исус Христос (първата третина на 1 век) не е била независима държава. От 6 до 132 г. сл. н. е. Юдея е била римска провинция – частично автономна васална държава в рамките на Римската империя. Юдея се управлявала от префекти – длъжностни лица, назначени от Рим. Император по време на управлението на Исус Христос е Тиберий.
През 26 г. Тиберий назначава Пилат Понтийски за префект на Юдея. Малко се знае за живота му; най-вероятно той е принадлежал на плебейско семейство.
Прилагателното, използвано преди името му, показва, че той е бил родом от Понт. Това е била древна земя в североизточна Мала Азия (сега Турция), завладяна от Рим през 63 г. пр.н.е.
Фактът, че Понтийски Пилат действително е съществувал, а не е измислен персонаж, се знае благодарение на свидетелствата на неговите съвременници, монети от 1 век с неговото име и надпис върху мемориална плоча, открита от археолозите.
Едно от най-ранните описания на Пилат Понтийски е дадено от теолога Филон от Александрия, който нарича префекта на Юдея по времето на Христос подкупник, склонен към обиди, грабежи, изблици на гняв, екзекуции без съд и следствие, а също и изключително жесток човек.
Задачата на Пилат Понтийски като управител на Юдея е била да поддържа реда в провинцията, но както показват историческите източници, той често е превишавал правомощията си.
Пилат Понтийски заема поста си относително дълго време – 10 години. Това може да се дължи на специфичната политика на император Тиберий, който твърди, че честите смени на управителите допринасят за разпространението на корупцията.
Той казваше за неучтивите служители: „Те смучат кръв като комари, но когато пият добре, те вредят по-малко. Трябва да имаме милост към хората и да не им изпращаме непрекъснато нови разбойници.“
От Евангелието на Лука научаваме за още един човек в тази история – съпругата на прокуратора. Притеснена за съдбата на заловения затворник, тя казва на съпруга си: „Не се забърквайте в случая с този невинен човек, защото днес в съня си много страдах от него“ (27, 19).
Евангелистът не обяснява природата на тези сънища, но влага в устата на жената думи, които контрастират с обвиненията, идващи от всички страни. Лука не обръща повече внимание на жената на Пилат. Апокрифът обаче й дава неизвестно в Библията име – Клавдия Прокула.
Ориген твърди, че жената трябва да бъде обърната към християнството. В споменаванията на св. Нина, която участва в евангелизацията на Грузия, остави кратък коментар по този въпрос.
Твърди се, че известно време Клавдия е пазила гробната плащеница на Исус Христос, така наречената Торинска плащеница.
Ако единственото свидетелство, което разказва за съдбата на Пилат, се счита за евангелския текст, тогава новините за него изчезват веднага след разпятието и погребението на Христос.
Освен евангелията, най-важните документи, които споменават Пилат, са произведенията на Йосиф Флавий, Филон от Александрия и Тацит.
Според историците Йосиф Флавий и Тацит Пилат е отстранен от управлението на Юдея след брутално клане на група самаряни, които са били възприемани като бунтовници. Пилат Понтийски е изпратен в Рим, където следите му се губят. Има няколко теории за случилото се с бившия префект на Юдея след разпъването на Христос:
-
Той е екзекутиран от император Калигула;
-
Той се самоубива по заповед на императора и тялото му е хвърлено в Тибър;
-
Той станал последовател на Исус и дори се опитал да обърне императора към християнството;
Няма данни за назначаването на Пилат на друг пост в империята. Нищо не се съобщава за него при следващия император Нерон…
Освен това апокрифът „Mors Pilati“, написан много години след тези събития, разказва широко разпространена (особено в Германия) версия за самоубийството на префекта, представен като жесток тиранин.
Сякаш в потвърждение на тази версия в съчинението на Евсевий Кесарийски „История на Църквата” (4 в. от н.е.) четем:
„По време на царуването на Гай голямо нещастие сполетя Пилат. Той посегна на живота си и стана свой собствен кат и скоро божественото отмъщение се спусна върху него. Гръцките писатели разказват за това…“.
Според легендата тялото на римския прокуратор било хвърлено в Тибър, но „водите били разтревожени от зли духове, така че тялото отплувало във Виена и потънало в Рона“. Тоест, той се озовава на територията на съвременна Швейцария в района на Женевското езеро.
Според легендата останките все още плуват и до днес в планинско езеро на планината Пилатус всеки Разпети петък. Обширната планинска верига в Алпите е над 1200 метра надморска височина и, макар да изглежда малко вероятно, дължи името си на древна легенда, пише DZEN .
