Крайовската спогодба от 7 септември 1940 година. Снимката е от архива на МВнР.
Подписването на крайовския договор за връщането на Южна Добруджа на България е сред най-големите успехи на българската дипломация. Преговорите се водят в Крайова между 19 август и 7 септември 1940 г., когато е и самото подписване на документа. От българска страна, Царят възлага подписването на договора на Светослав Поменов, български пълномощен министър в Румъния, и на Теохар Папазов, нарочен съдия при Постоянния съд за международно правосъдие.
Както отбелязва Папазов, „няма друг пример в историята, да е отстъпена доброволно територия по силата на разума и на добре разбраните интереси“.
Светослав Поменов е син на политика и юрист Константин Поменов и работи в Министерството на външните работи и изповеданията. Осъден е на смърт от Народния съд, разстрелян на 1 февруари 1945 г., а съпругата и дъщеря му са интернирани в добруджанското село Босна /СЕГА В община Ситова, област Силистра/.
Теохар Папазов е български юрист, наследник на възрожденски родове от Котел и Сливен. Един от хората, които са участвали активно в изграждането на българската правосъдна система.
За началните години – в края на 19 век – на дейността на българските съдилища, той пише: „Въпреки всичко може да се каже, че работата вървеше добре, защото съдиите имаха високо съзнание за значението на службата, която имаха да изпълняват и бяха много ревностни за доброто й изпълнение. Държаха се твърде достойно, при все че нямаше още съдийска несменяемост и че понякога бяха изложени на партизански гонения, изразяващи се в уволнения и премествания.“
За продължителната си съдийска служба авторът споделя: „Най-вече бих могъл да поговоря върху самата съдийска работа, толкова интересна, толкова разнообразна, даваща възможност да се проникне в безброй проявления на човешкия живот, да се изучат характерите на хората, техните качества и още повече слабости. И сега към края на своя живот, не съжалявам, че съм посветил по-голямата му част на тази работа.“
След това – до началото на Втората световна война, Папазов е съдия в Хагския международен съд и има принос при юридическото уреждане на дипломатически и други международни спорове, в които са засегнати интересите на България. По повод на опита си в дейността на международните съдилища Теохар Папазов споделя, че „едно съдебно решение, за да има авторитет, трябва да бъде възприето като израз на това, което е право по дадено дело, а не като случаен резултат добит от по-голямо или по-малко мнозинство гласове. Един съдия трябва винаги с голяма предпазливост и само в належащ случай да прибягва до особени мнения, ако иска да имат съдещите се вяра в съда“.
Да си спомним за времената, в които политиката беше чест, достойнство и саможертва, а споразуменията се сключваха с разум и добре разбрани интереси.
******
Второто Съединение. Така добруджанци наричаме днешния 7 септември. Защото това е една от най-светлите дати не само в регионалната, но и в националната ни история.
На този ден през 1916 г. приключва т.нар. Добричка епопея. Тридневни ожесточени сражения, при които ген. Иван Колев и неговата Първа конна дивизия обръщат в бяг по-многобройните руски, румънски и сръбски войски. За кратко Добрич и Южна Добруджа са свободни. 24 г. по-късно – пак на 7 септември, е подписана Крайовската спогодба. С нея нашият град отново се връща в пределите на България, а обратно в страната ни се заселват 68 000 българи.
Днешният ден е заветът на героите да помним саможертвата им, да предаваме мъдростта, силата и куража и да не преставаме да преследваме мечтата за обединена и силна България.
