Историкът Александър Стоянов бе избран за „Будител на годината 2026“. Отличията бяха връчени на церемония, с която завърши 13-ото издание на кампанията. Стоянов е избран с хиляди гласове от публиката и от журито на БНР.
Той благодари на останалите номинирани и подчерта, че отличието не трябва да се разглежда като състезание. „Това е нашата борба да направим България по-добра“, каза Стоянов.
„Българският народ твърде дълго беше разделен от своята история. Тя беше превърната в достояние за твърде малко хора, твърде обвързани с властта твърде дълго време“, каза той. По думите му историята трябва да намери мястото си в сърцата и умовете на българските граждани, защото принадлежи на всички.
Стоянов отбеляза, че съвременниците не трябва да смятат, че хората от днешното поколение са по-малко достойни от възрожденските си предци. „Ние сме също толкова добри, колкото и те“, каза той и изрази увереност, че трудът на сегашното поколение ще има значение и след 100–150 години.
Стоянов получи статуетката, дело на скулптора Александър Пройнов. Като част от наградата историкът получи и 21 хиляди квадратни метра вековна дъбова гора в Сливенския Балкан, предоставена от Никола Рахнев и инициативата „Гората.бг“. Рахнев разказа, че гората е била предложена за продажба с цел да бъде изсечена, но организацията я е придобила, за да бъде запазена.
„Както ние избрахме тази гора да живее за децата ни, така той избира историята да живее за всички нас“, каза Рахнев, обръщайки се към отличения историк.
Още в началото на церемонията бе обявено, че има специална награда „Обединител на годината“, която генералният директор на БНР Милен Митев е връчил на певицата Дара за победата ѝ в конкурса „Евровизия“. Във видео от връчването Митев отбеляза, че за първи път в историята България печели конкурса „благодарение на Дара, която ни показа, че със силата на музиката, но и със силата на любовта и младежката енергия можем да се обединяваме“.
Дара каза, че за нея е важно да предава енергия и любов на хората и да ги кара да вярват, че мечтите могат да се сбъдват. Тя определи съвременното будителство като подкрепа за хората около нас, честност, справедливост и емпатия.
Сред десетте финалисти бяха Любов Костова, позната с работата си за популяризирането на науката и учените, Димитър Коцев-Шошо и Христо Христов – номинирани за работата си по възстановяването на паметта за репресиите на тоталитарния режим, театралният и кинорежисьор Явор Гърдев, Юрий Вълковски, директор на фондацията „Народни читалища“. Стефан Бакалов, дългогодишен служител на Агенция „Митници“, бе номиниран за кампанията „Не сте сами“, насочена към предпазването на младите хора от наркотична и хазартна зависимост, а фондацията „Подай ръка“ бе сред номинираните заради това, че подпомага деца, семейства, възрастни хора и хора с увреждания чрез социална и здравна подкрепа, стипендии и инициативи за интеграция. Сред финалистите бяха и Димитър Иванов, основател на фондация „Заедно за доброто“, както и Слав Петков, основател и председател на Федерацията по адаптирана физическа активност, който беше номиниран за работата си за достъпа до спорт на хора с интелектуални затруднения и синдром на Даун. Борис Бъндев, съосновател на социалното предприятие „Стрей шийп“ (Stray Sheep), бе сред финалистите за работата си за популяризирането на жестовия език и подобряването на достъпа на глухите хора до информация и култура. Всеки от тях получи грамота за номинацията си.
Журналистката от БНТ Добрина Чешмеджиева връчи грамотата на Радостин Георгиев, основател на фондация „Подай ръка“. „Много говорим тези дни за това, че сме различни. Нека да бъдем различни в мненията си, но нека да бъдем еднакви в човечността“, призова тя и благодари на Георгиев, че ни показва какъв народ сме.
„За мен хората, които стоят тук, са вдъхновители. В тези трудни времена, в които живеем, вие сте героите на нашето време“, каза той, получавайки приза.
Отличие получиха и Димитър Коцев-Шошо и Христо Христов за филма „Последните концлагеристи от Белене“, който представя свидетелства за насилствената асимилация на българските граждани от турски произход по време на комунистическия режим. При връчването на наградата създателката на кампанията „Будител на годината“ Ива Дойчинова определи паметта като една от водещите теми на тазгодишната кампания.
„Ако не пълним този резервоар на паметта със знание, с критерии кое е добро, кое е лошо, кое е било престъпно, кое е било доблестно, какво трябва да помним, кои сме ние и накъде вървим, няма да стигнем никъде“, каза тя.
Димитър Коцев-Шошо прие отличието и от името на своя колега Христо Христов. Той посочи, че двамата работят по филми, с които се опитват да осветлят малко познати страници от комунистическата част от историята на България. „Моето послание е всъщност за тези хора и то е: помним и ще продължаваме да припомняме“, каза той.
Сред номинираните, получили отличия, бе Слав Петков от Българската федерация по адаптирана физическа активност, който работи за развитието на спорта за хора с интелектуални затруднения. При връчването на наградата журналистът от Би Ти Ви Златомир Йочев припомни, че Петков създава федерацията преди 11 години с обещанието да помага чрез спорта за равноправието.
