Бум на пожарите в стърнища през есента на миналата година е отчетен от Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” в Добрич, пише Agri.bg.
Анализът показва, че броят на инцидентите без щети е нараснал на 910 инцидента, докато година по-рано те са били с 300 по-малко. По-големият брой на пожарите се дължи на случаите на запалени стърнища и сухи треви.
Произшествията в селското стопанство се нареждат на трето място при отраслите с най-чести инциденти, уточняват огнеборците.
Опалването на стърнищата продължава да е тема с полярни мнения в Добричка област, където се обработват около 3 млн.500 хил.дка земя. Според земеделските стопани драсването на клечката в стърнища след пшеница и царевица решава много проблеми.
Огънят унищожава патогените, ликвидира плевелите и семената им и „изчиства” полетата от неприятелите. За производителите това е най-радикалният и рентабилен начин да се справят с проблемите по растителната защита.
По закон обаче фермерите нямат право да палят стърнищата след прибиране на реколтата. Министерството на земеделието излезе с категорична позиция за санкции – площите с регистрирани опожаряване са изключени от подпомагане. Обобщението в края на 2019 г. показва, че земеделските производители от страната са опожарили над 20 000 дка стърнища в 244 стопанства.
Законът за опазване на земеделските земи също предвижда глоби за нарушителите. От 1500 лв. до 6000 лв. е санкцията за първо нарушение и до 12 000 лв. – при повторно.
Необходима е сериозна дискусия по темата за опалване на стърнищата в Добруджа, категоричен е проф. Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт.
Проф. Иван Киряков: „Въпросът „за” или „против” паленето на остатъците трябва да събере мненията и добре обоснованите аргументи на всички засегнати – на производителите, на селскостопанската наука, на растителната защита, на агротехниката. Едва тогава – в една истинска дискусия, ще се видят плюсовете и минусите.”
Професорът допълни, че у нас има Закон за интегрираното управление на вредителите, според който химичните средства трябва да се използват само в крайна нужда, за да се опази биоразнообразието.
В същото време паленето на стърнищата е забранено. Този парадокс налага третирането с тотални хербициди, инсектициди и фунгициди, с които многократно се натоварва почвата.
Позицията на науката трябва да се търси и при решаването на въпросите за зелените плащания и нулевите обработки, смята още ученият. Въвеждането на дадена мярка, без да се вземат предвид климатичните условия, почвите и фитосанитарната обстановка няма да доведе до трайни резултати, подчерта проф. Киряков.
Той припомни, че земеделската наука у нас има 130-годишна история, натрупан сериозен опит и изследвания, които трябва да се използват. Всяко решение, което касае земеделското производство, трябва да стъпи на добре обосновани научни аргументи, съобщи Дарик радио=
https://dnews.bg/
