Първото нулево равенство на настоящото Европейско първенство по футбол се роди в мача от втория кръг в Лайпциг между грандовете от група C, които след него се доближиха до плейофите. Френският национален отбор, без Килиан Мбапе, който счупи носа си, така и не успя да пробие силната защита на холандския тим, въпреки че имаше няколко шанса да го направи. Холандците бяха лишени от гол от VAR и рефера Антъни Тейлър, който отмени гола след удар на Хави Симонс, въпреки че засадата на Дензъл Дъмфрис не изглеждаше напълно очевидна причина за отмяна.

В известен смисъл това беше премиерата на френския отбор. Малко хора очакваха, че временното отсъствие на Килиан Мбапе, който със счупен от австрийците нос седеше на резервната скамейка – трябва да кажа, с вид на човек, който не е точно страдащ ужасно – ще предизвика буквално тектонични размествания в нея. Докато всички обсъждаха как треньорът Дидие Дешан, останал без лидер, трансформира атаката, той трансформира цялата структура на отбора: вместо Мбапе – дефанзивен халф Орелиен Чуамени в двойка с Нголо Канте, вместо обичайните трима в челото – схема 4-4-2 с някои пояснения относно гъвкавостта и пластичността на конструкцията.

А какво да кажем за структурата?

Хубаво е да заявите вашата абсолютна незаменимост, тъй като заради вас всичко, което се получи и изигра, се разрушава. Вариантът, избран от френския наставник, ще удовлетвори мнозина. Но френският национален отбор – вече почти десетилетие не става дума за надеждност и закономерност, което внушава една леко архаична формация, а за скорост, за изблици от дълбините по краищата, така че всичко около тях да грее и да експлодира.

Между другото, веднага възникнаха и въпроси относно надеждността. Рядко се вижда някой да е пред Тео Ернандес по левия му фланг. И тогава Джеръми Фримпонг не само излезе напред, но и изпревари, изяждайки преднина от няколко метра на кратко разстояние. Вратарят Майк Мейнян трябваше да се протегне в целия си ръст и да разпери пръсти като пианист, който дрънка свиреп акорд, за да улови топката от далечния ъгъл. Само с разперени пръсти улови топката.

Тревогата се оказа фалшива – с малки резерви. Все пак нещо се случи с холандския национален отбор и един ден, например, Майнян отново трябваше да нанесе тежък удар – този път от Коди Гакпо. Но като цяло нищо катастрофално.

Останаха въпроси за играта през другото полувреме. Но каквото и да се каже, тя не извика, че без Килиан Мбапе нямаше живот във френския национален отбор, като на Марс. Животът от време на време пробива на повърхността в доста любопитни форми. Да речем, кой би си помислил, че Канте ще действа толкова необичайно, който, сякаш запълвайки вакуума, създаден поради загубата на най-добрия нападател, започна да се появява в зони на полето, които изглеждаха напълно непредназначени за него – вляво от наказателното поле, вдясно? Въпреки че, строго погледнато, не всеядността на ветерана беше изненадваща, а невероятната му физическа форма, която му позволи да извършва подобни набези.

И французите, които между другото не бяха богати на шансове и мачът им срещу австрийците, които бяха много по-скромни от холандците, тоест мачът с Мбапе, в крайна сметка узря.

Единият, когато вратарят Барт Вербрюген извади топката под гредата, пусната там от Антоан Гризман, не беше лош, следващият беше грандиозен. Маркус Тюрам показа прилична техника и почти жонглирайки с топката успя да изведе Адриен Рабио до вратата. Сигурно дълго ще се ругае за нещастието си – ами те стрелят на позициите, на които е попаднал, точно пред вратаря, а не се цакайте, че вече залитайки, да мине. наляво, само усложнявайки всичко. Като цяло Гризман не се адаптира към топката и вместо сигурен гол французите записаха като пасив страшен срам.

Телевизионните оператори, разбира се, веднага потърсиха Килиан Мбапе. Намекът беше груб и прозрачен: ако беше на мястото на тези момчета, на негово място, с други думи, нямаше да се прецака. Но, честно казано, на това лице нямаше злорадство. Просто бях разстроен, като всички останали, но изглежда не много.

А в средата на второто полувреме се случи може би най-драматичното и оспорвано събитие на този шампионат досега.

Това, което добави драма към това, беше случилото се малко по-рано. И малко по-рано имаше усещането, че французите най-накрая са се адаптирали към своята експериментална структура. Е, или че по някаква причина холандците бяха ужасно уморени. Смачкаха ги до краен предел. И Канте, стиснал здраво диригентската стойка, даде прекрасен пас на Гризман, чиито крака, както и през първото полувреме, не се подчиниха, отказвайки да забие топката във вратата, въпреки че бяха един до друг. Всичко вървеше към факта, че отборът на Франция ще притисне съперника си.

И холандците внезапно вкараха, след като си поеха дъх. И беше невъзможно да се види от самото начало какви оплаквания могат да имат след удара на Хави Симонс – ударът беше като удар. Но тъч съдията вдигна флага си и главният рефер, Антъни Тейлър, отиде да се справи с VAR. А видеоповторението показа, че в момента, в който Саймънс удря топката, Дензъл Дъмфрис стои до Мейнян, като позата му обаче буквално крещеше, че не участва в играта, че е засада – няма по-пасивен. Но топката летеше в неговата посока и различни известни хора във футбола, които по-късно обсъждаха този епизод, разбира се, се съгласиха: Тейлър смяташе, че Дъмфрис малко се е намесил във вратаря. Или по-скоро дори смяташе, че има възможност той да пречи. Възможно е да е било напразно. Но той отмени гола – под освиркване на холандския сектор и овациите на французите. И също на фона на гримасата на Мбапе: нещо не му хареса.

И L’Equipe незабавно стартира анкета за това дали Тейлър е прав или не. Първите резултати се оказаха предвидими. В холандското издание обаче те биха били точно обратното.

След като спечелиха по четири точки, те всъщност си гарантираха място в плейофите, за които само австрийците се борят за място в тази група: победиха поляците с 3:1 и, както се случи, ги отстраниха от купата етап предсрочно. Във финалния кръг холандците ще играят срещу отбора на Австрия, а в него отборът на Полша ще чака французите.