19 февруари – 146 години от обесването на Васил Левски
Прехвърча сняг. Студено. Февруари.
Небето ниско. Заледен клепач.
Сълза едрее във окото. Пари.
Тресе се цяло Българско от плач.
Край София стърчи едно бесило
Прелитат гарвани със грозен грак.
Мъждука слънцето като кандило.
Лежи в душите петвековен мрак.
Увисва Дяконът със страшна сила.
Верига скъсал, счупил ятаган.
Че майка българка го е родила.
И сила пил от кремъчен балкан.
Къде не бе?! Във кал и преспи гази.
Угасва вече неговата свещ.
Но няма по-велика смърт от тази
за своята Родина да умреш.
Да я целунеш ти като икона.
Готов за нея всичко да дадеш.
Отказал важен пост, дори корона.
Съгласен даже патки да пасеш.
Увисва той. България прегръща.
Презрял неправда, робство, тъмнина.
Издъхва. Но усмихнат се завръща.
Безсмъртен. Жив за вечни вречена!
Генчо ЗЛАТЕВ
