Вежди Рашидов беше от хората, които трудно се побират в определения.
Талантлив творец, колоритна личност, човек с остър език, силен характер, противоречия и грешки. Понякога неудобен, понякога непремерен, но никога безличен.
Канеше ме на всички свои изложби. И винаги съм усещала, че зад публичния му образ стои човек, за когото изкуството не беше просто професия, а начин да живее, да мисли и да общува със света.
Не е нужно да идеализираме хората, когато си отиват. Нито да свеждаме целия им живот до най-тежката им грешка.
Вежди беше много повече от политическата си биография. И оставя след себе си нещо, което малцина политици могат да оставят — изкуство, което ще продължи да говори, когато политическите спорове отдавна са забравени.
Светла му памет!
