Варненската градска художествена галерия „Борис Георгиев“ отбелязва своята 75-годишнина с мащабна изложба, която бе открита тази вечер.
Музейният фонд наброява над 2 хиляди инвентарни единици и екипът ни реши да отпразнува юбилея като представи живопис, графика, скулптура и съвременни визуални форми на всички поколения варненски творци на целия първи и трети етаж. Включени са и самостоятелни изложби на основателя, създател и пръв директор на галерията Янко Маринов и на Ванко Урумов, управлявал институцията в продължение на 25 години, каза на откриването директорката Доротея Павлова.
Колекцията представи изкуствоведът Румен Серафимов, който определи изложбата като импозантна, с участието на 160 творби от 80 варненски художници от пет поколения. Ние се опитахме да представим най-доброто, което притежаваме от всеки автор, за да създадем една прекрасна панорама и да покажем, че нашата галерия се стреми да показва високото изкуство и да не прави компромиси, да бъде остров на хармонията, защото тя живее само в истинското изкуство, каза той.
В началото на експозицията са големите най-ранни професионални живописци – Георги Велчев, Георги Урумов и Христо Каварналиев, които по думите му са най-добре образованите художници, които работят между 1920 и 1950-те години, както и скулпторът Кирил Шиваров. След това са творците, които излизат на сцената през 1960-те – Дария Василянска, Маргарита Денева и Христо Веков, Йордан Йорданов, Альоша Кафеджийски, Кина Петрова.
След това е представено много силното поколение от 70-те години на ХХ век, което според изкуствоведа прави Варна най-силния и мащабен център във визуалните изкуства в онова време. Негови представители са имена като Стоимен Стоилов, Ванко Урумов, Александър Капричев, Венцеслав Антонов, Емануил и Снежина Попгенчеви, Мария Чакърова, Владимир Иванов. Те населяват фабрика „Вулкан“ и са в основата на тази изключителна творческа общност, която внася ярък, нов, модерен художествен тон и естетика, без да се съобразява с наложените тогава примитивни ограничени норми на социалистическия реализъм, каза изкуствоведът.
Следващото поколение от 80-те години внася според него още по-силен и свободен тон в изкуството. Това са художници като Георги Лечев, Милко Божков, Петьо Маринов, Димитър Трайчев, Мария Зафиркова, Володя Вълчев, Веселин Начев, Явор Цанев, Веселин Димов, Илия Янков, Васил Василев, Сашо Анастасов, Пламен Братанов, Пламен Аврамов, Цветана Векова, Боян Боев, Валери Чакалов, Петко Петков, Цветан Кръстев. Най-много участници има от това поколение, посочи Серафимов и добави, че те правят изложбата много сериозна и дълбока.
Колекцията завършва с по-младите участници, представители на поколението на 1990-те като Иван Минчев, Стефка Георгиева, Деян Веков, Пламен Монев, Светлин Ненов, Роберт Баръмов, Тереза Зиковска, Рая Георгиева. Изкуствоведът обърна внимание, че в залата на третия етаж са представени голямоформатни творби, инсталации, видеоарт и концептуално изкуство.
Считам за голям успех това, че има толкова посетители тази вечер в галерията. То показва, че тя изпълнява своята мисия. Нейната история е преполовена от един вододел на времената, но тя е успяла да изпълнява ролята на портал, през който влизаме, за да се огледаме в една друга реалност, каквато всъщност е ролята на изкуството, каза зам.-кметът на Варна Павел Попов, който присъства на тържеството.
Директорката Доротея Павлова връчи 34 благодарствени грамоти за дарения, направени през последните три години за фонда на Варненската градска галерия. Сред тях има както творби на български автори, така и на чужденци, гостували със свои експозиции в града.
Тя припомни и историята на основаването на Варненската галерия. Учредяването на фонд за изграждане на постоянна художествена галерия е решено на Общо събрание на Дружеството на варненските художници от 12 януари 1944 г. Дарения за фонда правят Константин Щъркелов, Кирил Шиваров, Кирил Дюлгеров, Александър Дякович, арх. Стефан Венедикт Попов и други видни граждани на Варна. Няколко години не е осигурена субсидия от общината. През 1947 г. Дружеството на варненските художници структурно преминава в Група на варненските художници към СБХ.
За секретар е избран художникът Янко Маринов, който поставя въпроса за откриване на Постоянна художествена галерия в града пред властите. През 1948 г. Градският народен съвет осигурява и отремонтира помещение за галерия на ул. „Мусала“ 1. На 14 март същата година в изложбената зала гостува част от 20-тата обща изложба на Съюза на българските художници. През следващата 1949 г. Янко Маринов посещава в София и със съдействието на представители на СБХ и на Министерството на културата получава достъп до собствеността на Комитета за изкуство, наука и култура. Оттам отнася за галерията във Варна 14 художествени произведения – живопис, скулптура и графика, с което поставя началото на музейния фонд. Сред тях има произведения на Иван Мърквичка, Стефан Иванов, Цено Тодоров, Златю Бояджиев, Андрей Николов и други класици. За допълването на колекцията Маринов се обръща с молба за дарения към варненските художници, към общински учреждения и частни колекционери, от които получава творби.
На 15 юни 1950 г. се провежда заседание на Комисията за уреждане на Постоянната художествена галерия в състав: Георги Велчев, Янко Маринов, Милен Сакъзов, Методи Георгиев. Решава се при откриване на Постоянната художествена галерия картините, получени от София, да бъдат експонирани в текущото им състояние. За участие в изложбата са избрани и произведения на варненските автори Константин Щъркелов, Георги Велчев, Христо Каварналиев, Иван Радинов, Милен Сакъзов, Янко Маринов, Георги Урумов – Калиакрата, Методи Георгиев, Йордан Пиндиков, Наум Попатанасов, Васил Ставрев, Жечо Арнаудов. С подходящо тържество и експозиция от 30 художествени произведения на 2 юли 1950 г. е открита официално Постоянната художествена галерия във Варна.
