Добруджанец от Констанца е първият автор на балчишкото издателство „Нордиан“, специализирано впредставяне на преводна и съвременна българска литература. Точно по Коледа излезе 770-та, роман на писателя от Констанца Богдан Боеру – активен хард рок, хевиметъл и блекметъл музикант и вокалист с над 100 концерта в страната и чужбина, бил е и част от подгряваща група на Хелоуинв Германия.
Превод от румънски Христо Боев.
В 770 Богдан Боерупресътворява последните години от живота на Овидий в съвременен исторически роман. Книгата предлага възможни отговори за енигмата, обграждаща смъртта на безсмъртния поет, заточен в Томис, днешна Констанца, Румъния. В периода на неговото заточение, Томис е в рамките на Римската империя и сплетните и заговорите, които са част от културата на тази империя засягат и римския поет. Авторът пресъздава живо последните години от живота на Овидий, с почит към поета, но и с чувство за хумор и опит за проникване през епохите. Не само животът в Томис е представен интригуващо, а и много други древни градове в империята са приближени до читателя със своите миризми, звуци, хора, нрави и отношения.
Богдан Боеру е роден на 15 юни 1975 г. в Констанца, Румъния. Между 2002 г. и 2015 г. пише поезия и новели, като през 2005 г. излиза романът му „Ноктурна“, публикуван в Букурещ. През 2017 г. излиза вторият му роман, 770, издаден от „ЕксПонто“, Констанца, който излиза за първи път на български с настоящия превод. Богдан Боеру е активен хард рок, хевиметъл и блекметъл музикант и вокалист, който участва в групите „ИнтеритусДеи“ и „Мистерия“. С тях има над 100 концерта в страната и чужбина, като е част от подгряваща група на Хелоуинв Германия. През 2018 г. авторът на 770 споделя, че се завръща изцяло към литературата, а музиката, като турнета и записи на албуми, ще бъде по-скоро част от миналото му.
Книгата се издава с подкрепата на сдружението „Фарулоспиталиер“ (Констанца) и скоро може да бъде открита в големите книжарници в страната.
Откъс
„Съществува ли нещо по-жестоко от скитската зима?“
Неизреченият въпрос пропъди думите от върха на езика. Или може би просто си бе дал кратка почивка, за да си поеме въздух след диктуване, което бе продължило вече твърде дълго, а тази мисъл, дебнеща го от някъде зад потиснатите мълчания и, виждаща го с отпуснат гард на съзнанието, го бе пронизала като отровна стрела, изстреляна от лъка на незнаен варварин от отвъд Данубиус.
„Разбира се, че съществува, но не ми се иска да разбера.“ И така уби още в зародиш нещо, което би могло да се превърне в една от елегиите, окъпани в сълзи, които не бе преставал да пише и да изпраща в Рим, още от първия миг, когато бе стъпил на Евксинския бряг. Бе съчинявал и изпращал епистоли в стихове, дори след като бе загубил всяка надежда да бъде призован отново в отечеството си. Но сега не искаше да се остави да го отнесат спомените, сълзите, тъгата… Бе започнал нов живот.
- ВАЖНО ДА ПРЕКАРВАМЕ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ В ЧЕТЕНЕ НА ДОБРА ЛИТЕРАТУРА
- До края на годината излиза на български румънски роман за Каварна
- Край границата: Балчик, Добрич и Шабла – домакини на Дните на румънската литература
- ИЗЛЕЗЕ „ПРОИЗШЕСТВИЕТО” НА МИХАИЛ СЕБАСТИАН – РОМАН ЗА БУКУРЕЩ, БРАШОВ И БАЛЧИК
- МУЗЕЯТ НА ЛИВИУ РЕБРЯНУ ВРЪЧИ НАГРАДА ЗА ПРЕВОД НА Д-Р ХРИСТО БОЕВ
