Интердисциплинарен екип от учени към Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ – БАН) разработва система за 3D цифровизация на традиционното българско танцуване като част от нематериалното културно наследство. Проектът комбинира подходи от информационните технологии, етнохореологията, етномузикологията и медицината, и се реализира с финансиране от Европейския съюз по Плана за възстановяване и устойчивост, съобщават за БТА от екипа.
ЕКИПЪТ
От Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – Българска академия на науките (ИЕФЕМ – БАН) участници в екипа са гл. ас. д-р инж. Ивайло Първанов (ръководител, етнохореолог), доц. д-р Анна Щърбанова (етнохореолог), доц. д-р Веселка Тончева (етномузиколог), гл. ас д-р Юлия Попчева (етнолог). Участници от други сфери и институции са: д-р Йоана Чолакова (лекар), проф. д-р Антония Янакиева (Медицински университет – София), доц. Ванина Михайлова-Алакиди (Медицински университет – София), Петър Тошев (програмист).
„Изключителна чест за нас е да работим с такъв, наистина интердисциплинарен екип“, казва ръководителят на проекта гл. ас. д-р инж. Ивайло Първанов. По думите му в изследването участват експерти в областта на етнологията, във фолклористиката и в частност етнохореолози и етномузиколози, както и медици от Медицинския университет, и учени, които работят в областта на информационните и комуникационните технологии.
ЦЕЛТА НА ПРОЕКТА
Целта на проекта е създаването на цялостна система за 3D документиране на двигателни културни практики. „Тази интердисциплинарност ни дава възможност да погледнем от множество страни върху обекта на нашето изследване, а именно върху традиционното танцуване или така наречената групова двигателна културна практика“, посочва Първанов.
Системата е базирана на Интернет на нещата (IoT) и включва инерционни сензори за улавяне на движението, както и сензори за едноканално ЕКГ. „Всичките данни, които ние цифровизираме, ще бъдат съхранени в специален модул на компютърно базирана информационна система, която се разработва тук, в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН“, уточнява ръководителят на проекта.
Проектът отговаря на актуалните европейски политики за дигитализация. „В този програмен период особен акцент се поставя върху триизмерната цифровизация, както на нематериално културно наследство, така и на елементи на материалното културно наследство“, отбелязва Първанов и изразява надежда, че „стандартизираният протокол за цифровизация, който създаваме, ще се трансформира в една европейска практика“.
Той отбелязва, че тази технология намира приложение в различни области, както в креативните индустрии, така и в медицината и спорта. Вече има доста сериозна и научна употреба. В креативните индустрии тя е използвана при заснемането на филма „Аватар“ и при създаването на футболната игра „ФИФА“, също така вече доста активно присъства и в областта на роботиката.
ТЕХНОЛОГИИТЕ И ФОЛКЛОРА
Според доц. д-р Анна Щърбанова, етнохореолог и участник в проекта, фолклорният танц е особено труден за документиране. „Фолклорният танц като проявление на фолклорната култура и като част от едно синкретично изкуство, свързано със слово, музика и танц, е много по-сложен и много по-труден и за документиране, и за съхранение“, отбелязва тя. Щърбанова припомня, че в началото на своята работа през 80-те години е записвала танца „с черти и резки на тефтер“, поради липса на технически средства.
По думите й исторически нещата са били много различни в началото, когато изследователите са използвали кинокамера, но тя е била една и днес, ако разполагаме с някакви документални кадри, то това е благодарение именно на киното.
„И ако можем да видим някаква разлика между традиционен начин на игра и съвременен начин на игра, това е благодарение на тези архивни кадри. Аз нямах този шанс да разполагам с техника, като започнах. Чак деветдесетте години започнах с различните видеосистеми и коренно се промени и начинът ми на изследване, защото когато имаш едно видеоизображение, макар да е двуизмерно, за разлика от сегашната техника, която е триизмерна, все пак виждаш информацията – можеш да я връщаш, можеш да анализираш. Може да наблюдаваш разликата в поведението на всеки отделен играч, а не само да отбелязваш общата схема, в която се развива хорото“, обяснява тя.
По думите ѝ новите технологии коренно променят изследователския подход. „Сегашната техника дава възможност да гледаме движението в много по-голям детайл, да го огледаме от различни посоки, без да се намесваме в процеса на танцуване“, казва тя. Това обаче изисква и промяна в методологията. „Начинът, по който ние сме събирали контекстуалните данни за танц, трябва да се промени“, допълва Щърбанова.
