Всичко, което хората правят на Сирни Заговезни, се основава на вярата. Това каза в интервю за БТА председателят на казанлъшкото Народно читалище (НЧ) „Жар“ Дора Петкова, която е и основен организатор на голяма част от пресъздаването на ритуалите в празничния календар на града.
Тази година екипът на читалището е организатор на пресъздаването на „поклади“ и „хамкане“ за 32-ри пореден път. По традиция ритуалът ще се изпълни на поляната пред Етнографски комплекс „Кулата“ тази вечер.
Сирни Заговезни е ден за пречистване и прошка, обясни Петкова. Сред важните моменти в празника е запалването на ритуалния огън по залез слънце, като хората играят около него хоро и се мажат лицата им със сажди. В празненството се включват и кукери – „старци“, допълни тя. И отбеляза, че кукерските игри в периода около Сирни Заговезни са особено характерни за региона на Казанлък. „Техните маски и костюми имат специално значение – те символизират пречистването“, коментира тя и подчерта, че изпълняването на кукерски игри след Сирни Заговезни носи лош късмет.
„Хамкането“ е също известен ритуал, свързан с празника на Сирни Заговезни – в него участват малките деца и най-възрастният член на семейството. Възрастният върти обелено яйце или парче халва, завързано за червен конец, а децата трябва да го уловят с уста, без да използват ръцете си. Вярва се, че който спечели, ще бъде здрав през цялата година, каза Петкова.
Тя допълни, че празникът завършва с прескачането на ритуалния огън, задължително първо от момчета, за плодородие, а после – от момичета. Ако огънят се издига високо, това означава берекет и здраве, каза също Дора Петкова. И допълни, че прескачането на огъня се изпълнява само в някои региони на страната, а там, където не го правят, се палят огромни огньове. Целта е те да осветят колкото се може повече къщи, а махалите на градове и села се състезават помежду си за най-големия огън.
Сирни Заговезни е и ден за прошка, заяви Петкова. „Това е времето, в което младите трябва да поискат прошка за грешките си от по-възрастните членове на семейството“, обясни тя.
На Сирни Заговезни е бил изпълняван и друг обичай – мятането на „стрелички“, разказа още Дора Петкова. Всяко момче е трябвало да приготви своите стрели, които са представлявали нещо като малки ракети от кора на дърво и се освещавали в ритуалния огън. Момчетата са ги насочвали нагоре, като са рисували кръгове над главите си и са се целели в домовете на своите любими. Това е било и тяхното обяснение в любов, посочи тя и добави, че в наши дни този ритуал не се изпълнява поради съображения за сигурност.
В българския празничен календар зимните и предпролетни традиции са символично свързани с отминаването на старата и настъпването на новата година, посочи още Петкова. По думите ѝ в този период традиционно се изпълняват различни ритуали, танци и игри с маски около огньове за пречистване и за прогонване на злите сили. „Всички тези ритуали се изпълняват за здраве и за плодородие. Тези обичаи включват както езически, така и християнски елементи, а Сирни Заговезни е последният зимен и първия пролетен празник от празничния цикъл. Отбелязва се седем седмици преди Великден в неделята преди Великите пости, наречена още Тодорова неделя“, каза тя.
Днешният празник пред Етнографски комплекс „Кулата“ в Казанлък ще започне с паленето на огъня, а кукерите, наричани “старци”, ще прогонят злите духове с ритуална игра около него. Ще бъде изпълнен и ритуалът “хамкане” с децата, след което ще започне прескачането на огъня.
Ритуалите не бива да имат промени във времето, подчерта Дора Петкова. Тя добави, че независимо от метеорологичните условия, ежегодно празникът събира десетки казанлъчани на поляната край Старата река. “Днес всички ние ще се пречистим, днес се играят хора, за да се събуди земята, пеят се песни, за да се разлисти гората“, каза тя и призова всички да дойдат да почетат традицията и да си поискат прошка.
