Чърчил, 1945-а: Крим възкръсна поради руската доблест
Изминаха 75 години от края на Втората световна война и Победата ще бъде чествана не само в Русия, но и по света. Защото е празник на човечеството.
И ето че преди броени дни се случи нещо, което никой не очакваше – започна разсекретяването на документите за Втората световна война, съхранявани в руските архиви. До този момент само някои от тях се бяха промъкнали през „ситото“. Пак се чуват злобни подмятания, но както ще забележат нашите читатели от текстовете, които ви предлагаме днес, същите тези документи се пазят и в английските, и в американските архиви. Дали и те са ги предоставили за свободен достъп поне за историци и журналисти и ако не, защо? Нека всеки сам си отговори.
Очаквам с нетърпение да започне и разсекретяването на документите, свързани с България. Защо българският пакет да не съдържа, да речем, и протоколите на разпитите на нашите регенти и министри в Москва през есента на 1944 г.? Убедени сме, че ще има какво да се научи от тях и за пронацистката им политика, която те са насаждали с нечувани зверства в България. И която днес се възражда.
Но както вече се знае, първата крачка е направена. Всеки може да се запознае с пакета документи от Ялтенската (Кримската) конференция на тримата велики – Чърчил, Рузвелт, Сталин, състояла сe от 4 до 11 февруари 1945 г. в двореца Ливадия до Ялта, оцелял по чудо от пламъците на войната.
Днес ви предлагаме няколко документа, които за историците и за любителите на историята са като магнит. Нека напомним с текстовете по-долу, че Русия и Япония заради спора си за Курилите все още не са подписали мирен договор и следователно са… във война. Нека си спомним и, че Япония ги заграбва от Русия в Руско-японската война през 1904 г., че СССР (Русия) си ги възвръща през 1945 г. – чрез подписите на Чърчил и Рузвелт, а не само на Сталин. И с други любопитни неща от потъналите в прах ъгълчета на ВСВ може да се запознаете, както вече сме свикнали да казваме, не с празни приказки, а с надникване в архива на Министерството на външните работи на Русия. Черно на бяло!
Публикува се за първи път
Съвършено секретно
СЪГЛАШЕНИЕ
Ръководителите на трите Велики Държави – Съветския съюз, Съединените американски щати и Великобритания – се съгласиха за това, че два-три месеца след капитулацията на Германия и завършването на войната Съветският съюз ще встъпи във войната с Япония на страната на Съюзниците със следните условия:
1. Запазване на status quo (в настоящето съществуващо състояние – б.а.) на Външна Монголия (Монголска Народна Република);
2. Възстановяване на принадлежащите на Русия права, нарушени от вероломното нападение на Япония през 1904 г., а именно:
а) връщане на Съветския Съюз на южната част на о. Сахалин и на всички прилежащи към нея острови;
b) интернационализация на търговското пристанище на Дайрен при осигуряване на преимуществените интереси на Съветския Съюз в това пристанище и възстановяване на арендата на Порт-Артур като на военноморска база на СССР;
с) съвместна експлоатация на Китайско-Източната железница и на Южно-Манджурската железница, даваща излаз към Дайрен, чрез организирането на смесено Съветско-Китайско Общество с осигуряване на преимуществените интереси на Съветския Съюз, при това се има предвид, че Китай запазва пълен суверенитет в Манджурия.
3. Предаване на Курилските острови на Съветския Съюз.
Предполага се, че съглашението за Външна Монголия и споменатите по-горе железници и пристанища ще изисква съгласието на генералисимус Чан кай-ши. По съвет на Маршал И.В. Сталин Президентът ще предприеме мерки такова съгласие да бъде получено.
Главите на Правителствата на трите Велики Държави се съгласиха за това, че тези претенции на Съветския Съюз трябва да бъдат безусловно удовлетворени след победата над Япония.
От своя страна Съветският Съюз изразява готовност да сключи с Националното Китайско Правителство пакт за дружба и съюз между СССР и Китай за да му окаже помощ със своите въоръжени сили за целите на освобождението на Китай от японското иго.
1945 г. 11 февруари
[И. Сталин, Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил]
ТЕКСТ
на изявлението на премиер-министъра на Великобритания г-н У. Чърчил пред микрофона на кинохрониката на летището в Крим
(Превод от английски)
14 февруари 1945 г.