Петков благодари за признанието и покани на сцената деца, с които работи. „Днес будителите са всички тези деца, с които аз работя всеки ден. И въпреки техните увреждания те ме учат на истинска сила и на чиста обич, и на това никога да не се предавам“, каза той. По думите му номинацията е за децата и техните родители, които всеки ден „палят малка светлинка в мрака“.
Борис Бъндев от екипа на инициативата „Стрей шийп“ (Stray Sheep), която популяризира жестовия език и осигурява достъп до услуги за глухите хора, също бе отличен. При връчването на наградата водещият на „120 минути“ по Би Ти Ви Светослав Иванов посочи, че думите винаги се превръщат в мисли и Борис Бъндев и неговите приятели знаят това добре.
Приемайки грамотата, Бъндев каза, че в жестовия език има толерантност и емпатия.
Миналогодишният носител на приза „Будител на годината“ Мартин Атанасов връчи грамотата за номинацията на Димитър Иванов, основател на фондация „Заедно за доброто“. По думите му хората, които днес са будители, трябва да бъдат отличавани. „Защото будителството не е една грамота, една награда, не е титла, а всекидневно решение“, посочи той.
Димитър Иванов отбеляза, че връщайки се в България преди осем години, мечтата му била хората в нужда, хората с увреждания да престанат да бъдат невидими в нашето общество. „Осем години по-късно чрез нашите дарения, чрез факта, че обединяваме толкова хора в нашата дейност по събиране и даряване на помощни средства – това е доказателство, че ние успяваме стъпка по стъпка да осветяваме тези хора, да бъдат видими за обществото и да бъде по-лесен техният живот“, каза той.
Отличие получи и Юрий Вълковски, който работи за подкрепата и развитието на българските читалища чрез фондация „Народни читалища“. Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова му връчи грамота и почетния знак на министерството за приноса му към дигиталната карта на читалищата, в която са включени 1300 дигитални клуба, създадени с подкрепата на министерството.
Вълковски разказа различни истории от читалищата в страната – за деца, които намират там спокойствие, за възрастни хора, които очакват срещите с библиотекарите, и за местни общности, които възстановяват културния си живот. „Истинските будители са читалищните работници. Това са хората, които носят светлина“, каза той.
Специалната награда на БНР бе присъдена на Стефан Бакалов за дългогодишната му работа по превенция на употребата на наркотични вещества сред учениците. Тя му бе връчена от София Владимирова от Управителния съвет на БНР.
„Едно от най-мощните оръжия на будителя е неговият глас, а къде той може да се чуе по-ясно, по-чисто и по-силно, ако не в ефира на Българското национално радио“, каза Владимирова. Тя посочи, че обществената медия припознава каузата на Бакалов, свързана с борбата срещу разпространението на наркотиците.
Бакалов отбеляза, че през годините е осъзнал значението на работата с децата и необходимостта те да получават информация за рисковете от употребата на наркотични вещества. „През тези 25 години разбрах, че това е моята кауза и каузата на всички мои колеги, тъй като с годините осъзнахме, че нашите деца, в съвремието, се чувстват сами“, каза той.
Специалната награда на Столичната община бе присъдена на Любов Костова от фондация „Красива наука“ за дейността ѝ по популяризиране на науката и работата с учени и млади хора. Заместник-кметът по направление „Култура и туризъм“ Ирина Дакова подчерта ролята ѝ на посредник между науката и обществото.
„Тя е великолепен медиатор между науката и културата, между голямата наука и образованието, между познанието и това, което трябва да покълне в децата“, каза Дакова. По думите ѝ Костова прави науката достъпна за младите хора чрез преживяване и срещи с учените.
Костова благодари на българските учени, които са подкрепяли инициативите ѝ през годините. Тя посочи, че популяризирането на науката е резултат от ежедневния труд на много хора и изрази признателност за доверието им.
Министърът на културата Евтим Милошев връчи грамотата за номинацията на режисьора Явор Гърдев. Той го определи като човек, който „буди хората по най-трудния начин – кара ги да мислят“. Министърът припомни постановката „Вакханки“, с която режисьорът представи българския театър на античната сцена в Епидавър, както и работата му по спектакъла в Пловдивския античен театър. Той благодари на БНР и на създателката на кампанията Ива Дойчинова за превръщането ѝ в традиция.
При получаването на отличието Явор Гърдев определи като важно предизвикателство за хората на Балканите възможността да бъдат „милостиви родолюбци“. По думите му травмите от войните и травмите от историческата памет се превръщат в идеологическа основа на идентичността и пречат на обществата да живеят плодотворно заедно.
Номинациите в кампанията бяха направени от граждани, а финалната десетка беше определена от жури в състав Ива Дойчинова, д-р Румен Манов, Светослав Иванов, Никола Рахнев, Даниел Ненчев, Добрина Чешмеджиева и Мартин Атанасов, избра десет финалисти сред десетки номинации. Всеки желаещ можеше да гласува еднократно за своя фаворит чрез специално създадената онлайн платформа.
