• В инициативния комитет за референдум за Трети март са евродепутатът Петър Витанов, проф. Искра Баева, проф. Пламен Митев, проф. Валери Стефанов, акад. Иван Юхновски, президентът (2002-2012) Георги Първанов, Георги Кадиев, Весела Лечева, Виза Недялкова, Явор Дачков, Велислава Дърева, лекари, артисти и спортисти, сред които Тервел Пулев.

Не бива народът да допусне промяна на Трети март като национален празник, заяви проф. Искра Баева

Българите ще решат дали националният празник Трети март трябва да бъде заменен от 24 май, а не сглобката в Народното събрание, след като инициативен комитет от историци, юристи, журналисти и политици се обяви за провеждане на национален референдум за запазване на Трети март като национален празник. В последния ден преди ваканцията на парламента ГЕРБ-СДС, ППДБ и ДПС внесоха общ законопроект за промени в Конституцията в деловодството на парламента със 166 подписа, а сред поправките е и 24 май да е датата за национален празник. Управляващите направиха заявка поправките да са факт до Нова година.

“Не бива в никакъв случай народът да допусне тази промяна, която ще бъде изключително оскърбителна. Никога не би ми хрумнало да говоря за референдум за Трети март, защото това е бил най-нормалният празник. Трети март не е празник на руската империя, на Александър Втори, а плод на усилията на българите”, заяви проф. Искра Баева. “Събрали сме се хора с най-различни професии и политически пристрастия, но обединени от общонародната кауза да защитим Трети март”, обяви по време на представяне на инициативата евродепутатът Петър Витанов.

В подкрепа на референдума са още проф. Пламен Митев, проф. Валери Стефанов, акад. Иван Юхновски, президентът (2002-2012) Георги Първанов, Георги Кадиев, Весела Лечева, Виза Недялкова, Явор Дачков, Велислава Дърева, лекари, артисти и спортисти, сред които Тервел Пулев. Юристът и бивш зам.-председател на парламента Явор Нотев заяви, че целта е да се съберат 400 000 подписа, за да може парламентът да е задължен да реши да се проведе референдум. По закон предстои инициативният комитет да уведоми писмено председателя на Народното събрание за започването на подписката за референдум и за поставения за гласуване на референдума въпрос и има три месеца да събере необходимите подписи.

Изследване на „Галъп“: 69.3% искат 3 март, 9.6 на сто са за 24 май

Две трети или 69,3% от българите искат Трети март да остане национален празник на България. Само 9,6% предпочитат той да бъде сменен с 24 май, сочи изследване на “Галъп интернешънъл болкан” от август т. г.

Само три на сто предлагат националният празник да е Денят на Съединението 6 септември, а едва 1,4% предпочитат 22 септември – Деня на Независимостта на България.

На въпрос кой от двата празника се харесва повече, 33% са посочили 3 март, а 10,7% – 24 май. 48% от анкетираните харесват еднакво за национален празник и двете дати. 2,4 на сто не предпочитат нито една. Останалите нямат мнение.

Идеята за смяна на националния празник беше обявена от управляващите от ПП-ДБ в средата на юли с предложенията за промяна на Конституцията и вписването в нея на 24 май като национален празник.

Преди година същото искане внесоха в НС и депутатите от ГЕРБ, но то не получи подкрепа в пленарната зала.

Изследването на “Галъп” е проведено между 3 и 11 август сред 807 души по метода “лице в лице” с таблети. 1% от цялата извадка е равен на около 54 хиляди души.

 

Петър Витанов, евродепутат от БСП/S&D, пред “Труд news”: Въпросът за Трети март събуди обществена реакция

 

 

– Господин Витанов, ще успеете ли да съберете необходимите подписи в краткото време, с което разполагате по закон?
– Голямо предизвикателство е, още повече, че зад нас не стои политическа партия. В инициативния комитет сме хора с различни професии, различни интереси, с различно влияние, което прави инициативата много по-трудна за реализация, но си даваме сметка, че това е начинът. Очакваме подкрепа от българите, които считат, че 3-ти март е националният ни празник.

