- Над 600 милиона лева сме платили за поредицата от парламентарни избори през последните три години. Най-незаинтересовани към вота всеки път са гласоподавателите в област Кърджали, а в най-активни са тези от 23-ти МИР в София. Именно той изпраща и най-много депутати в парламента.
Постоянно намаляващата избирателна активност през последните три десетилетия отдавна не е новина. Като че ли обаче, откакто влязохме в спиралата от предсрочни парламентарни избори, ниската активност се превърна в нещо повече – тя стана фактор. Анализаторите ѝ отреждат главна роля и тази неделя.
Последният редовен парламентарен вот у нас се проведе през април 2021 г. Половината от имащите право на глас българи го упражниха. Тогава до урните отидоха над 3,3 милиона души. Макар и не особено висок, процентът беше близък до избирателната активност за последните 15 години. Още през юли същата година обаче – при първите предсрочни избори от тази серия, това се промени. Избирателната активност започна да пада – първия път с 8%, после с около 1-2%. Задържа се около 40, за да падне до рекордно ниските 34% през лятото. Така на 9 юни последното Народно събрание беше избрано с гласовете на малко над 2,2 милиона българи. Фактът, че на два пъти извънредните избори се провеждаха съвместно с други – веднъж с президентски и веднъж с европарламентарни, не успя да стимулира гласоподавателите допълнително.
Има области, в които избирателите обичайно гласуват повече от останалите. В 5 от 6-те вота досега рекордьор по най-висока активност е бил 23-ти многомандатен избирателен район в София. Втори почти винаги са в област Смолян, а трети – в Монтана. Най-незаинтересовани към парламентарните избори през последните три години определено са жителите на Кърджали. Традиционно ниска активност има и в областите Добрич и Сливен.
По списък избирателите с право на глас тази неделя са 6,6 милиона. Избирателните райони у нас са 31. Към тях се добавя и вотът от чужбина. 240-те места в парламента се разпределят именно на база броя на избирателите по райони. Тъй като най-много гласоподаватели има в 23-ти МИР София – над 420 хиляди, това е районът, който изпраща най-много свои представители в парламента – 19 на брой. Минималният брой депутати, който един район може да има в Народното събрание, е 4. Толкова ще излъчат от Видин, където и избирателите са най-малко – под 82 хиляди.
Да получат гласа ни в неделя ще се състезават над 4800 кандидати. Повечето са мъже. Жените са под една трета. Всички те са представители на почти 30 партии и коалиции. Има и един независим. Близо 1200 от кандидатите са вписали имената си в листите на два избирателни района. В случай, че бъдат избрани и в двата, те ще трябва да си изберат един, а в другия ще отстъпят мястото си на следващия в листата.
Българите в чужбина отново ще гласуват в близо 60 държави. Секциите, които се разкриват за тях обаче, този път са с 50 по-малко. В сравнение с последните избори през лятото, машините също са с 90 по-малко. Припомняме, че това дали да има машина в една секция, или не, зависи от броя на избирателите в нея. Те трябва да са минимум 300. Сънародниците ни в чужбина не могат да гласуват с преференция заради разпределението на мандатите по райони.
Най-много секции отново ще има в Турция. Броят им остава почти непроменен – близо 170. Следват Великобритания и Испания.
Бюджетът, който служебното правителство одобри за предсрочните избори, този път е в размер на около 100 милиона лева – с приблизително 2 милиона повече, отколкото похарчихме през юни. Ако трябва да изчислим колко до този момент ни е струвала цялата поредица от парламентарни вотове през изминалите три години, сметката възлиза на над половин милиард лева.
Не по-късно от 31 октомври Централната избирателна комисия трябва да обяви получените гласове и кой колко мандата ще има в новия парламент. 3 ноември пък е датата, на която ще станат известни и конкретните имена на новите депутати.
НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ
