Едно от най-високите населени места в България е с уникална природа и много възможности за преходи или разходка
Село Манастир в община Лъки, в Родопа планина, е едно от най-високо разположените постоянно населени места у нас. Центърът му е на около 1500 метра надморска височина, но горните махали и вилната зона са още нагоре. Иначе се приема, че най-високото село у нас и на Балканите е Орцево, но то е в община Белица, от другата страна на планината.
Дори да изглежда отдалечено, Манастир е сравнително леснодостъпно. А заради спокойствието и природата наоколо е чудесно място за дълъг уикенд, но и за по-дълга почивка. До София са около 225 километра, до Пловдив около 70, 53 са до Асеновград. От София пътуването с кола е около 3,5 часа дори ако се броят излизането от столицата, ремонтите по така наречената магистрала „Тракия“ и непрекъснато задръстеното околовръстно на Пловдив.
За да се стигне, след Асеновград се кара по пътя за Смолян. При известното Юговско ханче е отклонението вляво към град Лъки. Това всъщност е пътят, който води през атрактивното село Югово към Борово и Света гора. Но тези отклонения са преди Лъки. Стигнем ли града, се следва посоката за Манастир.
Пътят от Лъки до Манастир – 21 километра, е широк, но доста разбит. Няма проблем обаче да се мине и с ниска кола. Надеждите са тази година да бъде ремонтиран, поне такива са обещанията.
Веднъж стигнали до Манастир, се потапяме в родопската магия. Центърът на селото е необичайно оживен за населено място с 50-ина постоянни жители. Но в близост, всъщност в центъра, има поне три къщи за гости, два хранителни магазина, а при баба Тана може и да се похапне. Всъщност животът в селото, както и в повечето родопски села, е съсредоточен точно в центъра. Хората са дружелюбни и винаги готови за разговор. Така ако се търси спокойствие и посрещане с усмивка, това е едно от многото места у нас.
Манастир е основано от преселници от село Давидково, от другата страна на рида, през висок около 1800 метра проход, през 1890 година. Тогава те минали през планината от Турско в Българско. На следващата година дошли още преселници. Така че и до днес двете села имат кръвна връзка.
А Светият Дух?
Местността Свети Дух и водопадът със същото име са прекрасно място за разходка. Изградената екопътека е добре обозначена, много лесна и подходяща и за деца. Разстоянието до водопада е около 1,5 километра, изминава се за половин час през вековна гора от ели, смърчове, букове, някои от които са над 300-годишни.
Попада в защитена зона именно заради невероятната гора. Водопадът е най-пълноводен в края на пролетта и началото на лятото. Но мястото си струва посещение и през лятото, и в ранна есен, не пресъхва. Е, за зимата не е препоръчително, обикновено снеговете тук са тежки.
От центъра на селото край нова къща за гости се тръгва надолу, за кратко по малко асфалт и калдъръм. Следва обозначено с табели разклонение. Едното – вдясно, е за водопада, другото вляво – за екопътеката Дългите блата. Това всъщност е посоката за местността Хайдушки поляни, но за нея после. А по пътеката за водопада Свети Дух има и няколко параклиса. Трудно е да се определи дали в тази част на Родопите повече са параклисите, или прекрасните чешми.
Върви се по широк горски път, силно песъчлив, така че и след обилен валеж няма да се окаляме. Следва спускане към водопада. И тук идва изненадата – пътеката е обезопасена с парапети на проблемни места.
Направени са дървени стъпала, които правят слизането лесно и достъпно. Накрая има мостче – над река Манастирска, от което да се насладим на водопада.
Макар и само около 15 метра, той е наистина впечатляващ.
Не е нужно обратно да се минава по стълбите нагоре. След мостчето и пренебрежимо прагче се излиза на пътека обратно за селото. Маркирана е с табела. Няма начин да се отклоним, друга пътека няма, не е стръмна, по-скоро приятна и върви през гората. Но пък има поглед към още водни каскади в ниското, които сами по себе си заслужават да се спрем и да им се насладим. Съвсем скоро пътеката излиза при последните къщи на селото, откъдето се открива прекрасна панорама, и стига до отправната точка. Този кръгов маршрут препоръчват и местните хора. Още повече че наистина е лесен и в никой участък няма нищо екстремно, стига да не се катерим до горната точка на водопада. В зависимост от темпото и непрекъснатото спиране за снимки този кръг би отнел не повече от два часа.
Още от родопската магия
Манастир не е само Свети Дух. Оттук може да се стигне до местността Хайдушки поляни над Момчиловци. Ходи се по горски път без стръмни участъци. По него се стига и с високопроходим автомобил, с други не може. Но разходката от около 7 километра в посока е приятна и зареждаща със спокойствие. Пътеката е маркирана и обозначена с табели. От поляните е възможно да се продължи и към Момчиловци и Смолян, но за това все пак е нужна добра логистика, автомобил на разположение и не е за индивидуални туристи.
От селото тръгва и друг маршрут – за хижа „Преспа“ и връх Преспа. Той е точно 2000 метра над морето и е сред най-високите в този дял на Родопите. Пътеката до хижата е маркирана, стига се за около час и половина. Още толкова е до върха. Панорамата оттам е впечатляваща, но все пак местността е гориста и затруднява погледа, колкото и да се твърди, че в ясни дни се вижда и Бяло море.
Над селото е и местността Пресвета Богородица – обширна поляна, в края на която е издигнат метален кръст и откъдето тръгва и друга пътека към Дългите блата. Всяка година на Голяма Богородица там се събират за курбан хората от околността.
Село Манастир, колкото и на карта да изглежда в края на нищото, далеч не е там. От него тръгва 23-километров път до село Давидково. В участъка си в Пловдивска област е приемлив, макар и тесен. Влезем ли в Смолянска област, е прясно асфалтиран, макар и все така тесен и усукан. Не сме броили колко прекрасни чешми със заслони и беседки са построени наоколо, нито сме се съсредоточавали на кого са посветени. Това е традиция, която е част от очарованието на Родопите.
Някъде преди да се стигне до Давидково, е отклонението за хижа „Свобода“, тясно, но асфалтирано. До хижата има и пешеходни маршрути както от Давидково, така и от Манастир.
Самият връх Свобода (1915 метра) е впечатляващо място на среща на древни и по-нови кулутури. Някога там е имало тракийско светилище. Горе е поставена паметна плоча на Момчил войвода, защитник на Родопуте от османските нашественици. Там е и тюрбето на Енихан баба, ислямски военачалник, но и проповедник и лечител. Този връх се почита и сега както от мюсюлмани, така и от християни, както е обикновено в тези части на Родопите. Тръгнете ли от Давидково, кафявите табели за забележителност сочат точно към Енихан баба. А от хижата нагоре са 604 каменни стъпала. Струват си лекото усилие.
Ако целта е само водопадът Свети Дух, в светлите летни дни може да се направи и за един ден от София. Струва си, но магията на Родопа планина привлича за по-дълго потапяне в нея. И може да забравите за Пампорово, освен ако нямате подходящи обувки.