Тя отбеляза, че има концептуална разлика в традиционно и съвременно мислене през думите на хората от селата. „Възрастните хора, с които аз съм имала удоволствието да се виждам навремето, винаги казваха: „Хорото играе“, а не „Аз играя“. Докато съвременният човек е с усещането, че той играе, той може да е част от някаква общност, но той е в центъра на събитията и светоусещането винаги минава през Аз-а, докато традиционният човек има някак си по-общностно съзнание. И това е една огромна разлика, която ние трябва да отчитаме по някакъв начин“, уточнява още тя.
Доц. д-р Веселка Тончева, етномузиколог, акцентира върху възможностите за изследване на музиката със сензорни ръкавици, с които екипът вече разполага. „За първи път в практиката на етномузикологията в България ще имаме възможност да видим 3D модел на движението на пръстите на музикантите“, казва тя. Според нея това ще позволи да се проследят регионални различия в инструменталната техника. „Оказва се, че един кавалджия в Тракия движи пръстите си по един начин, за разлика от един кавалджия от Шоплука“, отбелязва Тончева.
Тя обяснява, че в музикално-танцовото взаимодействие съществува комуникация между музиканта и танцьора. „Кой забързва – музикантите ли, за да може да заситнят танцьорите, или обратно? Ние ще можем да го видим в тези 3D движения и през ръкавиците, и през движенията на 3D фигурите. Така че още едно нещо, което не е правено и като изследване на инструменталното музициране, но и като отношението между музиката и танца. Надяваме се да предизвикаме интерес и с тези данни, които ще разполагаме“, казва доц. Тончева.
ЗДРАВЕТО И ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Проектът има и медицинско измерение. Д-р Йоана Чолакова посочва, че „има много научни доказателства, че танцът работи като индивидуална терапия“, включително при депресивни състояния и болестта на Паркинсон. По думите ѝ обаче „има по-малко данни, които са достоверни и обективни относно груповите танци като терапия“, което е една от причините те да бъдат включени в настоящото изследване.
„Използваме технология, която най-обективно може да покаже синхрона между хората откъм движение, двигателно поведение и физиология“, казва Чолакова.
От техническа гледна точка системата използва готови решения за улавяне на движението. „Самият 3D прототип представлява човешкото тяло, разположено в пространство, само че дигитализирано“, обяснява програмистът Петър Тошев. Той подчертава предимствата на мобилността на системата. „Ние можем да имаме мобилна лаборатория, която да е в пространство, което е подходящо за тях – в техния дом или читалище“, допълва Тошев.
Той разяснява, че работата с тези сензорни системи поставя редица технически предизвикателства, сред които синхронизацията на устройствата, смущенията от магнитни полета и нестабилната работа на част от оборудването при едновременен запис. Допълнителна трудност е големият обем данни, генерирани от седем системи с висока честота на запис, в комбинация с видео- и аудиоматериали. За преодоляването на този проблем е разработен специализиран модул за съхранение на данни, който вече се използва успешно.
От екипа уточняват, че в първия етап на експериментиране на сензорните системи към изследователския екип са се включили колегите им от ИЕФЕМ гл. ас. д-р Милена Любенова и гл. ас. д-р Стела Ненова, а като доброволен сътрудник в областта на компютърните технологии към екипа се е присъединил Кирил Вълков (Технически университет – София).
„Предлаганият БИНПС съдържа потенциал да бъде развит в напълно завършена и функционираща система за 3D цифровизация на движението, което значително ще спомогне за достигане на поставените пред България индикативни цели за нови записи с високо качество в 3D формат до 2030 г., съгласно Препоръка (ЕС) 2021/1970. Създаването на „стандартизиран протокол“ ще предложи модел за архивиране, консервация и експониране с ясни и прозрачни правила, съпоставимост и възпроизводимост на данните от процеса на цифровизация на движение в контекст“, съобщават от ИЕФЕМ-БАН.
„Проектът „3D данни за културното наследство чрез триизмерна, автоматизирана, научнообоснована цифровизация /BG-RRP-2.011-0008-С01/ е финансиран от Eвропейския съюз – Следващо поколение ЕС, чрез Механизма за възстановяване и устойчивост за изпълнение на инвестиция по С2I2 „Повишаване на иновационния капацитет на Българската академия на науките (БАН) в сферата на зелените и цифровите технологии“ от Плана за възстановяване и устойчивост“, уточняват от екипа.
