За ловчалийката Наталия Кушева розите не са просто цветя. Всяка от тях носи история, спомен или емоция. Само за три години нейната градина се е превърнала в дом на над 150 сорта рози, подбрани не толкова заради външния им вид, колкото заради душата, която носят.
Всичко започва от една на пръв поглед случайна покупка в интернет. Наталия поръчва 50 рози наведнъж, а това ще постави началото на истинска страст. „Оттам се започна купуване – днес две, утре три, 10, 15 и така станаха 150, като същевременно ги размножавам и те стават все повече и повече“, разказва тя.
Днес в градината ѝ растат повече от 150 различни сорта, а броят им продължава да се увеличава. Макар да се занимава с отглеждането на рози едва от три години, Наталия вече познава отлично особеностите на десетки сортове и внимателно подбира всяко ново попълнение.
Първата роза, която засажда, остава и една от най-специалните за нея. Това е английският сорт Lady of Shalott. Заедно с нея купува и „Цветелина Романтика“ – роза, чиято история дълбоко я трогва. Сортът е създаден в памет на младо момиче, което е загинало с бъдещия си съпруг при катастрофа край Луковит. По инициатива на нейната майка френският производител „Мейланд“ кръщава розата на Цветелина. В Плевен дори е изградена алея „Розите на Цвети“, посветена на нейния спомен.
Именно подобни истории привличат Наталия към розите. „Розите са цветя, на които можеш не само да им се радваш и да усетиш аромата им. Те са свързани с големи любови и истински чувства. Не носят само красота и чар, а и много история, която ме вдъхновява да отглеждам по-специални сортове“, казва тя.
Сред любимите ѝ рози е и Queen Elizabeth – старинен сорт, широко разпространен в България. Тази роза няма впечатляваща световна история, но за Наталия е безценна, защото ѝ напомня за нейната баба, която също я е отглеждала.
В колекцията ѝ има сортове на едни от най-известните производители в света – „Дейвид Остин“, „Кордес“ и „Мейланд“, както и рози с история, започваща още през XIX век.
Повечето растения купува от специализирани онлайн магазини, като държи на качеството и предпочита патентовани сортове. Поръчвала е и директно от Германия. По думите ѝ никога цената не е била определяща, винаги е търсела качеството, както и някаква история, която да я грабне.
С времето критериите ѝ за избор стават още по-конкретни. Освен красота и история, тя търси устойчивост и добро здраве на растенията. Градината ѝ е пример за щадящо отглеждане – без химически препарати и агресивни обработки. „Моите рози не се пръскат с химия. Единствено ги подхранвам с минерални торове и ги подрязвам през есента и пролетта“, обяснява Наталия. Според нея патентованите сортове са значително по-устойчиви на болести, а основните проблеми идват единствено от някои насекоми, които тя приема като част от градинския свят: „Имаме някакви бръмбарчета, но те са от приятелчетата, все пак имат доста цветя, могат да си хапват и от розичките, не им се сърдя“, с усмивка споделя ловчалийката.
Любовта ѝ към цветята е толкова голяма, че прекарва всяка свободна минута сред тях. „Мога даже и да им говоря. Просто толкова ги обичам. Хубаво ми е в градината“, признава тя.
Наталия няма амбицията да достигне определен брой рози. За нея не е важно дали ще бъдат 150, 300 или 500. „Въпросът е да ме грабне розата с някаква душевна история, с любов, която е споделена“, казва тя.
Най-силно продължава да я вълнува историята на „Цветелина Романтика“. А сред мечтите ѝ е да открие и роза, носеща собственото ѝ име. „Има роза Наталия, но все още не мога да се добера до нея. Някъде все пак ще успея“, убедена е тя.
Освен историята, огромно значение за Наталия има и ароматът. Според нея всяка роза притежава свой собствен характер и ухание. „Повечето са с аромат на чай и мента, има с мед и смирна. Най-ароматните рози са на „Дейвид Остин“ и на „Мейланд“, разказва тя.
Сред любимите ѝ сортове има и една роза, определяна като „царица на розите“. Дълго отказвала да я купи, защото няма аромат – качество, което за нея винаги е било водещо. В крайна сметка отстъпила и не съжалява. „Все пак си я поръчах и наистина е царица. Отличава се между всички цветя“, казва Наталия.
За ловчалийката розите са много повече от градинарско хоби. Те са начин да съхранява спомени, да открива красота в малките неща и да създава собствен свят, изпълнен с аромат и нежност. „Аз съм от хората, които обичат розите така, сякаш са част от душата им. Защото розата не е просто цвят. Тя е настроение. Спомен. Очакване. Тиха радост в ранното утро и нежност в края на деня. Една роза може да каже повече от думи – с аромата си, с начина, по който се разтваря бавно към слънцето, с кратката си, но съвършена красота“, вярва Наталия.
По думите ѝ нежните души обичат розите, защото в тях намират онова, което светът често забравя – мекота, търпение и истинска красота без шум. „Розите учат да се чака. Да се грижиш. Да приемаш бодлите заедно с цветовете. И точно в това има нещо много човешко. Розите не са просто цветя. Те са спомен, тишина, нежност и онази невидима красота, която остава в сърцето дълго след като ароматът е отминал. Само една нежна душа може истински да разбере защо розата никога не е просто роза. Във всяко разцъфване има надежда. Във всяко листенце – история“, убедена е ловчалийката.
И допълва, че никой красив цвят не се появява за ден. Трябва време, грижа, светлина и любов. И може би точно затова хората, които отглеждат рози, влагат толкова от себе си в тях. Всяка нова пъпка носи радост, всяко разцъфване е малко чудо.
„Хората, които обичат розите, често са романтици. Те умеят да се радват на малките неща – на новата пъпка, на аромата след дъжд, на първия цвят през пролетта. За тях градината не е просто място. Тя е убежище. Спокойствие. Дом за душата“, разкрива своето усещане Наталия.
А в нейната градина всяка роза разказва своя собствена история…
