Езикът на „Български орел“ е мост, по който често пъти затрогващо, а понякога и мило, наивното съдържание на вестника преминава през десетилетията, за да стигне до сърцето дори на днешния читател, каза библиотекарката Веселина Спасова. Тя заедно с колежката си Маргарита Колева бяха гости в Националния пресклуб на БТА в Свищов за представянето на ноемврийския брой на списание ЛИК „Печатът – 180 г. от „Български орел“.
Първото българско народно читалище (ПБНЧ) „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856″ в Свищов е най-старото в България. Ние съхраняваме непреходността, традициите и устойчивостта в старопечатните издания и ръкописи, като някои от тях датират от XVI век, подчерта Спасова.
„Библиотеката при читалището е един от символите на град Свищов. Със своя фонд от над 100 000 библиотечни единици тя е част от културната памет на града. Гордост за библиотеката е книжното богатство, което се съхранява в нея. В книгохранилището й се пазят над петнайсет ръкописа и старопечатни книги“, каза Спасова.
Спасова уточни, че първият български вестник „Български орел“ е издаден на 20 април 1846 г. с около 500 броя тираж. Той излиза на четири страници малък формат, свързан е на три колони и има хубав печат. Списван е на говорим народен език. Формулира програмата на вестника, типична за модерните тогава информационни вестници – да помества политически, стопански, културно-просветни новини, известия за книги и библиография, каза още Спасова и допълни, че трите броя, които се съхраняват в читалищната библиотека, съдържат описания на местности и селища, приказки и басни, народни песни и предания, търговски известия, статии за правописа и др.
Освен 180 години от излизането на първия български вестник, през тази година се навършват и 375 години от отпечатването на „Абагар“ – първата печатна книга, съдържаща елементи на новобългарски език. Книгата е съставена и издадена в Рим през далечната 1651 г. от българския католически епископ Филип Станиславов, каза Маргарита Колева.
Тя подчерта, че днес трудът на епископ Филип Станиславов се радва на четири фототипни издания (1979 г., 2001 г., 2006 г. и 2011 г.), като юбилейното – по повод 360 години от издаването на книгата, е рулон (свитък – б.ред.). През 2011 г. Абагарът е дигитализиран и става достъпен и в интернет, каза още Колева.
Библиотекарките обясниха, че книгата „Абагар“ съчетава функциите на печатен амулет, личен молитвеник и начално учебно пособие, обхващайки целия жизнен цикъл на човека от раждането му до смъртта. Книгата е отпечатана едностранно върху 5 листа (44,5 х 33,5 см), като на всеки от тях има четири колони, оградени с орнаментна рамка. При разрязване и залепване на колоните се образува свитък с дължина около 5,80 метра, чиято форма му придава силата на амулет.
Читалищната библиотека в Свищов е на 170 години и е една от най-старите институции в България. Интересни библиотечни колекции, съхранявани тук са: Фонд „Васкидович“, ръкописи и старопечати, първи учебници, Предосвобожденски фонд, Държавни вестници и дневници на Народното събрание.
Веселина Спасова и Маргарита Колева гостуваха в Националния пресклуб на БТА в Свищов и през ноември 2025 г. за представянето на списание ЛИК „Литература и памет“. Тогава те разказаха, че в библиотеката при ПБНЧ “Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856” се съхраняват изключително ценни библиотечни документи.
