Йосиф Цанков от самото начало просто е имал нужда да пише красива музика и запазва за дълго нейната чистота и наивитет, каза пред БТА внукът му, тромбонистът Велислав Стоянов по случай 115 години от рождението на композитора, наричан патриарха на българската шлагерна музика.
С изключение на разказите на майка си, музиката му се струва единственият начин да се опита някога да се доближи до дядо си, каза Стоянов. „Неслучайно, световният език е езикът на музиката. Това е начинът за свързване между музикантите“, добави той.
По думите на съвременници, работили в БНР по онова време, с които Стоянов е разговарял, именно огромната продуктивност и популярност на Цанков е една от причините да има състави в радиото, които да започнат да записват тази музика.
За песните „Повей, ветре“ и „Приказка“ Стоянов смята, че носят един много по-различен драматизъм от останалите: „Аз свързвам особено ранното му творчество с много любовно романтичен наивитет“.
„Йосиф Цанков е един великан – според всички, не само според мен. Забележителен композитор, всестранно развит, много интелигентен и много благороден“, каза пред БТА певицата Мими Николова, за която той е написал песента „Когато луната изплува“ („Лунни лъчи“). „Той е несравним с другите. Стои най-високо“, допълни още певицата. Николова си спомни и за широкоскроения, щедър и обичан от всички заради лекия си характер и доброта, човек, който седи зад композитора.
„За времето си Йосиф Цанков е бил законът в българската популярна музика. Така както имаме Иван Вазов в българската литература, така имаме Йосиф Цанков в българската популярна музика“, каза пред БТА журналистката Валерия Велева. Нейна е книгата „Непознатият Йожи или Принцът на любовта“, посветена на композитора.
И Мими Николова, и Велева си припомниха за достолепната осанка, с която по думите им този красив мъж е внушавал респект.
Йосиф Цанков, наричан от близките си Йожи, е роден на 7 ноември 1911 г. в Русе, в заможно семейство, в което се говори на френски, немски и английски. В дома на родителите му се свири на пиано, водят се разговори за изкуство, литература и философия. Майка му Сия е първата жена в България, управлявала автомобил. Баща му финансистът Иван Цанков дарява мястото, на което е построено първото кино в Русе. Цанков започва да учи пиано на шестгодишна възраст, а негови преподаватели са Нели Георгиева-Агура и Теофана Калчева. На 11 години прави първите си композиторски опити.
На 15 години е изпратен от баща си да учи в Робърт колеж в Цариград, където се запалва по баскетбола. След завръщането си в България, през 1931 г. става съосновател на мъжкия и женския национален отбор по баскетбол. На 19 години създава първата си авторска песен „Ела с мен в Хавай“ (1930). В същото време взима уроци по теория на музиката и композиция при диригента Павел Стефанов и композитора Веселин Стоянов. През 1939 г. завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Представител е за България на „Осрам“ и съсобственик и управител на първата фабрика в страната за грамофонни плочи „Берлин грамофон“, по-късно „Дойче грамофон“.
През 1933 г. за първи път на плоча е издадено негово танго. През 1936 г. той е сред основателите на Българското национално радио (БНР), където по негова идея се създават музикални и детски радиопредавания. През същата година основава квартет „Цанков”. През 1937–1940 г. Цанков ръководи и фабриката за грамофонни плочи „Лондон рекърдс“. От 1937 до 1941 г. е главен композитор на театър „Одеон“ в София, за който създава няколко оперети, сред които „Мая“ (1935), „Продадена любов“ (1937), „Дръж се, Жужи“ (1941) и „Златната вдовица“ (1945). Наричат го българския Йохан Щраус, защото в тях включва модните за времето си валсове, фокстроти, танга. През 1951 г. Цанков е назначен за отговорен редактор в музикалната редакция на новосъздадената компания „Радиопром“, по-късно преименувана на „Балкантон“, където работи до края на живота си.
