На 98 години си отиде поетът Найден Вълчев. Той е автор на над 20 стихосбирки, както и на книжки за деца. Има и много почитатели, но в историята на българската култура ще остане завинаги с две култови песни – “Една българска роза” и „Ние сме на всеки километър“ от филмовия сериал на БНТ.
От 28 юли до 6 август 1968 г. в София се провежда Деветият международен фестивал на младежта и студентите. Той преминава под лозунга “За солидарност, мир и дружба” и в него участват над 20 000 млади хора от 138 страни.
Месеци преди това Съюзът на писателите кани десетина поети да напишат стихове за събитието, които композитори да превърнат в песни.
Найден Вълчев, по чиито стихове звучат песни като “Младежка песен”, “Тиха вечер”, “Борба за мир” и други, не е поканен.
Вълчев обаче има силен емоционален спомен от първия фестивал в Чехословакия през 1947 г. Неговата младежка бригада е изпратена за един месец там и на закриването на фестивала той марширува заедно с бригадирите и българската делегация по празничните улици на Прага.
Тази емоционална закачка го вдъхновява да напише стихотворението “Една българска роза” и да го даде на специалната комисия, която преглежда всички творби. “Дето се казва – неканен, но на гости се явявам”, каза ми приживе Найден Вълчев.
Комисията обаче безмилостно отхвърля стихотворението. Той приема това съвсем спокойно и философски: “Нищо, случват се и такива работи”. Фестивалът идва, минава и заминава и без неговата българска роза.
Поетът прибира листа със стихотворението в чекмеджето
Минава година и половина и един ден от балкона на дома си Найден Вълчев вижда своя съсед и съфамилник композитора Димитър Вълчев.
Кани го, показва текста и му обяснява как е отхвърлен от комисията.
Димитър Вълчев изрича няколко нецензурни думи по неин адрес и добавя: “Найдене, тези строфи си носят музиката, тя само трябва да се напише”.
След три дни музиката е готова. Димитър Вълчев, който е шеф-диригент на оркестъра на Сатиричния театър, я изсвирва вдъхновено на пианото си и пита Найден има ли нещо против да я предложат за участие на “Златния Орфей” през 1970 г., въпреки че той вече кандидатствал с друга песен.
Другата песен отпада, а “Една българска роза” е одобрена. Композиторът решава тя да бъде изпята от младата певица Паша Христова.
На заключителната вечер на фестивала Паша Христова изпява бляскаво песента, а публиката “взривява” с аплодисментите си летния театър. После участниците се пръскат по близките ресторанти и кръчми, за да чакат решението на Негово Величество журито.
Към 3 часа след полунощ се разнася новината, че песента “Една българска роза” на композитора Димитър Вълчев печели първа награда!
По време на журирането колежка по перо на Найден Вълчев заявява, че неговият текст бил отхвърлен през 1968 г. и заради това може би не трябва да гласуват сега за него.
Положението спасява Вили Казасян. Той казва, че след като този текст не е публикуван никъде и песента не е изпълнявана от друг певец, “Една българска роза” има право на живот и гласуване.
Освен от Паша Христова песента е изпълнявана от много наши и чужди певци, включително и от Йосиф Кобзон. И днес я пеят стари и млади.
Още по-драматична е историята около написването на текста към песента в тв сериала “На всеки километър”. Защото, докато “Една българска роза” е негов порив, отзвук от негово преживяване и той пише стихотворението спокойно и бавно, за два дни и три нощи, текстът за “Километрите…” е поръчков и то “от днес до вчера”.
Един ден по телефона му се обажда композиторът Петър Ступел, с когото са добри приятели, и припряно го кани на спешна среща. Виждат се и без никакви предисловия Ступел му казва:
“Заснет е телевизионен сериал, ние с Атанас Бояджиев сме автори на музиката и искаме всяка серия да започва с една песничка. Но два пъти ни я връщат заради текста. Затова като на стар приятел ти казвам, че ми е нужен текст. Ако до утре сутринта го нямаме, сериалът тръгва с оркестрово изпълнение.”
Двамата отиват в една от стаите на сградата на композиторите и той просвирва на пиано музиката. Вълчев му казва, че няма никаква предства какъв ще е този сериал, за какво става дума в него.
“Ами партизани се бият с жандармерия, стрелят се, после се оттеглят и зад километричен камък един гимназист, който се съпротивлява до последно, се провиква, че са на всеки километър”, обяснява композиторът.
Найден Вълчев разказваше, че в този момент му щраква нещо като видение, представя си смъртта на гимназиста зад километричния камък. Ступел изсвирва още веднъж мелодията, а поетът си записва някакви бележки – епизоди, ударения, дължини.
Двамата се разделят с уговорката да се чуят в 8 часа сутринта по телефона. Не се чуват, защото Ступел пристига рано-рано в дома на Вълчев.
Поетът му подава листчето с написания текст, композиторът го прочита, сяда на пианото и го просвирва няколко пъти. Съпругата на Вълчев поднася сладко, но той дори не го поглежда, а хуква към телевизията. А Вълчев закарва вартбурга си на ремонт.
Някъде късно привечер изведнъж чува една песничка да “гърми” от репродуктора на сервиза и познава своя текст!
Той няма никаква представа кога са репетирали, кога актьорът Коста Карагеоргиев е научил текста на двете строфички и на припева, как са ги наложили върху картината, която, разбира се, отдавна е била готова…
Интересно е как се ражда стихотворението за сериала. За да може да твори, Найден Вълчев въдворява пълна тишина в къщата. По едно време забравя мелодията на песента. Мъчи се, нищо не се получава.
Някъде към 3 часа придремва за малко. Събужда се и “чува” мелодията. Написва два варианта, в БНТ харесали по-плакатния.
В надписите на сериала пишеше, че музиката е на Петър Ступел и Атанас Бояджиев, но автора на текста го няма, защото всичко е било заснето и готово. Само неговите злощастни две строфи са били допълнително явили се. Затова авторът беше дълго време неизвестен. А полученият от него хонорар бил… 14 лева.
