- Днес публикуваме некролога на Съюза на българските писатели по повод кончината на ДОРА ГАБЕ.
Съзнателно избрахме от музейния архив двата некролога. Целта ни е недвусмислено да докажем чрез тях, че голямата българска поетеса си отива от света НЕ на 16 ноември 1983 г., както може да прочетем в много издания – хартиени и електронни.
Дора Габе ни напуска на 16 ФЕВРУАРИ 1983 г.
Надяваме се тиражираната от дълги години грешка най-сетне да бъде коригирана!
На 16 февруари почина ДОРА ГАБЕ.
Напусна ни писателката, която осем десетилетия всеотдайно служи на прекрасния свят на литературата. С нейните стихове раснаха нашите майки и бащи, раснахме и ние, растат и нашите деца…
Дора Габе е родена на 28 август 1888 г. в село Дъбовик, край Толбухин. Гражданският пример и богатата библиотека на баща ѝ, публициста Петър Габе, пораждат у нея непресъхваща любов към словото. Тя учи във Варна, София, Женева, Гренобъл. Руският, френският, полският и други езици обогатяват и разширяват нейния кръгозор.
Дора Габе отпечатва първите си стихотворения още на 16 години, а на 20-годишна възраст е вече автор на стихосбирката „Теменуги“. Истинска популярност ѝ донасят стиховете за деца през 20-те и 30-те години, които остават в златния фонд на българската поезия: „Калинка Малинка“, „Звънчета“, „Малкият добруджанец“, „Диви круши“ и още много други. Дора Габе е редактор на „Библиотека за малките“, издава списание „Прозорче“ и е един от основателите на българския ПЕН-клуб.
След победата на социалистическата революция нейното творчество преживя подем. Тя намери свой нов художествен свят сред героите на антифашистката борба и Отечествената война, като не забрави и най-малките, за които написа: „Птичи перца“, „От слон до мравка“, „Петьовото сърчице“… Можем ли да изброим близо 50-те заглавия на нейните книги.
В навечерието на своята 80-годишнина Дора Габе ни поднесе книгата на своя живот – „Почакай, слънце!“, последвана от „Невидими очи“ и „Глъбини“. До последния си миг Дора Габе ни предаваше своя мъдър оптимизъм и вяра в живота, продължаваше да ни среща с големи имена на световната литература чрез своите талантливи преводи.
Героят на социалистическия труд, народната деятелка на културата, лауреатът на Димитровска награда и на Международната награда на усмивката не е вече между нас…
Но в нас живее нейната поезия и проза, голямото ѝ сърце! В нас остава нейното творчество, личното ѝ присъствие и онзи зов към слънцето:
Почакай, дай ми време
да разбера как може да се спи
във тоя разтревожен свят,
когато е безсънието съвест,
а съвестта е ден.
Със смъртта на Дора Габе нашата литература губи своя доайен, а българската култура – един от своите най-ярки представители.
Дълбок поклон пред светлата ѝ памет!
Съюз на българските писатели
Кремена МИТЕВА