– Ще приемете ли подкрепа от политически партии?
– Аз не мисля, че такава подкрепа би могла да дойде от политически партии на централно равнище по принцип. Но съм сигурен, че много членове и симпатизанти на различни политически партии ще подкрепят подписката за референдум.

– Защо точно сега е необходим референдум за Трети март?
– Защото темата беше повдигната преди месец и половина от властимащите и се оказа чувствителна за хората и се надигна вълна от възмущение. Излязоха и достатъчно красноречиви данни от проучване, че голямата част от българските граждани не виждат смисъл и полза от промяната на националния празник.

– Кога ще регистрирате инициативния комитет и ще се впишете в публичния регистър на Народното събрание?
– Когато приключим с регистрацията му, скоро. И в момента историци, общественици, много представители на академичната общност, лекари, офицери, спортисти също ще се включат. Въпросът за Трети март събуди обществена реакция и референдумът е единственият начин да се реши извън рамките на Народното събрание.

– И понеже сред инициаторите за референдума има хора, които видяхме и в инициативния комитет на президента Румен Радев за втория му мандат, ще има ли продължение инициативата за референдума за 3-ти март в политическо движение?
– Всяка подкрепа, включително и институционална, е добре дошла. Нормално е да разчитаме на подкрепа и от президентската институция, защото тя е призвана по конституция да обединява нацията. Въпросът с националния ни празник може да обедини нацията, не да я раздели. Да, в инициативния комитет има хора, които са подкрепили президента за втори мандат и са били част от инициативния му комитет, но тук не се търси нито разграничаване, нито пришиване, защото това е кауза, която е изцяло свързана с националния празник и зад нея няма политическа амбиция. Ако президентът Радев иска движение или политическа партия, той ще го обяви сам, а няма да разчита на други хора.

 

Проф. Андрей Пантев, историк, пред “Труд news”: Освобождението на България е събитие от световна величина

Аз не мога да разбера защо една страна, която чества завръщането си на европейската политическа карта, иска да зачеркне датата на това завръщане. Никой в България не е смятал Русия за образец за бъдещото устройство на страната ни. Но каквото и да е станало и както и да е станало тогава, най-сетне сенките на нашите мъченици от миналото са си отдъхнали на небето, защото тяхната мечта е била да има такава държава и народ, който да се управляват сами. А коя дата да бъде наш национален празник? Ако не беше 3 март 1878 г., какво щеше да се съединява в Пловдив на 6 септември 1885 г.?

 

На този ден се регламентира не само краят на една война между две империи, а и създаването на държава, която макар и с полунезависим статут се включва в семейството на европейските страни. Това е четвъртата славянска страна в Европа по това време и е началото на онзи голям взрив на модерната българска държава. Благодарение на нашите усилия Европа разбира какъв народ живее от двете страни на Балкана. Трети март най-сетне ни завръща в Европа посредством нашите мъченически усилия и посредством освободителната руска армия. Този ден постави началото на българската държавност, която от феодализма и средновековието завинаги попадна в модерните времена. Така че освобождението на България от оковите на Османската империя е, бих казал, събитие не само от европейска, но и от световна величина по онова време.

Целият свят е бил изненадан от зрелостта на българското общество да създаде своя държавност. Възкръсването на българската държава на Трети март, наред с всичко друго, е и триумф на общественото мнение в Европа. България е родена не само с меч, войни и въстания, но и като продукт на това, което днес наричаме гражданско общество. Целият интелектуален елит на Европа застава в подкрепа на българите. В това отношение тя е първата държава в Европа, която е създадена и поставена на европейската карта по такъв начин.

Празнуването на 3 март не е по директива на Коминтерна, нито инициатива на комунистическата партия, за да имат основание тези, които искат отменянето му.

