Приятна и лека екопътека води до прекрасна панорама към „Северен Джендем“
Прецизно измерване и на моменти тежка работа на терен на геодезисти от УАСГ и планински водачи пренаредиха класацията по височина на българските водопади. Става дума само за постоянно течащи водопади. Иначе у нас има много, които протичат само в определен период на годината или след проливни дъждове и след това пресъхват.
От дълги години Райското пръскало в резервата „Южен Джендем“, под връх Ботев, се водеше за най-високия водопад в България и на Балканите – 124,6 метра. Новите измервания отредиха лидерството на Дяволското пръскало (202,5 метра). Втори се оказа Видимското пръскало (159 метра). И двата са в резервата „Северен Джендем“ под връх Ботев, в околностите на град Априлци. И двата са труднодостъпни за хора без специална подготовка и екипировка. Пък и ходенето извън маркираните пътеки из резерватите е строго забранено.
Но до подножието на Видимското пръскало води приятна и сравнително лека екопътека, в чийто край от специална погледна площадка можем да се насладим на водопада и околната панорама. Чудесна е за еднодневна разходка, включително и с деца. Вярно, в ледения край на февруари може да звучи малко нетрадиционно да говорим за тази екопътека, а тя така или иначе не се препоръчва през зимата. Но няма да е все така. Пролетта е близо, а водопадите са в пълния си блясък точно при снеготопенето през пролетта и началото на лятото.
Самият град Априлци е създаден с административно сливане на четири села през 1976 година, в чест на 100-годишнината от Априлското въстание. Тук, в Новоселката долина, след няколкодневни сражения районът е бил напълно разорен. И досега обаче Зла река, Видима, Ново село и Острец не са се слели напълно и имат облика по-скоро на отделни населени места. Разстоянието до София е 182 километра, до Плевен са 85, около 50 до Ловеч и 25 до Троян. Има множество хотели и къщи за гости, градът е популярен курортен център. Оттук тръгват и множество маршрути с различна продължителност и степен на трудност.
По пътеката
До началото на екопътеката може да се стигне от Видима за около 2 часа. Това – ако просто ви се разхожда из чудесните околности. Иначе отправната точка е ВЕЦ „Видима“. Има табела, има и сравнително просторен паркинг. Мястото е популярно, по пътеката няма как да останете съвсем сами, в активния сезон може и да се наложи да се спре някъде по-далечко.
Пътят, около 8,5 километра, е тесничък, в добро състояние, но понякога е доста натоварен – след веца продължава към подхода за хижа „Плевен“, която е изходен пункт за връх Ботев. Пътеката се изминава за около 2 часа в посока. Денивелацията е 450 метра, но за разстояние от около 6 километра те се вземат плавно, без екстремни участъци.
Малко след началото, 50 метра след първия мост на река Пръскалска, се влиза в Национален парк „Централен Балкан“. След около 1,5 километра е и табелата за строго охранявания резерват „Северен Джендем“. Оформени са кътове за отдих и информационни табла за животинския свят и растенията, които могат да се видят по пътя.
Маршрутът е изцяло през гора покрай реката. Тя е изваяла в околните скали множество чудновати фигури, които може да оприличите според въображението си.
Пътеката е добре маркирана, в първата си част следва стар горски път, на места каменист, който на няколко места пресича реката по бетонни и дървени мостове.
Движейки се нагоре, ще стигнете и до странична пътека, която следва пътя на четата на Цанко Дюстабанов. Той води голяма чета от Габрово, която се притича на помощ на въстаналите жители на долината на Ново село. Всяка година се организира тридневен поход от Габрово.
Горският път свършва при водохващането за веца. Там има и извор с вкусна планинска вода. Пътеката продължава вдясно от сградата на водохващането, покрай реката, през серия от дървени мостчета. При последния мост е погледната площадка към Видимското пръскало и „Северен Джендем“. След него са оформени няколко пейки за отдих, където може да се наслаждавате на девствената природа. Районът в подножието на водопада е страховит, с остри зъбери и отвеси. Най-добре се вижда преди разлистването на гората или в късна есен. Преди се приемаше, че е висок около 80 метра, но сегашните 159 метра добавят към и без това впечатляващата панорама.
В някои описания се твърди, че може да се мине след зоната за отдих, по стръмната пътека и да се стигне по-близо до основата на водопада. Не би било разумно, особено без добра подготовка и екипировка. А и при наши ходения там след моста винаги сме се натъквали на забранителна табела с надпис „Не преминавай“. Свикнали сме да се съобразяваме с подобни предупреждения, те не са там само по нечия прищявка. Не знаем и дали изобщо има някаква маркировка. Така или иначе ходенето извън маркираните пътеки в резервата е забранено. Остава добрият избор – обратно по пътя.