Йосиф Цанков е първият творец, възродил в края на 50-те и началото на 60-те години на XX век, градската популярна песен. В сътрудничество с поетите Димитър Василев и Димитър Точев, създава редица от най-популярните си произведения. Цанков е автор на над 500 песни, повечето от които продължават да се пеят и до днес. Сред най-популярните му произведения са „Облаци бездомни“, „Моя малка сеньорита“, „Приказка“ в изпълнение на Георги Кордов, „Лунни лъчи“, „Песен моя, обич моя“ в изпълнение на Йорданка Христова, „Когато луната изплува“ на Мими Николова, „Старите песни“, „Целуни ме“ и „Птици мои“ в изпълнение на Маргрет Николова, „Любовта на юнгата“ на Мария Косева, „Пролет моя“, „Пеят сто китари“, „Море на младостта“ на Лили Иванова, „Песен за София“. Песента му „Под липите съм самичък“, посветена на жена му, за броени седмици става хит.
Негова е и песента „Събота вечер“, с която Лили Иванова става популярна през 1965 г. Тя е избрана и за заглавна на нейния първи самостоятелен дългосвирещ албум, издаден от „Балкантон“ през същата година. А през 1970 г. „Повей, ветре“ на Паша Христова печели голямата награда на международния фестивал „Златният Орфей“. Песента „Керванът“ по негов текст и музика става световен хит. Ориенталското танго, написано през 1941 г. в Холивуд, звучи по радио Би Би Си в часа за британските войници. Негови шлагери е изпълнявал оперният певец Борис Христов, както и Жозефин Бейкър, Клаудио Вила, Артуро Теста, Зигфрид Валенди, Йосиф Кобзон и Жилбер Беко.
През 1964 г., на първия конкурс за българска естрадна песен, Цанков печели шест от осемте награди. Той е носител на орден „Кирил и Методий“ и е удостоен със званието „Почетен гражданин на София“. През 1968 г. получава и званието „Заслужил артист“. Йосиф Цанков умира в съня си на 21 октомври 1971 година, малко преди да навърши 60 години. На пианото му откриват недовършена партитура на песента „Вместо сбогом“ по текст на Захари Петров, изпълнена по-късно от „Тоника СВ“. На 4 април 2002 г. композиторът е награден посмъртно с орден „Стара планина“ – първа степен, за изключителния му принос към развитието на българската музика и култура. След смъртта му Съюзът на българските композитори учредява награда на негово име. От 2002 г. на негово име е кръстена и улица в столичния район „Красно село“, в близост до „Балкантон“. През 2011 г., по повод 100-годишнината от рождението му, на фасадата на дома на ул. „Добруджа“ в София, където композиторът е живял от 1948 до 1956 г., е поставена паметна плоча. На 7 ноември същата година, в негова чест е издадена юбилейна пощенска марка от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за изключителния му принос за създаване, утвърждаване и институционализиране на жалоните в музикалния, културен и спортен живот. През 2012 г. БНР издава компактдиска „Златни танга“, в който са включени 15 танга, записани в периода 1954–1970 г. и съхранени в Златния фонд на радиото. На 16 февруари 2012 г. в първо студио на радио „Пловдив“ журналистката Валерия Велева представя книгата си, посветена на композитора – „Непознатият Йожи или Принцът на любовта“, а в НДК се организира грандиозен концерт в негова памет с участието на над 100 изпълнители.
/РШ/СТ,МГ
Използвани източници: БТА, ВИНФ, 4.5.2001; БТА, ВИНФ, 6.2.2022; БТА, ВИНФ, 28.3.2022; БТА, ВИНФ, 6.10.2011; БТА, ВИНФ, 11.4.2012; БТА, ВИНФ, 1.7.2020; https://ubc-bg.com/йосиф-цанков/; https://www.mtc.government.bg/bgstamps/bg/node/7111; https://old-news.bnr.bg/plovdiv/post/100393819/knigata-nepoznatiyat-ioji-ili-princyt-na-lubovta-v-pyrvo-studio-na-radio-plovdiv, 13.2.2012; https://old-news.bnr.bg/post/101360157/spomen-za-iosif-cankov, 21.10.2020; https://bnrnews.bg/radiobulgaria/post/389171/iosif-cankov-pesen-moa-obich-mo, 4.10.2025
