И в сериал на „Нетфликс“ героите са в плен на D&D

Малките още играят на домино и „Не се сърди човече“, големите търсят приключения с „Авалон“, „Катан“ и „Билет за път“

За всяка възраст и вкус – така най-общо могат да бъдат описани десетките настолни игри, които съществуват. Въпреки разнообразието си те могат да бъдат сведени до три основни вида:

Стратегически игри: Изискват внимателно обмисляне и планиране. Те са идеални за играчи, които търсят предизвикателство и по-дълго време за игра.

Парти игри: Те са по-леки, обикновено включват повече играчи и имат за цел да накарат всички да се смеят и да се чувстват ангажирани. Чудесни са за социални събирания и разчупване на леда.

Образователни игри: Обикновено насочени към по-млада публика, те са предназначени да преподават нови умения или да затвърждават знанията чрез игра.

Ето някои от най-популярните игри в момента.

Dungeons & Dragons (D&D)

“Ди енд Ди” – с това име е известна у нас и по света може би най-популярната игра в момента, създадена още през 1974 г. Тя е производна на миниатюрни военни игри, като вариант на играта Chainmail от 1971 г. служи като първоначална система от правила. Появата на D&D е общопризната като началото на съвременните ролеви игри и индустрията им, като същевременно има и силно влияние върху видеоигрите.

D&D нараства по популярност в края на 70-те и 80-те години на ХХ век. Още оттогава започват да се разпространяват многобройни игри, филми и културни препратки, базирани на D&D или подобни на D&D фантазии, герои или приключения. Сред известните играчи са авторът Джуно Диас, носител на наградата “Пулицър”, професионалният баскетболист Тим Дънкан, комикът Стивън Колбърт и актьорите Вин Дизел и Робин Уилямс. В сериала на “Нетфликс” Stranger Things, който извиква носталгия по 80-те години на миналия век, Dungeons & Dragons се превръща в нещо като отправна точка, след като групата от главни герои редовно играе нейно ранно издание.

Различните варианти на играта позволяват на участниците да се включват в съвместно разказване на истории, развитие на героите и стратегически битки, всичко това в богати фентъзи светове.

„Дънджънс енд драгънс“ (Dungeons and Dragons) е ролева настолна игра, при която няма фиксирано поле или един единствен победител. Участниците сами създават персонажи, в чиято роля да влязат и да разкажат историята на своите герои. Тези персонажи могат да са всякакви фантастични раси като джуджета и елфи и да умеят да използват магия или да боравят с меч и щит.

Един от играчите поема ролята на „дънджън“ или „гейм мастър“. Той или тя описва света, героите, чудовищата, препятствията, пред които се изправят персонажите на играчите, за да може заедно да построят и да разкажат история, пълна с приключения. След като „дънджън мастърът“ (ДМ) разкаже какво се случва около героите на играчите, те решават как да постъпят въз основа на тяхното въображение. Резултатите от действията се решават чрез хвърляне на зарове – обикновено един с 20 страни, но се ползват и тези с по 12, 10, 8, 6 и 4. Така във всяка сесия на „Дънджънс енд драгънс“ може да се случи нещо неочаквано във фабулата, за което нито ДМ, нито играчите да са подготвени.

Играта може да продължи между два и четири часа, ако историята, която се разказва, е кратка. Но често група от играчи могат да продължат една история с едни и същи оригинални персонажи с месеци или дори години, срещайки се ежеседмично за по няколко часа.

Гари Гигакс и Дейв Арнесън създават най-ранните правила на играта през 1974 г., което я прави една от първите ролеви игри. През годините се публикуват множество издания, които леко изменят някои от правилата на играта, но основната идея остава една и съща: само с лист, молив и зар да се създаде приключение чрез въображението и импровизацията на играчите.

След период на нишова популярност през 80-те и 90-те години „Дънджънс енд драгънс“ е в нов възход благодарение на интернет, стрийминг предавания като „Критикъл рол“ (Critical Role) и „Дайменшън 20“ (Dimension 20) и сериали като „Стрейнджър Тингс“ (Stranger Things), които я представиха на ново поколение фенове.

За мнозина по-точното описание на „Дънджънс енд драгънс“ е социално преживяване, което съчетава творчество, стратегия, актьорска игра и работа в екип. Понякога персонажите се впускат в битка с дракон, понякога разследват мистерия в забравен град, а понякога прекарват по три часа на седмица да си говорят с местния гоблин, който продължава да ги баламосва дори всички играчи да знаят какво се случва. Най-важното е, че това е едно общо приключение, създадено около масата от приятели.

“Авалон”

Дали ще ти се падне да бъдеш Мерлин, Моргана, слуга на Артур или Мордред? Това са част от ролите, които получават играчите в “Авалон”. Всеки от участниците получава роля, според която е добър или лош и която трябва да бъде запазена в тайна. Изиграват се 5 задачи (рунда), в които трябва да бъдат разкрити агентите на злото, внедрени в редиците, защото в противен случай Британия е в голяма опасност.

