– След успеха на филма „Дъщерите на Индия“ бихте могли да изградите кариера на създател на високопрофилни документални филми. Какво ви насочи вместо това към класната стая и ранното детско образование?
– Всичко започна с интервютата, които проведох в затворническите килии с извършителите на едно от най-жестоките изнасилвания, заснети във филма. Очаквах да срещна чудовища, психопати. За моя изненада открих мъже, програмирани от възпитанието и културата си. Те не смятаха, че са направили нещо лошо – според тях вината беше на момичето. Това ме накара да се замисля – ако искаме истинска промяна, трябва да я започнем оттам, където се формира мисленето: в ранното детство.
– Възможно ли е начинът на мислене да бъде променен?
– Абсолютно. Можем да го променим, ако започнем рано.
Именно затова създадох Think Equal – програма за социална и емоционална грамотност за деца между 3 и 6 години. Филмите създават осъзнаване, но то е само първата крачка Сега ни трябва превенция действия, които да изградят емпатични, устойчиви хора.
– Какво отговаряте на скептиците, които казват, че е прекалено рано да се говори с малки деца за емпатия или равнопоставеност?
– Казвам им: посетете една от хилядите класни стаи, в които вече прилагаме програмата. В 12 държави тя е задължителна.
Скоро ще я видите и в България. Министърът тук е изключително прозорлив човек и напълно разбира колко важно е това. Децата между 3 и 6 години са в своя пик на способност за учене – 1 милион синаптични връзки в секунда. Ако не ги научим на емпатия сега, после е късно.
– Ще се справят ли родителите и учителите със задачата да допринесат за тази промяна?
– Разбира се. Ние предоставяме уроци и материали не само за учителите, но и за родителите – лесни, 10-минутни активности, които се правят у дома. Имаме родители, които ни пишат: „Дъщеря ми се прибра и ми каза: Мамо, ти си тъжна, ще ти помогна да дишаш, ще те изведа от синьото в жълтото.“ Промяната идва чрез децата, но обхваща цялото семейство.
– Някои казват, че днешните поколения – Z и Alpha – са по-осъзнати, по-склонни към саморефлексия. Съгласна ли сте?
– За съжаление, не. Въпреки че се говори повече за психично здраве, децата ни са по-затънали в тревожност и депресия от всякога. Едно на всеки пет деца е в криза. Преживяват тормоз, разстройства на храненето, насилие. Превенцията трябва да започне, преди да се случи всичко това. В противен случай ще ни трябват трилиони долари и армия от психолози, за да поправим щетите.
– Ако дъщеря ви ви попита: „Мамо, кое е онова едно нещо, от което винаги трябва да се пазя?“, какво бихте отговорили?
– Да се пази от жестокост. Защото за мен емпатията е лепилото, което държи всички останали добродетели заедно.
Ние преподаваме 25 важни умения – от равенство между половете до опазване на природата – но емпатията ги обединява. Всички религии казват едно и също: отнасяй се към другия така, както би искал да се отнасят с теб. Ако децата научат това, ще имаме мирен свят.
– Вие споменахте, че програмата се възприема дори като „преподаване на религия“. Какво означава това?
– В Сомалия, една изцяло мюсюлманска държава, местните ни обучители ми написаха: „Благодарим ви, че превърнахте Think Equal в преподаване на исляма.“ Бях шокирана – никога не съм мислила за това по този начин. Но всички религии имат едни и същи морални принципи. Папа Франциск също подкрепя програмата – подписахме споразумение за съвместна работа. Това е универсална програма, насочена към универсални човешки ценности.
– А какво ви дава надежда в този толкова фрагментиран и често безнадежден свят?
– Аз съм на 67 и никога не съм била по-оптимистично настроена. Първото десетилетие след „Дъщерите на Индия“ беше най-тъмният ми период – интервюирах мъже, които не просто изнасилиха, а убиха момиче и го оправдаваха. Но след това започнах да виждам как Think Equal променя хиляди деца. Виждам надеждата в очите им. Виждам бъдеще, светът не трябва да бъде такъв, какъвто е. Можем да го променим – лесно, евтино, стига да имаме желание.
