Бях на делтата на реката в Румъния и знаех, че малко по̀ на север е Украйна – войната повлия на композициите ми
Немският композитор и пианист Флориън Кристъл създаде музикална композиция, посветена на нашата страна. Мелодията носи името “България”. Произведението е част от музикалното му пътешествие по цялата дължина на Дунав. Творецът създава мелодии, посветени на всяка от държавите, през които минава реката, събрани в албума Donau, чиято официална премиера е на 8 ноември. Във всяка композиция са включени характерни елементи от традиционната музика на съответната националност.
– Какво ви вдъхнови да композирате произведението „България“? Има ли конкретна история или лично преживяване зад него?
– Албумът е за държавите, през които минава река Дунав, така че създадох произведение и за България. И така, когато започнах да изследвам и да работя по тази тема, попаднах на българска народна музика. Някак си ме хвана, защото беше изключителна увлекателна и интересна. В тази музика има толкова много история и развитие – исторически, политически и т.н. За мен като музикант и композитор тя е невероятно интересна, времевите ѝ размери, развитието, откъде идва и как звучи. Така вдъхновението дойде именно от това проучване и от емоциите, които изпитвах, докато я слушах.
– Какви емоции се надявате това произведение да предизвика у слушателите?
– Мисля, че е трудно да накараш слушателя да изживее точно определени емоции, когато чува музикално произведение. Така че, пишейки музика, никога в главата ми не присъства идеята, че хората трябва да чувстват или мислят определено нещо. Тъй като музиката е толкова индивидуална тема, всеки я въприема по различен начин. Когато създавах произведението “България”, просто бях впечатлен от българската народна музика. И се опитах по някакъв начин да я пресъздам в по-модерен стил.
Не исках да я копирам,
желанието ми беше да се опитам да я разбера и да придобия, първо, лично усещане за нея, а след това да превърна това в нова музика, в моя стил. И все пак към края на композицията присъстват характерните елементи. Мисля, че тази мелодия е за размисъл, можеш да затвориш очи и да потънеш в мислите си.
– Защо избрахте Дунав като основна концепция?
– Израснал съм в Бавария, Германия, така че река Дунав винаги е присъствала в живота ми, още от детска възраст. От съвсем малък обичам да я наблюдавам. Свързва Европа, изгражда връзки между различни страни и култури. Идеята ми беше чрез албума да пресъздам разнообразието на всички тези националности.
– Как протече процесът на композиране на толкова различни произведения?
– Започнах композирането, стъпвайки само на първоначалната идея, но не ми беше съвсем ясно как ще върви работата, защото до този момент не бях правил концептуален албум. Започнах да правя проучвания и да пътувам до различни места по протежението на река Дунав. Исках да усетя по някакъв начин атмосферата и цялото разнообразие около нея, да попия всичко. Опитах се да получа естествено усещане и разбиране, защото вярвам, че така е възможно да започне творческият процес, без да се налага да го обмислям. Беше комбинация от изследвания, пътувания, както и работа с характерни за всяка страна мелодии и традиции.
– По време на тези пътувания има ли момент, който е оставил по-дълбок емоционален отпечатък у вас?
– Да, направих едно пътуване до Румъния и до делтата на река Дунав, до самия ѝ край. В продължение на няколко дни се движихме с каяк и една вечер стигнахме до Черно море.
Прекарахме нощта на
брега, където лагерувахме,
беше специален момент за мен и за албума. Атмосферата беше невероятна, седяхме сред красива природа, чуваше се само шумът на морето пред нас и вятърът в тревите зад нас. Наслаждавахме се на красивото небе, а усещането беше за мир и спокойствие. В същото време само на няколко километра на север е границата с Украйна, там обаче няма нищо от тази атмосфера. Няма нито спокойствие, нито тишина, само война и тази разлика определено оказа голямо влияние върху албума.
– Как и кога вие усетихте любовта към музиката и решихте, че това ще е вашето бъдеще?
– Още на шестгодишна възраст започнах първите си уроци по пиано. Всъщност в началото исках да се науча да свиря на акордеон. Но имах късмета да започна с пиано, за което днес съм щастлив. Денят, в който започнах да свиря, беше денят, в който намерих моята голяма страст. За мен музиката е най-красивото нещо на света. След това се записах в музикално училище, но не продължих в Консерватория. Винаги съм работил по свой собствен начин, сам се научих да композирам и аранжирам. От момента, в който пипнах пианото, искрата се запали и оттогава просто следвам мечтите си.
