Актьор и полицайка се срещат случайно и се сблъскват, и зад това се крият дълбоки страхове, самота, тъга и желание за близост. Семейна двойка се е изгубила в монотонността на ежедневието – вместо тръпка и страст, изплуват потискани емоции и скрити истини. Четири съдби, два казуса, един проблем. „Две обиколки на парка“ от Мърей Шизгал в театър „Българска армия“ е разказ за вечната човешка жажда за щастлив живот, взаимност и любов.
„Шизгал е драматург с изключително интересно, привлекателно, вкусно чувство за хумор. Той е от поколението на Нийл Саймън – драматурзите, които, с чувство за хумор и уж несериозно, говорят за много сериозни неща“, казва пред БТА режисьорът на представлението – Стефан Спасов.
Според актьора Георги Кадурин (в ролята на съпруга) това не е чиста драма, нито е чиста комедия, а по-скоро е един семеен, ситуационен ребус: „Затова пиесата е интересна – защото това се случва на всички, които са женени. Новото е старото. Винаги се появява този парадокс при хора, които дълго време общуват и са женени“.
Винаги трябва да има чувство за хумор и намигване, защото, ако гледаш прекалено драматично на всичко, по-скоро отиваш към един фатален край, допълва Стефка Янорова (съпругата).
„Можем да разгледаме тези две пиеси като един кръг. Хората се срещат и решават да си дадат нов шанс като партньори. Втората част, по някакъв начин, показва изразходването на тази връзка – 20-25-30 години по-късно. Върти се този лайтмотив за изхабяването на взаимоотношенията, как любовта изчезва, как страстта се стопява, как партньорът, в един момент, става чужд. Това са едни много тежки моменти. Човек трябва да се бори, за да може да съхрани емоциите, да намери подходящия партньор и да запази отношенията“, разказва актьорът Георги Къркеланов (в ролята на актьора).
Поли Недкова, в ролята на полицайката, допълва: „Аз гледам на тези отношения с много голяма любов, съчувствие и нежност, и същевременно – с хумор. Защото, когато двама човека се докарат дотам, че да са толкова раними един пред друг, има една наивност и чистосърдечност, която нерядко е свежа и забавна“.
Преводът на текста е на Гергана Дойнова. Сценографията и костюмите са на Нина Пашова. Музиката е на Добрин Векилов (Дони), който участва като образ – като доктор Олиовски. Хореографията е на Катя Тошева.
Режисьорът Стефан Спасов и актьорите от „Две обиколки на парка“ пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за драматургията на Мърей Шизгал, за нейната актуалност и за актьорските предизвикателства в пиесата. И още: Трябва ли да търсим някаква метафора в думата обиколка? Опасно ли е в живота на един мъж да се появи еманципирана полицайка? В чувството за хумор ли е спасението на отношенията в една двойка?
Г-н Спасов, не започва ли твърде инфарктно сезонът на премиерите в театър „София“ с „Две обиколки в парка“? Обикновено след ваканция две обиколки в парка не се отразяват добре на сърцето?
Стефан Спасов: Инфарктно? В театър „Българска армия“? Започваме инфарктно по други причини – заради многото турнета и пътувания. Сезонът влезе в сила още преди да се усетим. Нямаше никакъв плавен преход от ваканции и фестивали. Може би това е инфарктното. Иначе, тичането може само да е полезно.
Защо пиесата се казва „Две обиколки в парка“? Това ли е оригиналното заглавие?
Стефан Спасов: Да – Twice around the park. Заглавието е такова, защото от двете страни на Central Park живеят две двойки, на които им се случват различни неща. Едните са в West Side, а другите – в East Side. И, когато минеш от едната двойка към другата, е едната обиколка, а когато се върнеш от първата към втората двойка, е втората обиколка на парка…
Звучи сложно… Трябва ли да търсим някаква метафора в думата обиколка?
Стефан Спасов: Можем да търсим метафора в посока на това, че двама души се въртят в кръг, опитвайки се да намерят решение за връзката си. Шизгал е драматург с изключително интересно, привлекателно, вкусно чувство за хумор. Той е от поколението на Нийл Саймън – драматурзите, които, с чувство за хумор и уж несериозно, говорят за много сериозни неща.
