дом Новини България Да пръскаш срещу микроби върху нещо мръсно, е като да измиеш пода...

Да пръскаш срещу микроби върху нещо мръсно, е като да измиеш пода и после да го метеш

79


Препаратът трябва да стои мокър поне няколко минути, а не да го забършеш веднага до сухо, казва микробиологът проф. Тодор Кантарджиев в интервю за „24 часа“.

Още акценти от разговора:

Без механично търкане и премахване на мазнините антимикробните средства изобщо не стигат до бактериите, вирусите, гъбичките

Суровото месо и зеленчуците изискват отделни дъски и ножове, а гъбичката от миене на яйца и мивката – старателно почистване

Ниският брой чревни инфекции в статистиката отразява дефицит на диагностика, а не липса на зарази

Огледайте се около дома си – наистина ли искате да внесете с обувките си опасната мръсотия вътре

През лятото са подходящи мокри кърпички с хлорхексидин, защото ентеровирусите са без покривка и не се влияят от спирт като типичните зимни вируси

Уредът с пара просто намалява финансовия ресурс на съпруга, докато дори правилно използваната „стара“ евтина белина върши идеална работа

– Професор Кантарджиев, в сезона на чревните инфекции сме и се забелязва едно увеличено старание за хигиената, но ако съдим по това колко често някой се оплаква от “летен грип”, като в това влага разстройство или повръщане, може би само усърдието не е достатъчно? Например много места масите се хигиенизират, като някой с едната ръка напръсква повърхността, с другата забърсва до сухо и – готово.

– Една от най-честите грешки е, че много хора не правят разлика между почистване, дезинфекция и стерилизация. Почистване и дезинфекция се възприемат като 2 думи за едно и също нещо. Почистването премахва само видимите замърсявания. Дезинфекцията убива патогенните микроби, но не и техните спори. И чак стерилизацията постига пълно унищожение на абсолютно всички форми на живот. Но разбираемо тя е метод за поддържане на хигиената предимно в болници и социални домове.

Независимо от метода винаги първо трябва да се почисти и тогава се преминава към следващата стъпка.

Голямата грешка, която се прави в нашата страна, е при непочистено да се извършва дезинфекция. Както в казармата ни учиха – първо метеш, след това миеш. Така и тук – почистването е задължителната първа операция по отстраняването на биологична маса като остатъци от месо, мазнини или органични материи и замърсявания, чак след това идва дезинфекция. Може да изглежда ретро или някой да се подсмихва, но механичното търкане е от решаващо значение. Ако повърхността не е почистена, дезинфекцията е неефективна, защото препаратът не стига напълно или изобщо не стига до микробите. Пръскането на дезинфектант в мивката или по плота върху мръсна или мазна повърхност е без ефект – веществото с антимикробно действие не достига до повърхността на микроорганизмите. Именно затова, първо, трябва да се измие със сапун, всички мазнини да бъдат отстранени и тогава вече дезинфектантът действа.

Разбира се, трябва да се ползват дезинфектанти без остатъчно действие. В миналото имаше дезинфектанти на базата на тежки метали, които остават и имат токсично и вредно действие за хората. Най-добър избор за домашна употреба са дезинфектанти, които се разграждат, след като са унищожили микробите.

За ежедневна хигиена вкъщи обикновеният сапун и вода и старателното почистване често са напълно достатъчни, но не и когато вкъщи някой боледува или има епидемия.

Дезинфекцията обхваща мерките за унищожаване на болестотворните микроорганизми, включително жизнените форми на бактерии, вируси и гъбички. Тя се прилага в ежедневието при епидемични ситуации или за окончателно обеззаразяване на огнища на болести.

Важна подробност е, че дезинфекцията не унищожава спорите на бактериите, нито абсолютно всички видове микроорганизми, това е по силите само на стерилизацията. Стерилизацията обхваща методи, които унищожават абсолютно всички форми на микроорганизми – бактерии, вируси и гъбички, включително и техните устойчиви спори. Тя е от критично значение в болничните и лечебните заведения, където е основен инструмент на епидемиологията за предотвратяване на опасни инфекции. Включва физически методи като облъчване в операционни зали и боксове с UV светлина, както и термична обработка с пара под налягане в автоклави. За UV светлина особеност е, че трябва да се внимава да няма хора в помещението, защото уврежда очите. В автоклавите при стандартни условия се прилага температура от 120° за 20 минути, но при заплаха от изключително устойчиви агенти като прионите са необходими по-екстремни условия – 134° и налягане от две атмосфери. За щастие няма заплаха в момента. Но принципно, за да бъде една стерилизация успешна, отново е задължително медицинският инвентар и повърхностите да бъдат първокласно почистени преди самата процедура.

– Там отговорността е на обучени хора, но примерът за пръскане на маса с едната ръка и подсушаване с другата поражда въпрос има ли ефект дезинфектантът, ако веднага се избърше?

– Времето на правилно приложение зависи от конкретния случай, но поне няколко минути трябва да стои мокра повърхността. Разбира се, първо трябва да се почисти, за да няма органични остатъци, които да пречат на прекия контакт на препарата с микробите. Правилата важат с най-голяма сила за местата за хранене навън, защото оттам биха тръгнали инфекции сред много хора.

– Към момента май не е стряскаща статистиката за типичните летни зарази?

– Статистиката в нашата страна, включително тази на авторитетна институция като Националния център по заразни и паразитни болести, отразява някакъв много нисък брой на инфекции, причиняващи ентероколити и така наречените летни разстройства и хранителни токсикоинфекции.

Това лично мен като микробиолог ме плаши, защото говори за две неща.