 

Проф. Пламен Киров пред “Труд news”: Има надпревара във времето между инициативния комитет и мнозинството в парламента

– Проф. Киров, може ли да се окаже референдумът за Трети март в казус, подобен на референдума за лева, който бе иницииран от “Възраждане”?
– Национален референдум може да се проведе само, когато има решение на Народното събрание и без решение на Народното събрание президентът не може да насрочи дата за провеждане на референдум. Едно мнозинство в парламента винаги може да намери някакво основание да не гласува провеждане на референдум и по този начин да осуети използването на пряката демокрация в България. При референдума за лева бяха посочени основания, които доколко са сериозни, вече предстои да прецени Конституционният съд, тъй като има и конституционно дело, което е допуснато за разглеждане. Що се отнася до новият инициативен комитет, той просто трябва да следва процедурата, описана в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, да се регистрира, съответно да има двумесечен срок, в който да събере необходимите подписи, но ако се съди по социологическите изследвания относно настроенията на българските граждани за датата на националния празник, струва ми се, че няма да бъде толкова трудна задача да бъдат събрани над 400 000 подписа. И тогава парламентът ще трябва да вземе решение за провеждане на референдум. Безспорно, датата на националния празник е от компетентността на Народното събрание и сега това се решава на законово ниво и има предложение правната уредба да бъде вдигната на конституционно ниво, като е внесен законопроект, който предвижда националният празник да бъде уреден в Конституцията.

 

– Може ли да се окажем в ситуация, в която парламентът гласува промени в Конституцията за националния празник, а в същото време да имаме и необходимия брой подписи за референдум за Трети март? 
– Конституционната процедура е стартирала, тъй като е внесен законопроект по глава 9 за промени в Конституцията и този въпрос е предложен за разглеждане в този законопроект. Но вече зависи дали парламентът ще успее преди да се събере подписката от инициативния комитет за референдума по въпроса за националния празник, да разгледа и да гласува конституционните промени. Ако парламентът не успее да събере 3/4 от гласовете на народните представители, то тогава ще се премине към една по-удължена процедура за промените в Конституцията. Тогава срокът за разглеждане след първоначалното гласуване в Народното събрание става не по-рано от два и не по-късно от пет месеца от първото гласуване за промени в конституцията, което означава, че инициативният комитет ще успее в този срок да подготви документите и подписката и тогава парламентът трябва да преценява как да гласува и нищо чудно въпросът отново да се отнесе към Конституционния съд. Има още едни проблем, че ГД ГРАО, която извършва проверка на събраните подписи в тези подписки, е вече с нов ръководител, тъй като дългогодишният директор беше сменен миналата седмица с едно лице, което беше доскоро в министерството на финансите и това трябва да ви говори много. То в момента ще се занимава с проверката на подписките на партиите, които участват в местните избори, както и с подписките на независимите кандидати. Проверката на подписката за референдума може да бъде забавена, може да бъде и ускорена, предстои да видим. Но има една надпревара с времето между инициативния комитет от една страна, който ще събира подписите, и Народното събрание, което е в процедура за изменение на Конституцията. Предстои да видим как ще са разположени действията на тези два субекта във времето.

– Ако мнозинството на така наречената “сглобка” успее да приеме промените в Конституцията за това 24 май да е национален празник, тогава какво става със събраните подписи за провеждане на референдум за Трети март?
– Парламентът трябва да вземе решение за провеждане на референдум, но остава отделен въпросът какво ще следва от това, след като се проведе референдума. По този въпрос трябва да се произнесе Конституционният съд, тъй като има доста спорни моменти.

 

Доц. Стойчо Стойчев, политолог, пред “Труд news”: Според мен референдумът е безсмислен

Да направят референдум, да си съберат подписите. Това е безсмислено според мен, тъй като националният празник и в момента е 3 март, ти да направиш референдум за запазването му? Ако се стигне до конституционните промени, ако се постави този въпрос на дневен ред, ако се гласува… Сега те искат предварително да разпоредят на Народното събрание да си изпълни правомощията. Да се опитат да го направят, Народното събрание може да реши да не се свика такъв референдум, както стана с референдума за еврото. Просто ще кажат – ами то не е на дневен ред. Не смятам, че този инициативен комитет може да стане президентска партия. Не вярвам Радев да се опита през 3 март да прави нова партия, след като се опари с ПП.

https://trud.bg/