Генерал-полковник Ермаченков, офицери и войници от Руската Армия и Военно-въздушните сили, офицери и войници от Кралските Военно-въздушни сили, събрани тук.
Откакто преди 12 дни ние се приземихме на това летище в разорения от войната Крим, в света станаха големи събития. Постоянната дружба и сътрудничество на трите велики държави бяха провъзгласени по-точно и по-авторитетно от когато и да било по-рано. Сега ни предстои да влезем в сърцето на вражеската държава и да съкрушим завинаги отвратителната нацистка тирания, която заплашваше да възпрепятства движението на човечеството напред, неговия по-нататъшен прогрес. Противникът постави своите прегради на този път и всички наши народи заедно, нашите три народа и много други нации в света, съкрушиха тези прегради. В авангарда на цялата тази борба съветските армии се покриха с неувяхваща слава. Ние всички се задължихме да работим заедно след завършването на сегашната война, за това да осигурим по-щастлив живот и ръст на благосъстоянието на широките маси на народа във всяка страна, за това нациите да получат възможност да живеят в мир, без да се боят повече от подлата агресия, жестоката агресия, без да се подлагат никога на тегобите на войната. Пред нас се откриха перспективи. Хайде да посветим на това нашите обединени усилия, нашите непоколебими намерения, нашата непресъхваща жизнена енергия.
Аз се радвам, че ние днес се събрахме тук всички заедно и че подразделението на Кралските Военно-въздушни сили, което се намираше тук с Вас, имаше възможност да узнае какво представлява истинското руско гостоприемство.
Това са семената на реколтата, който в бъдеще ще съберат други поколения. Тези поколения ще ползват плодовете на сегашните усилия на своите бащи.
Аз благодаря на всички вас и, напускайки земята на Русия, възкръсналия Крим, очистен от хуните благодарение на руската доблест, напускайки съветската територия, изразявам на всички вас и на вашите ръководители и особено на вашия велик вожд, Върховния Главнокомандващ Маршал Сталин, благодарност и възхищение от доблестния руски народ и от неговата армия, изпитвани от британската раса, разхвърляна по целия свят, по всички океани и във всички части на земното кълбо. Ние се молим никога повече руският народ да не бъде на подлаган на тежките изпитания, от които той излезе с такава слава.
Превел: Потрубач
ПРОТОКОЛ
ОТ ПРЕГОВОРИТЕ МЕЖДУ ГЛАВИТЕ НА ТРИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА НА КРИМСКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА РЕПАРАЦИИТЕ В НАТУРА С ГЕРМАНИЯ
Главите на трите правителства се съгласиха за следното:
1. Германия е длъжна да възмезди в натура вредата, причинена от нея на съюзните нации в хода на войната.
Репарациите трябва да се получават най-напред от тези страни, които изнесоха главната тежест на войната, понесоха най-големи загуби и организираха победата над врага.
2. Репарациите трябва да се вземат от Германия в три форми:
а) едновременни взимания в течение на две години след капитулацията на Германия или след прекратяването на съпротивата, от националното богатство на Германия, намиращо се на територията както на самата Германия, така и извън нея (оборудване, стругове, морски съдове, подвижен състав, германски влогове зад граница, акции на промишлени, транспортни, мореходни и други предприятия на Германия и т.н.), при това тези вземания трябва да бъдат проведени главно с цел унищожаване на военния потенциал на Германия;
б) ежегодни товарни доставки от текущата продукция след края на войната в течение на период, чиято продължителност трябва да бъде установена;
в) използване на германски труд.
3. За изработването на подробен репарационен план на основата на гореизложените принципи в Москва се учредява Международна Комисия по Репарациите в състав от представители на СССР, САЩ и Великобритания.
4. По отношение на определянето на общата сума на репарациите, а също за разпределянето й между пострадалите от германската агресия страни, съветската и американската делегации се съгласиха за следното: „Московската Комисия по репарациите в началния стадий на своята работа ще приеме като база за обсъждането предложението на съветското правителство, че общата сума на репарациите в съответствие с пунктове а) и б) на член 3-и трябва да съставлява 20 милиарда долара, и че 50% от тази сума отива в Съветския Съюз“.
Британската делегация сметна, че занапред до разглеждането на въпроса за репарациите от Московската Комисия по Репарациите не могат да бъдат назовани никакви цифри за репарациите.
