„Доброто тяло, или разсъжденията на една актриса относно килограмите и секса…“ е авторски спектакъл на Аделина Петрова, който включва импровизации по текстове на Чехов, Шекспир и Ева Енслър.
„Тази постановка е само вдъхновена от „Доброто тяло“ на Ева Енслър, но основната част са разсъжденията на една актриса по въпросите, които най-много я занимават – дали изглежда добре, дали е достатъчно слаба, достатъчно чаровна, достатъчно талантлива, и в крайна сметка, как се реализира в личния си живот. Защото нашият живот често е ограбен и страда за сметка на професията“, казва пред БТА режисьорката Анастасия Събева.
Голяма част от това, за което се говори на сцената, е лично преживяно. „За мен този моноспектакъл е разкриване. Чувствам го дори като терапия. Моите лични истории, казани пред толкова много хора вече не са толкова лични. Искам да усещам публиката като приятел. Знам, че е разкриване, но имам нужда да споделя“, казва пред БТА Аделина Петрова. По думите ѝ историите са абсолютно истински и действителни, и някой може да се припознае в тях: „Надявам се, всеки да намери, по някакъв начин, себе си и всеки да бъде грабнат от различна случка“.
„Методологията беше дори забавна. Защото аз почти нямам авторско участие – това са изцяло истории на Аделина, но провокирани от мен. И това беше един доста дълъг процес, който продължи близо два месеца. Лично мен, този моноспектакъл ме вълнува най-вече с изповедалността си и с това, че е едно обяснение в любов към сцената, към театъра и към изкуството. Защото актрисата дава много от себе си, от личния си живот, без да има обещание за успех или за провал. Никога не знаеш, когато даваш, дали ще получиш нещо насреща – колко ще те плюят, колко ще те мразят или колко ще те харесат. В крайна сметка, всички ние искаме да бъдем харесвани и обичани“, допълва Анастасия Събева.
В „Доброто тяло…“ звучи и гласът на актрисата Августина-Калина Петкова. „Когато започна работата по представлението, изведнъж се роди тази идея и от екипа ми споделиха, че биха се радвали да използват моя глас като част от драматургичната структура на тяхната идея. Аз започнах да идвам на репетиции и много се запалих. Оказа се, че е много по-добре всичко да се случва на живо, тъй като първоначалната идея беше гласът ми да бъде записан – за да бъде още по-електронно и студено“, разказва Петкова.
„За мен е много интересно да изграждам образ само с глас и все още продължавам да работя по това. Голяма част от това, което се чува, е импровизация по определената тема, но задачите, които давам на Аделина, на базата на текста, никога не са едни и същи. Знам каква е посоката и гледам всеки път да я изненадвам, и знам, че това работи – и за нея, и за представлението. А тя като импровизационна актриса има рефлекса да се справя с тези задачи всеки път“, казва Августина-Калина Петкова.
„Августина-Калина има много талантлива импровизационна природа. Разчитаме основно на нея в този спектакъл – да провокира актрисата, която е на кастинг. Това е една ирония и подигравка с кастингите. Иска ми се да поговорим за това докъде е готова да стигне една актриса, за да вземе ролята“, разказва Анастасия Събева.
По думите ѝ в „Доброто тяло“ няма никаква цензура: „Мисля дори, че на няколко пъти си личи безотговорността, с която се говори и движи цялото нещо. Цензура дори не е точната дума, а по-скоро деликатност. Наболелите теми са поставени, но не агресивно“.
Всяка прилика с действителни лица и събития е абсолютно нарочна, се казва в плаката на представлението. „Не искам да казвам имена, за да не се почувстват неудобно“, обяснява Аделина Петрова с усмивка. „Това, което прави Аделина, е изключително смело, а цялата идея е много ярка. Мисля, че има нужда от такива представления“, коментира Августина-Калина Петкова.
Сценичното решение е с един червен, но всъщност розово-лачен път към успеха, към кастинга, към мечтите, който, може би, никога няма да се случи. „Никога няма да бъде отворена тази врата, защото пътищата са, за да се вървят, а не да се постигат. Защото важното е какво правим, докато вървим“, обобщава Анастасия Събева.
Премиерата на „Доброто тяло…“ е на 14 декември в I am Studio. Сценограф е Елена Нацариду. Композитор е Христо Намлиев, хореографията е на Вера Молова.
Автор – Даниел Димитров
Оператор – Любен Младенов
Монтаж – Валя Ковачева
