Веднъж годишно – през юни, в нея се отслужва молебен за дъжд и се раздава пилаф. Ритуалът се води от имам, който облича дрехата си наопаки
Вековна джамия все още пази паметта на изоставено заради чумна епидемия родопско село.
Местните хора не знаят кога е построен храмът,
наричан „Чубуклу“, но пазят легендата, че е издигнат от богат местен човек в памет на момичета, отнесени от придошлите води на близката река.
Със сигурност джамията е една от най-старите в региона на Източните Родопи, защото е сред малкото постройки в България, в които се съхраняват образци на древната техника кюндекяр – характерна за ислямската дърворезба.
Майсторската изработка на минбара на „Чубуклу“ (мястото, от което имамът произнася проповедите) впечатлява със сложните геометрични форми и прецизното сглобяване на дървените елементи.
По време на чумна епидемия жителите изоставили домовете си
и основали днешното село Водач, разположено на няколко километра от старото населено място.
Споменът за някогашното село обаче не изчезнал. Джамията оцеляла през годините и остава действаща и днес, макар богослужения да се извършват само по големи празници.
Заради разположението извън населеното място местните хора оставят в храма плитки чесън и мамули царевица, за да предпазят светилището от зли духове.
Веднъж годишно през юни в „Чубуклу“ се отслужва молебен за дъжд и се раздава пилаф.
Ритуалът се води от имам, който облича дрехата си наопаки – с шевовете навън.
На обратно са обърнати и дланите на участниците в молитвата
Вместо традиционно да бъдат разтворени към небето, те са обърнати към земята, а пръстите сочат надолу.