Посоченото по-горе съветско-американско предложение е предадено на Московската Комисия по репарациите като едно от предложенията, подлежащи на разглеждане.
[Уинстън Чърчил, Франклин Рузвелт, И. Сталин]
Съв[ършено] Секретно
„15“ февруари 1945 г.
ДО НАРОДНИЯ КОМИСАР ПО МЕЖДУНАРОДНИТЕ ВЪПРОСИ НА СЪЮЗА НА ССР др. В.М. МОЛОТОВ
Многоуважаеми Вячеслав Михайлович,
Изпращам ви проект на информационна телеграма до нашите посланици и посланиците зад граница по въпроса за Кримската Конференция.
/И. Майский/
Разпратено:
до др. Молотов
до др. Вишински
в дело.
щ17/им.
Съв[ършено] Секретно
[ ] февруари 1945 г.
(със съкращения)
Кримската конференция, освен публикуваното комюнике, прие още редица решения, които не подлежат на публикуване. С цел за Вашата ориентация съобщавам най-важните от тези решения:
1/ По въпроса за Германия по принцип беше признато за необходимо нейното разделяне. За изработването на процедура за това разделяне в Лондон е създадена специална Комисия в състав Идън (председател) и Посланиците на СССР (др. Гусев) и на САЩ (Вайнънт)…
3/ По въпроса за гласуването в Съвета за Сигурност бе прието такова решение: 1/ Всеки член на Съвета за Безопасност има един глас. 2/Решенията на Съвета за Безопасност по процедурни въпроси се приемат с мнозинство 7 гласа от членовете. 3/ Решенията по всички други въпроси се приемат в Съвета за Безопасност с мнозинство 7 гласа от членовете, включително съвпадащите гласове на постоянните членове, при това страната, участваща в спора, се въздържа от гласуване при приемането на решения… Конкретно това означава, че по въпросите, свързани с военните или икономическите санкции, се изисква единогласието на всички постоянни членове на Съвета. А по въпросите за мирното урегулиране на спора, такова единогласие не се изисква, и постоянният член, въвлечен в спора, няма да участва в гласуването. Нататък, по наше предложение САЩ и Великобритания се задължиха на конференцията в Сан Франциско да поддържат предложението за предоставяне право за участие в качеството им на първоначални членове в Международната организация по Сигурността на Украинската и Белоруската ССР.
4/ На конференцията американците внесоха въпроса за т.нар. „териториална опека“ над по-малко развитите народи. Чърчил решително протестира срещу това, подозирайки наличие у американците на някакви намерения срещу Британската империя. След уверението на американците, че не става дума за териториите, принадлежащи на съюзниците, бе приета резолюция, в съответствие с която 5-те бъдещи постоянни членове на Съвета за Безопасност още преди Конференцията в Сан Франциско ще се консултират по въпроса за „териториалната опека“. Конкретно определение на страните, подлежащи на такава опека, обаче, ще се установят с по-късно съглашение. В резолюцията е посочено също, че „териториална опека“ може да бъде въведена в 3 случая: а) за мандатите в Лигата на Нациите; б) за териториите, откъснати от вражеските държави и в) за страните, които може да бъдат доброволно поставени под опека.
5/ Полският въпрос зае на Конференцията твърде много време и се обсъжда както в заседанията на самата Конференция, така и в съвещанията на 3-мата Министри на Външните работи (тези съвещания ставаха всекидневно паралелно с общите заседания на Конференцията и обикновено подготвяха за нея проектите за решения. В крайна сметка бе приета публикуваната в комюникето декларация, в чиято основа залегнаха нашите предложения.
6/ На Конференцията др. Сталин направи изявление, че конвенцията от Монтрьо е остаряла и изисква преразглеждане в смисъл да се предоставят на СССР повече права и възможности. Англичаните и американците по принцип не възразяваха срещу преразглеждането на конвенцията и на най-близкото заседание на 3-та Министри на Външните работи е поръчано да разгледат предложенията, които ще бъдат направени от Съветското Правителство по този въпрос.
Англичаните и американците се опитваха да повдигнат на Конференцията въпроса за Иран (конкретно за извеждането на съюзните войски от Иран и за експлоатацията на нефтените находища на Иран) ние обаче отклонихме обсъждането на дадения въпрос.
8/…Ние оценяваме Конференцията като твърде положителен факт, особено по полския и югославския въпроси, а също по въпроса за репарациите.
https://pogled.info/
