В 48 часа, две независими едно от друго събития, дадоха сигнал, че настъпва ново време в геополитиката.
Първо, победата на Борис Джонсън и консерваторите в извънредните парламентарни избори във Великобритания. И второ, декемврийската сесия на лидерите на страните членки на ЕС в Брюксел – вече с новата европейска комисия.
Само сигнал засега. Потвърждението се очаква в хода на 2020 година. Имам предвид президентът на САЩ Доналд Тръмп да спечели през ноември желания втори мандат в Белия дом. Британският премиер Джонсън да реализира с успех напускането на ЕС в края на януари и преходния период в рамките на годината, за да има „развързани ръце“ за продължението.
И – не по-малко важно – ЕС /вече без Лондон/ да успее да направи своя избор за пътя си по-нататък: Към какво? С кого?
Още по времето на Маргарет Тачър се виждаше, че осъщественото преди почти половин век „присаждане“ на Великобритания към континенталния ЕС не е пълен успех. Във всеки кризисен момент, „вродената“ англосаксонска връзка между Великобритания и САЩ показваше, че е жива. И чака само удобен час и нужните хора, за да се задейства за „нов живот“.
Хората са налице – Тръмп и Джонсън. Моментът е повече от подходящ. Залогът поставен на масата на историята е направо „на живот и смърт“. Защото само издигането на небивало в миналото ниво на връзката и сътрудничеството между САЩ и Великобритания им обещава – може би – шанс за тях в неудържимо налагащия се многополюсен геополитически модел.
Не по-малко категорично стои въпросът за нов избор и пред ЕС и най-вече пред първите в него – Франция и Германия, но също Италия и Испания, или Полша, Унгария, Чехия. И също и балканските страни в цялост.
Ще продължи ли ЕС, пред лицето на двусмислената политика на САЩ /утре и Великобритания с тях/ да води политика на неразбирателство и нереализирани възможности спрямо Русия и спрямо Турция, а в известен смисъл и спрямо Китай? Ще продължи ли ЕС да се оставя да бъде манипулиран и буквално изхабяван в „социално строителство“ по вкуса и заради интереса на групите на джендър идеолози и подобните им?
Разбира се, през 2020 година не само пътищата на Джонсън и на Тръмп ще имат значение и роля за последващите години. Развитието на текущите сблъсъци на интереси в Близкия изток, Персийския залив, Южно китайско море и кой знае още къде, ще имат всеки своето значение. Както и съперничеството в Космоса, в Арктика, в изкуствения интелект и други, които още не знаем, ще маркират своя терен.
Но в цялост, очертава се като най-вероятно, геополитическо развитие с по-силна отсега изява на индивидуалните интереси на държавите и съответно по-голямо значение на избора на посоката и на средствата, които ще вкарват в действие, за да реализират целите си.
С други думи, за големите, но и за по-малките държави, ще растат изискванията за свой избор, но и за подкрепящ го свой тотален ангажимент. На карта ще се поставя все по-категорично, самото съществуване на всяка социална общност или държава.
И никой няма да пита готови ли сме да отговорим на подобна взискателност, непознаваща понятия като милост, или поне отсрочка.
