Завърши програмата във втория ден от третото обучение за млади журналисти от националните и регионалните медии в България, организирано от Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Европейския парламент (ЕП). Обучението започна вчера и ще продължи до 30 октомври в зала „МаксиМ“ на БТА.
Днешната програма започна с лекция на Ива Тончева, ръководител на екип „Социални мрежи“ в БТА, която представи опитът на агенцията с инициативата за отразяване на изборите през юни 2024 г. за представители в ЕП пряко от всички страни-членки на ЕС. Тя разказа как работят социалните медии на институциите на ЕС. Тончева посочи, че всяка тема има европейско измерение. Най-трудното е как да „преведем“ темата до аудиторията, когато пишем за европейските институции, каза Тончева. Анелия Димитрова, която бе специален пратеник на БТА в Брюксел за отразяване на изборите, изрази своите препоръки и сподели опита си. Според нея е важно да бъдат търсени различни гледни точки.
В рамките на днешното обучение евродепутатът от БСП/Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Цветелина Пенкова дискутира с участниците. В голяма степен се прави оценка, че ресорът, за който България отговаряше в предходния състав на Европарламента, свързан с иновации, технологии и изследвания, е подобен и сегаказа евродепутатът. Този път обаче има един важен, допълнителен щрих, свързан с индикиране на стартъпите като отделен субект, свързан с европейските политики, добави Пенкова.
Програмата продължи с лекция, посветена на дезинформационните кампании около изборите за Европейски парламент, водена от доц. д-р Ралица Ковачева, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет. Тя обясни значението на дезинформационните наративи като посочи, че наративът е ценностно натоварена интерпретация на света. По думите ѝ лошите наративи се използват по-често, защото са по-въздействащи, а опровергаването на дезинформационни наративи става чрез изобличаване на манипулативната работа с факти. Доц. Ковачева говори и за съществените предизвикателства, преди които е изправен ЕС в момента, като представи различни източници на информация. Тя обясни същността на чуждата информационна манипулация и намесата като модел на поведение, който заплашва или има потенциал да повлияе отрицателно на ценности, процедури и политически процеси.
Биляна Църноречка и Калина Върбанова, пресаташе на Бюрото на ЕП в София, запознаха младите журналисти с начините, по които може да бъде проследена работата на Европарламента от Страсбург и Брюксел. Те представиха услугите и инструментите, които са на разположение на журналистите, разказаха за функциите и структурата на ЕП.
Всеки от 14-те одобрени за участие млади журналисти ще получи сертификат от Бюрото на Европейския парламент в София, а част от тях ще имат възможност да посетят и Европейския парламент в Брюксел през февруари. Обучения по програмата на ЕП се организират в над 20 държави от ЕС.
