Осигурява евтин ток и през зимата, но първите нови централи у нас се очакват едва през 2028 г.
България вече показа, че възобновяемата енергия може да сваля цените на тока. Фотоволтаиците промениха пазара дотолкова, че през деня цената на електроенергията често клони към нула. От пролетта близо 4000 мегавата системи за съхранение започнаха да пренасят ефекта на ниските цени и към вечерните часове. В последните седмици батериите се превръщат в основен източник за системата между 19 и 22 часа – при това на по-ниска цена от тази в съседни държави. Важен елемент от пъзела обаче липсва. Именно той е ключът към евтиния ток през зимата.
Вятърът и слънцето – естествени партньори за ниски цени
През зимата слънчевото производство намалява, а потреблението расте. Тогава цената на електроенергията в региона често се определя от газовите централи в съседните държави. Вятърната енергия може да промени това.
Докато соларните централи произвеждат най-много през деня и през топлите месеци, вятърните работят силно нощем и през студените месеци – точно когато системата има най-голяма нужда от евтин ток.
Зависимостта на целия регион от газовите централи личи особено ясно, когато анализираме ситуацията в Гърция. Когато ветрогенераторите там работят, цените на борсата падат рязко и ефектът се усеща дори в България. Когато вятърът отслабне, цената отновхо се определя от по-скъпите газови мощности.
Собствените вятърни централи в България могат да намалят тази зависимост. Те ще осигуряват евтина електроенергия именно в часовете, когато слънцето не произвежда, и ще ограничат случаите, в които българските потребители плащат високата цена на чуждия газ.
България разполага с един от най-добрите ветрови ресурси в Югоизточна Европа. Въпреки това остава единствената държава в ЕС без новоприсъединена вятърна централа за повече от 12 години. Макар първата вятърна турбина да е инсталирана преди повече от 20 години, днес имаме едва 715 мегавата – колкото през 2013 г.
Мащабът на изоставането личи най-добре в сравнение с други европейски държави със сходна територия. Румъния има около 3600 мегавага вятърни мощности – пет пъти повече от България. Гърция разполага с близо 7000, или почти десет пъти повече. Дания и Нидерландия, които са многократно по-малки по територия, имат съответно 4800 и над 7000 мегавата наземен вятър. Германия е само три пъти по-голяма от България, но разполага с над 68 хил. мегавата – близо 100 пъти повече от България.
Инвеститори има, процедурите спират проектите
Застоят при вятъра не е предизвикан от липса на инвеститорски интерес. Основният проблем е, че регулаторната среда е непредвидима, а процедурите са твърде дълги. Ако развитието на голям соларен проект отнема между две и четири години, при вятъра срокът обикновено е шест до осем години.
По данни от пазарни участници в България се разработват над 5 гигавата нови вятърни проекти, които може да бъдат реализирани в следващите 5 години. С други думи – има инвеститори, има ресурс, има и нужда от евтин ток през зимата. Това, което липсва, е работеща административна рамка.
Показателен е казусът с т.нар. План за определяне на приоритетни зони за развитие на вятърна енергия. Съгласно промени в Закона за енергията от възобновяеми източници през 2023 г. този план трябваше да ускори развитието на вятърни проекти. Две години и половина по-късно приет план все още няма, но предложеният от МОСВ проект създава предпоставки за въвеждане на допълнителни ограничения.
Чрез “метод на изключване” са отпаднали над 90% от територията на страната,
включително Североизточна България – районът с най-силен ветрови ресурс. Ограниченията стъпват и върху карти на “миграционни пътища на птиците”, изготвени през 2013 г. с данни от 2011-2012 г. Още тогава независим контрол на качеството, възложен именно от министерството, поставя под съмнение надеждността на тези карти, а днес те се използват за определяне на над 90% от България като високорискова територия – при 5 до 15% в сходни европейски оценки.
Предложените “зони за ускорено развитие” попадат предимно в места с по-слаб потенциал и нисък интерес. Така планът, който трябва да ускори развитието на вятъра, изключва именно местата, където ресурсът е най-силен. От проекта на министерството не става ясно как ще бъдат третирани съществуващите и новите проекти извън зоните за ускорено развитие. По данни от членове на Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия компетентни органи вече отказват да процедират административни стъпки по действащи проекти, позовавайки се на все още неприетия план. Тоест работна чернова на нормативен документ се използва като аргумент за блокиране на настоящи инвестиции.
Сходни проблеми съществуват и в текущата процедура по екологичната оценка на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата. Там се предлагат бланкетни забрани и буферни зони без ясно правно основание, както и механично пренасяне на ограничения от 2012 г., които са с изтекла давност и не отчитат технологичния напредък през последните 15 години.
Дезинформацията като бариера
Освен с тежката бюрокрация ветроенергийният сектор се сблъсква и с организирана кампания за дезинформация. Нейната цел е да се създаде впечатление, че хората масово са против вятърната енергия, докато често става дума за малки, но добре финансирани групи, които са свързани с антиевропейски политически среди.
Посланията са банални, но ефективни: вятърните турбини разболявали хората, увреждали ДНК, унищожавали земеделието или масово избивали птици. Разбира се, нито едно от тези внушения не отговаря на истината и не е подкрепено с научни доказателства.
Кампанията вече не е само онлайн. Малки, но организирани групи пътуват между общини и се представят като местна съпротива на обществени обсъждания. Често те включват представители на няколко маргинални партии и анти-ВЕИ инфлуенсъри. Подобна тактика е описана и в доклад на WindEurope и CASM Technology. В свой анализ от 2024 г. НАТО също свързва ръста на дезинформацията срещу ВЕИ със засилени подривни кампании след началото на войната в Украйна.
Слънце, вятър и батерии – решение за цялата година
България вече има положителен пример. Само за година и половина страната привлече над 2 млрд. евро инвестиции в системи за съхранение на енергия – по-бързо от Румъния и Гърция. Причината е проста – при батериите правилата бяха ясни, а процедурите – предвидими. И пазарът реагира веднага, което превърна България в “батерията на Балканите”. Същото може да се случи и при вятъра, стига институциите да осигурят работещи процедури. Първите нови ветроенергийни мощности могат да заработят през 2028 г., а реален ефект върху цените и сигурността на доставките ще се усети около 2030 г.
Соларите помогнаха за евтин ток през деня. Батериите вече пренасят ниските цени към вечерния пик. Вятърът е липсващото звено за нощта и зимата. Ресурсът е налице, инвеститорите – също. Въпросът е дали ще им позволим да работят в полза на българските потребители.
