Добив на нефт и газ в Черно море: Да търсиш енергийна независимост на грешно място

Сондажният кораб Noble Globetrotter I в пристанище Бургас.
© „Грийнпийс“ – България

• Сондажният кораб Noble Globetrotter I пристигна в Черно море, а „Грийнпийс“ – България призовава Министерството на енергетиката да не се включва в това рисково начинание с неясно бъдеще.

Вече 9 месеца няма яснота за развитието на преговорите за включване на българската държава в проекта за добив на нефт и газ в блок „Хан Аспарух“, разработван от международни корпорации. Няма и прозрачност и публична информация за процеса по вземане на решение в Министерството на енергетиката.
Междувременно сондажният кораб Noble Globetrotter I пристигна в Черно море, за да извърши два проучвателни сондажа в български води. Това е поредният опит за откриване на залежи след няколко неуспешни проби през последното десетилетие. Офшорният добив на газ крие редица технологични предизвикателства и рискове за безопасността – както на работниците, така и на крайбрежните общности, морските екосистеми и икономиката. От „Грийнпийс“ – България призоваваме Министерството на енергетиката да вземе предвид тези аргументи и да не се включва в това рисково начинание с неясно бъдеще.

„Нашето Черно море е крехка екосистема, която вече е изложена на множество рискове. Всеки проблем при добива на нефт и газ би имал катастрофални последствия – за морето и за хората, които разчитат на него за чиста вода, прехрана чрез риболов и туристически бизнес. Експлоатирането на морето в името на още по-дълбока зависимост от изкопаеми горива е възможно най-недалновидното решение за енергийната ни независимост, коментира Меглена Антонова, директор на „Грийнпийс“ – България. „Имаме нужда от живо Черно море и производство на енергията близо до потребителите ѝ, но по безопасен за тях начин – чрз възобновяеми източници.“

Черно море е особено уязвимо в сравнение с откритите океани. То е полузатворен басейн с много ограничен обмен на вода през Босфора. Това означава, че замърсителите, включително петрол, не се разпръскват или разреждат бързо, а се задържат с месеци, дори години.

Друго предизвикателство е, че регионалният капацитет за реакция е слаб. В Черно море няма силно трансгранично сътрудничество или усъвършенствана инфраструктура за реакция при разливи.

Това създава рискове, които са не само екологични, но и икономически и политически. Голям разлив в българските води не би се ограничил до националните граници. Той може да достигне Румъния, Турция, Украйна и дори отвъд, като засегне рибарството, туризма и крайбрежния поминък в множество страни.

Сред най-рисковите фактори за операции за добив на газ в открити води са:

• Контролът на екстремното налягане на морското дъно. Управлението на това налягане е едно от най-големите предизвикателства пред индустрията – една техническа повреда може да ескалира до екологична и икономическа катастрофа. Пример за това е една от най-мащабните екологични катастрофи в този сектор – експлозията на платформата Deepwater Horizon в Мексиканския залив през 2010 г. До нея води техническа неизправност в системата за контрол на налягането. Дълбочината на Черно море достига максимум 2212 м, а в находището Хан Аспарух – около 2000 м. Това означава, че на дълбочината на подводния газов кладенец налягането може да достигне 200 бара. За сравнение, това е близо 100 пъти повече от налягането в автомобилна гума.
• Трудното справяне с корозията на съоръженията вследствие на постоянното въздействие на солената вода, голямото налягане и високите температури. Такъв е примерът с Платформа 7 в румънски води. Снимки, предоставени на „Грийнпийс“ – Румъния от анонимен източник, разкриват окаяното ѝ състояние. Стълбовете са силно повредени, с пукнатини и обширни корозирали повърхности. Тръбопроводите и подводните кладенци са особено уязвими. Напуканите заварки, износените покрития и дори малките следи от ръжда могат бързо да доведат до големи течове, ако не бъдат поправени веднага, а поддръжката е скъпа и често се неглижира.
• Пропуските на системите за откриване на течове, които често се затрудняват със засичането на по-малките. Също така дават фалшиви аларми, което прави операторите невнимателни и води до игнориране на истински течове. Ярък пример е течът в находището „Елгин“ в Северно море през 2012 г., когато изтичането на газ под високо налягане продължава 51 дни въпреки сложните системи за мониторинг. Налага се евакуацията на стотици работници, а щетите са за общо близо 1,7 милиарда евро.