Първо, за дефицит на микробиологична диагностика и, второ, за много лошо и опасно явление, че лекарите не се интересуват кой от какво има разстройство. По този начин нито могат да се вземат мерки за ограничаване на огнищата, нито за търсене на носителство. Това е много опасно и затова трябва да се набляга на дезинфекцията в домовете и в заведенията за обществено хранене, ресторантите, дюнерджийниците и местата, където се произвеждат храни за пряка консумация без термична обработка. Ако не друго, човек поне вкъщи може да прави необходимото за ограничаване на рисковете от летни инфекции.

– Кои ситуации и дейности вкъщи предполагат засилена хигиена?

– Има специфични зони в дома, които изискват значително по-висока степен на хигиена и внимание, дори дезинфекция. Номер едно е кухнята и работата с хранителни продукти.

Използването на една и съща дъска или нож за рязане на сурово месо – особено пилешко, и след това за зеленчуци или плодове, е много погрешно. Препоръчително е домакинствата да разполагат с различни видове ножове – едни за месо и други за хляб и зеленчуци. Трябва да се внимава и с яйцата – да се измиват в мивката преди употреба, тъй като микробите са по черупката им. След това и мивката трябва да се измие старателно с препарат, а гъбичката, с която са обработени яйцата и мивката, задължително трябва да се изпере със сапун.

За предпазване от инфекции като салмонела е необходима и сериозна термична обработка на месото, млякото и яйцата – например варене на яйцата за поне 10-13 минути за нула процента риск. 

И пак да кажем, че пръскането на дезинфектант върху мазна или замърсена повърхност – например в мивката, или върху кухненския плот, тоалетната, но и навсякъде е неефективно, ако първо не е премахната органичната материя със сапун. 

Ситуации като препълнени кофи за смет и разлагащи се отпадъци около жилището, които водят до увеличаване на мишки и плъхове, изискват много по-щателни мерки за хигиена и дезинфекция в дома. Върнеш ли се от улицата вкъщи, е хубаво да си сложиш чехли, да не се разхождаш с обувките. След което е хубаво да пристъпиш към миене на ръцете. Ако си извършвал някаква работа, при която има риск от заразяване на дрехите ти, хубаво е да свалиш тези дрехи. Както и хората, които работят в контакт с много други хора, е хубаво, като се приберат, преди да прегръщат и целуват децата си, да се преоблекат в домашното облекло. Животът показва, че все още е нужно да се напомня и това, че ръцете трябва да се мият винаги преди хранене и след ползване на тоалетна.

– Навън какви мокри кърпички да ползваме, ако не можем да се измием, има ли значение например процентът спирт?

– Принципно през лятото кърпичките трябва да бъдат с хлорхексидин, за разлика от зимата, когато трябва да са със спирт, дори да е по-нисък процент.

– Защо?

– Дезинфекцията, която целим, работи различно при различните типове вируси. Вирусите, които имат покривка, лесно се унищожават от спирта, дори с под 70° спиртно вещество в дезинфектанта. Обикновено даже при 40° спирт дезинфектантът унищожава тези покрити вируси. Докато вирусите без покривка, каквито са ентеровирусите, тези, които са опасни в жегите в горещите месеци на годината, не се унищожават от спирт.

– Да сменим фокуса – има ли рискове за здравето от прекомерното или неправилното използване на агресивни дезинфектанти вкъщи?

– Обикновено дезинфектантите, които се предлагат за домашна употреба, са нетоксични или с ниска вредност. Единственото, което винаги трябва да се спазва, е да се използват домакински ръкавици, подобни на медицинските, след което да се измият ръкавиците добре за следваща употреба. Второ, дезинфектантите, които се продават, са безвредни за човешкото здраве, но ако усетите миризма на хлор, да речем, или ползвате например белина за дезинфекция, е много хубаво да проветрявате и да включвате инсталацията за вентилация особено в банята, която обичайно е малко помещение.

– Белината е предпочитано средство от много хора, пък и специалисти казват, че тя остава едно от нещата, които, въпреки че е много старо, работи. Така ли е?

– Старите и евтини средства обикновено работят много добре или дори по-добре от рекламно прехвалени, които обаче са доста скъпи. Скъпите може да са в интерес на продаващите ги, но не в интерес на хората, които ги ползват. Така че белината е изпитано и добро средство, но напомням, че белината не се използва концентрирана директно от бутилката, а се разрежда по инструкцията за съответната цел. И след използване – задължително проветряване, да се махне хлорът от въздуха.

– Има ли естествени алтернативи, които да са полезни в домашни условия за ежедневна дезинфекция без вманиачаване?

– Ако няма някаква екстремна ситуация, обикновените сапуни и водата са напълно достатъчни. Няма нужда от антибактериални средства, те са за рискови ситуации.

– А използването на уреди за почистване с пара могат ли да ни отменят усилията, вършат ли работата вместо нас?

– Ами в дома вършат следната работа: намаляват финансовия ресурс на съпруга, който ги купува, а радват жената, докато ги използва първите няколко пъти, след което ѝ омръзват. Тази па̀ра не прави нищо, освен че размеква по-лесно да се отдели замърсяването. Но няма ли парцал и не се ли търка… Парцал и търкане трябва да има освен па̀ра. Някои ще се подсмихват високомерно, но това издава аналфабетите и илитератите. За грамотния човек е логично, че търкането намалява повърхностното напрежение и прави така, че наличната замърсяваща материя се отделя и бива премахната с парцала. В крайна сметка при търкането микроорганизмите влизат в контакт с дезинфектанта или антимикробните вещества, които са в измиващия продукт. Иначе – само докато си лежи мъжът на дивана, жена му да минава тук-там с па̀ра.. Всеки образован човек ще ви го каже: ползата не е голяма.





Източник 24часа

ndt1.eu