Трагично рекордното земетресение във Венецуела (такъв трус там не е имало от 126 години) е напомняне, че активността на Земята необяснимо се увеличава във въздуха, водата и сушата, според учени, интервюирани от ТАСС. И макар че, казват те, е изкушаващо да се припише нарастващата активност на планетата на глобалното затопляне или други човешки дейности, това не работи в случая със земетресенията. Нашата статия обсъжда невъзможността за прогнозиране на движенията на тектоничните плочи и евентуалните трусове в Москва.
Земетресения
Вечерта на 24 юни два труса с магнитуд 7,2 и 7,5 по скалата на Рихтер бяха регистрирани в щата Яракуй, Венецуела, с разлика по-малко от минута. Според данните на Геоложката служба на САЩ това е най-силното земетресение, ударило латиноамериканската страна от 1900 г. Първоначалните данни сочат десетки смъртни случаи и хиляди ранени. Каракас, столицата на Венецуела, е била в епицентъра на земетресението. Според министъра на вътрешните работи Диосдадо Кабело, няколко сгради в града са се срутили, включително многоетажни сгради, а международното летище Майкетия в столицата е било повредено и затворено.
Освен това, както съобщи El Nacional , Венецуелската фондация за сеизмологични изследвания (FUNVISIS) е регистрирала най-малко 10 вторични труса с магнитуд от 2,4 до 4,5. Според вестника, повечето от тях са се случили в щатите Ла Гуайра и Миранда. И това може да не е краят. Мащабът на земетресението във Венецуела показва, че вторичните трусове ще продължат още няколко години. Това мнение изрази пред ТАСС Алексей Еманов, доктор по геология и минералогия и директор на Алтайско-Саянския клон на Единната геофизична служба на Руската академия на науките.
Няма да стигне до Москва
Междувременно, на 25 юни, беше регистрирано друго земетресение с магнитуд 7,2 , този път в североизточна Япония. Според Националната метеорологична администрация на страната, епицентърът е бил в Тихия океан, източно от префектура Ивате, на дълбочина 50 км. За разлика от трусовете в Яракуя, това обаче е причинило само 11 ранени и стотици разрушени сгради. Земетресенията във Венецуела и Япония не са свързани помежду си, тъй като имат различни характеристики и са разположени в различни тектонични зони, коментира Алексей Еманов.
Учените ни напомнят, че тектоничните процеси на Земята продължават. Твърдата повърхност на нашата планета е в постоянно движение, обяснява Вячеслав Пилипенко, доктор на физико-математическите науки, професор и ръководител на лабораторията по физика на околоземното пространство в Института по физика на Земята „Шмит“ (ИПЗ) на Руската академия на науките.
Огромните тектонични плочи, които образуват континентите, океанските дъна и моретата, се прилепват една към друга и се притискат една към друга. В местата на това „триене“ понякога се случват внезапни движения и разкъсвания в земната кора, водещи до земетресения, добавя Александър Жигалин, доктор по геоложки и минералогически науки и водещ изследовател в Института по физика на Земята. По стандартите на самите плочи тези движения са микроскопични, но тяхната маса и размер са толкова огромни, че разкъсванията всъщност могат да бъдат колосални.
„Движението на плочите е много бавен процес, приблизително със същата скорост, с която растат косата или ноктите. Плочите се движат с тази скорост от милиарди години. Това прогресивно движение води до локализирано „схрупване“ по границите на плочите“, обясни пред ТАСС Иван Кулаков, професор в Сколковския институт за наука и технологии (Сколтех) и член-кореспондент на Руската академия на науките.
В същото време учените успокояват, че Московска област и околностите не могат да преживеят „собствени“ земетресения. Столицата се намира на Руската плоча – централната част на относително спокойната и стабилна Източноевропейска платформа, обяснява Пилипенко.
Само земетресения от други части на Земята могат да достигнат до Москва, както се случи през 1940 и 1977 г., когато ехото достигна до Румъния. И двете земетресения, известни като Карпатските земетресения, бяха толкова мощни, че треморите се усетиха в обширна част от Източноевропейската равнина, включително Москва и Ленинград.
Въпреки това, понякога трусове достигат до Москва от Централна Азия и дори от Охотско море, отбелязва Александър Жигалин, защото сеизмичната вълна от силно земетресение може дори да обиколи цялата Земя.
Невъзможно е да се предвиди
Както каза Иван Кулаков пред ТАСС, границата между Карибската, Атлантическата и Южноамериканската литосферни плочи преминава през Венецуела. Последната е фрагментирана на няколко микроплочи, а взаимодействието им предизвиква редовни трусове. „Ако говорим за Венецуела, това е сеизмично активен регион“, казва Александър Овсюченко, доктор по геоложки и минераложки науки и ръководител на Лабораторията по сеизмотектоника и физическо микрозониране в Института по физика на Земята на Руската академия на науките. В интервю за ТАСС ученият си спомни мощното земетресение в Ел Токуйо с магнитуд 6,3, случило се на 3 август 1950 г.
Той също така изрази увереност, че предсказването на земетресения е „неблагодарна задача“, тъй като всяко от тях има индивидуални характеристики за учените.
Какво очаква човечеството?
Днес, според Жигалин, учените наблюдават все по-нарастваща обща активност във всички сфери на планетата. „Случват се напълно неразбираеми, продължителни катаклизми, които засягат земната кора, атмосферата и хидросферата. Всичко това се наслагва едно върху друго, но е трудно да се каже защо“, твърди той.
Учените обаче са убедени, че глобалното затопляне не е причината за нарастващата сеизмична активност на Земята. Според Иван Кулаков това е напълно естествен геоложки процес и приписването на трусовете на мистичен характер или човешка дейност е фундаментално погрешно.
Анна Юдина / ТАСС
