Тройният скок я привлякъл, защото е най-трудната дисциплина в леката атлетика
“Когато за първи път я видях, Виктория Ангелова носеше гипсова яка. Беше наранила прешлен на врата си при силова тренировка, притиснала го с щангата. Точно на 10 януари, рождения ми ден”, казва с усмивка плевенчанинът Георги Помашки, един от най-известните треньори по лека атлетика в света.
През неговите ръце са минали имена като първата олимпийска шампионка в историята на Гърция Вула Патулиду, Малтиадис Тентоглу – двукратен олимпийски шампион, с титла и сребро от световни на открито и два златни медала от първенство на планетата в зала, 4 пъти поред европейски на открито плюс още 3 първи места на континента в зала, Циамита Параскеви, Олга Васдеки, Параскеви Папахристу и Тори Франклин.
7 месеца по-късно момичето с гипсовата яка е на върха на света до 20 години и първа в Европа до 18
в дисциплината троен скок. 7 месеца, в които Виктория Ангелова се превърна в огромна надежда на българската лека атлетика.
При нея спортът е наследствен трето поколение. Нейният дядо по бащина линия е Иван Ангелов. Легенда и капитан на баскетболния “Лъсков” (Ямбол) десетки години. В отбора той играе много важна роля. “Когато виждам, че положението става опасно, тогава на терена влиза Иван Ангелов. Със своя опит бавно и методично успява да наклони двубоя в полза на “Лъсков”. Голям е приносът му за спечелването на срещи и на чужд терен”, са думите на един от най-великите треньори в историята на този спорт Симеон Варчев. След края на кариерата си Иван Ангелов също се захваща с треньорството. И е първият наставник на сина си Димитър, отскоро известен като бащата на Виктория. Иначе
Димитър Ангелов бе “българският Тони Кукоч”
202-сантиметровото крило е едно от известните имена на баскетбола у нас през последните години.
На 22 години изиграва първия си професионален мач с родния “Ямболгаз-92”. През 2000 г. става трети в първенството и за купата с този отбор. Година по-късно вече е сребърен медалист. И след още една взема шампионската титла на България като капитан на отбора.
Следващата година подписва с гръцкия “Арис” и печели FIBA Champions Cup (сега “Еврочалъндж къп”). В България играе още за ЦСКА, “Лукойл-Академик” и “Левски”. Като с ЦСКА печели купата на страната 2005 г., с “Лукойл-Академик” става шампион 2009 г., а с “Левски” през 2014 г. прави требъл (купа, титла от НБЛ и Балканска лига). В чужбина облича екипите на “Киев” (Украйна), гръцкия “Олимпия” (Лариса) и кипърския “Ахилеас”. С националния отбор на България играе на две европейски първенства 2005 и 2009 година. След това и той става треньор и с “Левски” има спечелена титла и купа.
Атлетическият ген е от мама. Вяра Ангелова е бивша спринтьорка, като има титла на България при девойките с екипа на ЦСКА.
Но баскетболът е връзката, която праща Виктория в атлетиката. По времето, когато работи в “Левски”, Димитър Ангелов кани Магдалена Христова, една от най-добрите ни състезателки в скока на дължина, да помага при кондиционната подготовка. И така на 11 години Виктория се озовава в “Приорити спорт” на стадион “Васил Левски”. На старата, доста износена и разкъсана писта. С нея се занимава Димитър Петров. И почти веднага става шампионка на петобой.
“Опитах всичко. Бягала съм, скок на височина съм опитвала. Тройният скок ми хареса, защото е най-трудната дисциплина. Пък и имаме сериозна школа в този спорт”, не крие амбициите си Виктория.
Преди нея световни шампионки до 20 години в дисциплината са ставали Тереза Маринова през 1996 г. в Сидни, когато постави и световен рекорд за девойки с 14,62 метра, и Александра Начева от първенството в Тампере през 2018 г. с 14,18 метра. А четири години след титлата си Тереза се завърна отново в Сидни, за да стане и олимпийска шампионка.
“Това, което това момиче извърши само за 7 месеца работа, е невероятно. Когато дойде, ми обясняваха, че е много бърза. Честно да си призная, не повярвах. По принцип високите момичета не могат да тичат бързо. А тя ме опроверга. Вече
имам в главата си невероятни планове за нея
Едно е сигурно, ще ни видите в Лос Анджелис”, категоричен е треньорът ѝ Георги Помашки.
Виктория също му вярва изключително много. И харесва в него спокойствието, с което той води тренировките.
България губи Георги Помашки през 1988 г., когато изнедващо не е включен в отбора за олимпиадата в Сеул. Просто не ни е трябвал още един състезател в тройния скок освен Христо Марков.
“Това ме обиди и аз реших, че трябва да спра със спорта. Не можех да продължа за още една олимпиада. Беше късмет – 1980-а в Москва бях малък, 1984-а в Лос Анджелис – бойкот, и 1988-а беше моето време да бъда там. Събрах си багажа и отидох в Гърция. Имах вече семейство. Имах дъщеря. Реших, че трябва да продължа с треньорска дейност. В тоя етап на живота ми имах голям късмет, защото ние тогава бяхме много по-напред в спорта.
И на нас гледаха като на хора, които имат по-големи знания, по-големи възможности, по-голям опит. При първото ми търсене на работа веднага ми казаха, че на първо число следващия месец започвам… Не съм прекарал период на трудности, в който да се чудя дали да се връщам. Много лесно ми беше, много добре ме приеха“, обяснява Помашки.
Но колкото и години да минават, той си остава българин. Винаги е помагал на атлетите ни. И сега има шанса да изведе нешлифования диамант Виктория до още по-големи висини.