А защо не и отбивка
към хижа „Плевен“
4-5 часа, със захласването по гледките, може да ви се сторят недостатъчни за уплътняване на деня. Разбира се, ако не сте тръгнали на еднодневна разходка от околните градове или дори от София. На няколко километра по асфалтовия път е местността Мазането (980 метра надморска височина ). Има оформен платен паркинг. Това е подходът за хижа „Плевен“ и за кръговия маршрут „Водните дупки“. В началото двете трасета са слети, но след разклона за зимната пътека за хижата се тръгва към „Водните дупки“. Трасето е добре обозначено, с можество информационни табели за животинския и растителен свят наоколо. Влизането в пещерата обаче е недопустимо заради биоразнообразието в нея. Просто се продължава с изкачване към хижата и обратно към паркинга. Обиколката обаче е над 5 часа при добра подготовка. През зимата е лавиноопасно.
Стандартната пътека за хижа „Плевен“ (1400 метра надморска височина ) се изминава за около час. Все пак трябва да се има предвид, че за недобре подготвени туристи е доста задъхваща. Но опасните места са обезопасени с дървени парапети и метални въжета. Това е една от най-хубавите и винаги оживени хижи у нас, най-голямата в Стара планина. От терасата и също се открива панорамна гледка към страховития „Северен Джендем“ и околните върхове. Така че може да се насладите на чаша чай или на кухнята на хижата, да се разходите по обширната поляна наоколо и да се върнете долу. Нали говорим за места, които могат да се посетят в рамките на ден-два и не са особено натоварващи.
Иначе пътеката до връх Ботев (2376 метра) се взема средно за около 4 часа, при положителна денивелация от близо един километър. След подсичането на Джендема следва стръмно изкачване към кулата на върха, по алпийската поляна. Във влажно време би трябвало да се прави внимателно. До хижа „Васил Левски“ са 5 часа, до „Балкански рози“ 6,30 часа, до „Амбарица“ 6 часа, до хижа „Рай“ – 5 часа. Преходът до хижа „Рай“ и Райското пръскало през връх Ботев е един от популярните маршрути. Той е доста натоварващ, изисква прецизна логистика и преспиване в заслон „Ботев“ или „Рай“. От тази хижа до местността Паниците над Калофер, където вече има достъп с автомобил, все пак се слиза за около 3 часа през Южен Джендем.
От Априлци най-лесно се стига до старопланинския първенец през хижа „Плевен“ и обратно след върха. Трябва да се има предвид, че районът е изключително красив и привлекателен, но не търпи аматьорщини и самонадеяност. Не е и за зимно ходене без специална екипировка. Има не един и два смъртни случая на самонадеяни туристи, дори и след зимата. Но и през лятото не е безопасно. Районът е с бързо променливо време, внезапни силни ветрове и резки спадове на температурата. Ботев се води за най-бурния връх у нас, поне това сочат данните от метеостанцията.
Случвало ни се е при изкачване на Ботев в края на лятото, при перфектна прогноза за ясно време и с планински водач, да попаднем в сложна ситуация. Някъде около южния ръб на „Северен Джендем“ отдолу изпълзя сочен облак, набързо ни обви отвсякъде, вятърът забушува, за минути тревата и стълбовете на зимната маркировка се покриха с тънка ледена кора. А нямало вятър и мъгла… Наложи се да се движим последователно по зимната маркировка – когато първият види следващия стълб, тръгват и останалите, докато той чака там. На слизане на същия ръб се облещи слънцето, отвори се панорама чак до Карпатите и слязохме до хижата сухички, сякаш нищо не е било.
Точно край пътеката за заслон „Ботев“ и връх Ботев, по страховитите стени на Джендема, се спуска каскадата на Дяволското пръскало, първенецът на водопадите у нас. Той също е труднодостъпен и е препоръчително да му се наслаждаваме от разстояние. При маловодие или засушаване изтънява, но си остава постоянно течащ, както Видимското пръскало и Райското пръскало.
Не може без Новоселския манастир
Дори и да е за малко, посещение на девическия Новоселски манастир „Света Троица“ е задължително.
Днес това място навява мир и покой. Не е така по време на няколкото дни на Априлското въстание, чийто център е Ново село с околните села. В манастира пристига с четата си и войводата Цанко Дюстабанов. Шият се дрехи, пече се хляб и се приготвя храна за въстаниците. Известно е от историята, тогава завалява и сняг, има и леден бръснещ вятър. След няколкодневна съпротива при двата прохода, които пазят долината, башибозукът успява да пробие и да нахлуе в селото на 9 май. Следват масови кланета, насилие, разорение. Не е подминат и манастирът. Укрилите се в църквата монахини и двама свещеници са зверски изклани. Манастирът е разграбен и опожарен, църквата осквернена.
През 2011 година Българската православна църква канонизира мъчениците от Ново село заедно с баташките мъченици. В края на обширния манастирски двор има и малка костница, в която винаги гори запалено кандило.
Всичко за историята на този край може да се научи в Дома паметник на Новоселското въстание.
Видимската екопътека е приятна еднодневна разходка, дори да се тръгва от София. Но Априлци не е за един ден, с множеството маршрути наоколо, с чистия въздух и спокойствието. Добро място за добър отдих. Впрочем в средата на февруари тук се организира празник на сланината и греяната ракия. Дори да сте го пропуснали, не е беда. Нито сланината е свършила, нито ракията е пресъхнала.