Георги Кадурин: Този автор пише за актьори. Това са актьорски пиеси, което означава, че актьорът, който играе, трябва да изпита удоволствие. Има чувство за хумор, има ситуация, има действие – всички театрални компоненти, които на мен също ми харесват.
Стефан Спасов: Мисля, че и актьорски пиесата е доста предизвикателна. Писана е в края на 60-те години, но при нас звучи доста актуално. Защото ние се движим 40 или 50 години след Съединените щати – като обществена нагласа, като конкуренция, като навлизане в този капитализъм, в който средата става агресивна към нас самите. Тези изисквания на средата и тази агресивност, която става все по-наплевателна, се отразява на взаимоотношенията между хората. Отразява се на двойките. Браковете не издържат. Връзките се пукат. Така че да запазиш уюта и хармонията, и да задържиш една връзка здрава, е много трудно във времето, в което живеем.
Георги Къркеланов: Можем да разгледаме тези две пиеси като един кръг. Хората се срещат и решават да си дадат нов шанс като партньори. Втората част, по някакъв начин, показва изразходването на тази връзка – 20-25-30 години по-късно. Върти се този лайтмотив за изхабяването на взаимоотношенията, как любовта изчезва, как страстта се стопява, как партньорът в един момент става чужд. Това са едни много тежки моменти. Човек трябва да се бори, за да може да съхрани емоциите, да намери подходящия партньор и да запази отношенията.
Опасно ли е в живота на един мъж да се появи еманципирана полицайка, както става в пиесата?
Поли Недкова: Това е една изключително рязка и огорчена от романтичния аспект на живота жена. Еманципацията не просто е актуална, а силно необходима за тази героиня, защото без нея не би могла да се справи изобщо в живота си. Заради опита, който има, ѝ се налага да се почувства независима.
Георги Къркеланов: В съвременния еманципиран свят е опасно да ти се появи какъвто и да е човек в личното пространство, било то еманципирана полицайка. Казвам го и от личен опит. Съжителството с униформен човек не е лесна работа.
В чувството за хумор ли е спасението на отношенията в една двойка?
Стефка Янорова: Винаги трябва да има чувство за хумор, защото, ако гледаш прекалено драматично на всичко, по-скоро отиваш към един фатален край. Винаги трябва да има намигване.
Георги Къркеланов: Хората се отдалечават един от друг, връзките са кратки и се подчинени по-скоро на една взаимна изгода и на взаимното използване. Липсва емоционалният живот. Текстът е много забавен. От друга страна, много трудно се изиграва смешен текст. Трябва да стане твой и да го представиш честно, със съответната сериозност, в която са зададени персонажите.
Поли Недкова: Аз гледам на тези отношения с много голяма любов, съчувствие и нежност, и същевременно – с хумор. Защото, когато двама човека се докарат дотам, че да са толкова раними един пред друг, има една наивност и чистосърдечност, която нерядко е свежа и забавна.
Георги Кадурин: Това не е чиста драма, нито е чиста комедия, а по-скоро е един семеен, ситуационен ребус. Затова пиесата е интересна – защото това се случва на всички, които са женени. Новото е старото. Винаги се появява този парадокс при хора, които дълго време общуват и са женени…
По-различен ли е погледът на Мърей Шизгал към семейните кризи?
Стефка Янорова: Моята героиня преминава през криза на семейните отношения, в която се опитва да спаси брака си. И това е криза, по време на която тя преоткрива себе си и съпруга си. Темата е вечна, особено в днешния свят, в който много трудно двойките се съдържат заедно. Затова е много по-лесно да се вгледаш и да чуеш партньора си, да прощаваш и да приемаш.
Поли Недкова: Ние толкова сме свързани помежду си, по начини, които едва ли дори можем да осъзнаем докрай. И в това невероятно свързване сме изключително сами. Затова, когато срещнеш такъв тип интимност, когато срещнеш заедност с някого, то е толкова рядко и толкова изключително, че правиш всичко възможно да задържиш това чувство.
Автор – Даниел Димитров
Оператор – Любен Младенов
Монтаж – Валя Ковачева
