Днес /21.10.2026/ на съвместното заседание на три комисии към Общинския съвет обсъдихме изпълнението на втория и третия етап от реконструкцията на центъра на Добрич. За завършването му ще са необходими още милиони евро, които не са осигурени.
Пет години след като беше осигурен кредитен ресурс за цялостно изпълнение, днес обсъждаме съкращаване на проекта, премахване на фонтани и други елементи или нов сериозен кредит за дофинансиране.
Впечатлена съм докъде сме стигнали като общество! Сякаш вече сме приели, че сме бедни граждани, които нямат право да очакват красив градски център. Толкова ли сме отчаяни и примирени, че трябва да сме доволни, ако най-после се направи каквото и да е, само и само да изчезне мизерното състояние, в което се намира центърът ни.
Не приемам това!
Проектът е резултат от архитектурен конкурс, професионален труд и граждански избор. В него зеленината, водата, местата за срещи и отдих имат своето място. Те създават средата, заради която хората ще искат да се върнат в центъра. Не можем с лека ръка да ги определим като излишен лукс.
Не можем и да си затваряме очите за причините, довели ни дотук. Защо загубихме толкова време при положение, че знаехме как се обезценяват парите? Защо не се действаше своевременно? Защо договорът беше подписан, без да е осигурен целият необходим финансов ресурс? Защо в договора са приети цени надвишаващи значително действителните?
Тези въпроси не отпадат с необходимостта днес да намерим решение.
Попитах докъде можем да стигнем с наличните 3,25 млн. евро, без да променяме одобрения проект, и за какъв период. Предложих да се проучи и възможността част от градското обзавеждане да бъде закупена и монтирана от самата Община, ако договорът и законът позволяват и така да се намалят разходите. Нужни са разчети, професионална преценка и отговорно управление на всеки разход.
За нас е изключително важно, че проектантите са и граждани на Добрич. Участието им в конкурса, само по себе си значителен труд, е проява на желанието им, както всички нас, да видят града си красив и жив.
Намирам, че ако сега се примирим с осакатен проект, ще признаем собствената си неспособност да мислим смело за бъдещето. А ако поискаме нови милиони без ясен финансов план и отговорност за допуснатото забавяне, рискуваме да повторим същите грешки.
Трябва да намерим решение. Разумно, финансово обосновано, смело за добрия резултат.
Заслужаваме го.