В играта могат да се включват от 5 до 10 играчи. Впрочем тя много наподобява тв предаването “Traitors: Игра на предатели”, чийто първи сезон беше излъчен миналата есен по Би Ти Ви.

“Катан”

Отваряйки кутията на играта, влизате в ролята на безстрашни мореплаватели, акостирали по крайбрежието на остров Катан. Като заселници на острова трябва да основете селища, да набавите ресурси, да строите улици, които впоследствие да прераснат в градове. За целта ви трябват малко късмет в комбинация със стратегическо мислене, а и умения за преговори – разменната търговия е важна част от играта. В един момент можете да се радвате на изобилие от вълна, от желязо, от дърво или от тухла и трябва да откриете как да размените ресурсите, за да си набавите нужното и да се преборите за надмощие. Обмисляйте ходовете си добре, защото развоят на играта е непредвидим.

От 1995 г. играта забавлява безброй семейства и компании по цял свят. Създадена в Германия от Клаус Тойбер, днес е разпозната от мнозина като една от най-увлекателните настолни игри.

“Монополи”

Това е играта, превърнала се в класика, а името ѝ – в нарицателно. Предвид характера ѝ не е учудващо, че историята на “Монополи” също е обвързана с борба за монопол.

Първата версия на играта е създадена преди над хилядолетие – през 1903 година. Измисля я Елизабет Маги, като в началото играта се е казвала The Landlord’s Game (“Играта на хазяина”).

Маги създава играта си в опит да обясни начина, по който действат данъците и икономиката. Първоначално можело да се играе на един борд по два различни начина – по познатите ни днес правила, в които всички играчи са задължени да плащат данъци, както и по антимонополен метод, който позволява на всички играчи да печелят всеки път, когато се възпроизведе имущество на полето.

Тя патентова играта си, но скоро друг налага монопол над известната дъска с 40 пространства. През 1932 г. мъж на име Чарлз Дароу гостува на свой приятел, където за първи път се запознава с играта. Тя толкова го впечатлява, че той си записва правилата и не след дълго я представя на компанията Parker Brothers. Оттам започват да я разпространяват с името, с което е позната и днес – “Монополи”. Чарлз Дароу става първият милионер дизайнер на игри, а от компанията плащат на Елизабет Маги едва 500 долара за изобретението ѝ.

Днес производителят вече е компанията Hasbro, а версиите на играта са се умножили многократно. Още през 2015 г. са били продадени 250 милиона нейни копия, а хората, които са се опитвали да спечелят, са стигнали над 1 милиард.

Освен класическата игра вече има варианти, свързани с различни певци, филмови и книжни поредици, сериали, комикси, за футбол, със супергерои и още много. Играчите, които могат да се включат, са между двама и осем души, като препоръчителната възраст е над осем години.

“Билет за път” (Ticket to Ride)

Oт неравните възвишения на Единбург до огрените от слънцето пристанища на Константинопол, от прашните алеи на Памплона, до ветровитата гара на Берлин играта предлага приключение с влак през най-големите европейски градове от края на миналия век. Позволява да изграждате разкошни жп гари във великите столици на старите империи или да станете следващият голям европейски жп магнат. В кутията за игра има карта на Европа, 15 цветни жп гари (от всяка по три, които съответстват на цвета на влака), 240 оцветени вагончета, 110 карти с вагони и 46 маршрута.

Exploding Kittens

Тази забавна игра е вариант на руската рулетка. Играчите теглят карти, докато един от тях не изтегли експлодираща котка и тогава губи играта. Подходяща е за възрастни и е голямо забавление за децата, които се интересуват от котки, експлозии, лазерни лъчи и понякога кози.

“Активити”

Играта изисква различни умения, за да станете победител. Понятията се представят чрез рисуване, пантомима или описание чрез асоциации и трябва да бъдат познати от другите съотборници. Има три нива на трудност на думите, от които може да изберете, като стратегически трябва да решите как най-правилно и бързо да се придвижите до финалната линия.

На какво играят малките деца

“Змии и стълби”, “Домино”, “Не се сърди, човече”, “Карти за запомняне”, пъзели с нарисувани по тях любими герои като Стич, ПЕС Патрул, Мики Маус, Ана и Елза, Габи или просто динозаври – това са игри, които подготвят децата за живота. Работят в малки групи и това ги подготвя за бъдещите екипи, когато пораснат, учат се да мислят, да вземат сами решение, а и могат да грешат свободно в играта.

Същевременно детските издателства предлагат книги игри. “Освен текст съвременните деца вече търсят и повече игрови моменти”, казва Лидия Згурова от издателство “Фют”.

Безспорен фаворит сред книгите игри са онези, които превръщат децата в герои в историята, обяснява Петя Асенова от издателство “Миранда”. С лупата например, приложена към всяка книжка, те трябва да открият уликите в поредицата “Детектив Пиер”. Тя заедно с “Къде е Уоли?” са поредици от така наречените вимелбух, които помагат за концентрацията и наблюдателността на децата. Издателството предлага и разнообразие от книги игри със стикери за най-малките читатели, които са изключително полезни за развиване на фината моторика.