Ноемврийски брой на списание ЛИК, посветен на 50-годишнината от създаването на Националния литературен музей (НЛМ), бе представен в къща музей „Иван Вазов“ в София. Датата за премиерата на изданието на тема „Литература и памет| не е избрана случайно – къщата музей официално е открита за посетители на 26 ноември 1926 г. Тя е първият литературен музей в страната.
Събитието бе водено от генералния директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев. Чрез видеовръзка в представянето се включиха събеседници от пресклубовете на БТА в страната и чужбина.
„Къщата музей на Иван Вазов е първият литературен музей в България и той е отворен на днешната дата – на 26 ноември през 1926 г. Това е най-подходящото място, за да представим новия ноемврийски брой на списание ЛИК. Тази къща също има кръгла годишнина, тя е построена през 1895 г. по заръка на самия Вазов. Той е живял и творил най-дълго точно тук“, каза Кирил Вълчев. В представянето на сп. ЛИК в София участваха също главният редактор на списание ЛИК доц. Георги Лозанов, отговорният редактор на изданието Яница Христова, заместник-директорът на Националния литературен музей Соня Кирицова, литературният историк и критик проф. Михаил Неделчев и писателката Теодора Димова.
Генералният директор на БТА обясни, че ноемврийският брой е посветен и на много кръгли годишнини на български творци – на Иван Вазов, Кирил Христов, Йордан Йовков, Николай Лилиев, Емануил Попдимитров, Гео Милев, Елиас Канети, Петър Увалиев, Валери Петров, Леда Милева, Георги Джагаров, Антон Дончев, Пеньо Пенев, Цветан Стоянов, Владимир Башев, Дамян Дамянов, Любомир Левчев, Борис Христов, Христо Бойчев, Теодора Димова. „Като нямаме претенциите за изчерпателност, много възможно е да пропускаме имена. Едно от важните послания е, че искаме да празнуваме рождението, а не смъртта на своите писатели“, отбеляза Кирил Вълчев.
Новият брой на сп. ЛИК „Литература и памет“ беше труден за подготовка заради сложната задача, която си поставя – „от една страна е написан по повод на годишнината на Националния литературен музей (НЛМ), но литературният музей е институция на историята на литературата, така че този брой е за историята на литературата“, каза доц. Георги Лозанов. По думите му „историята на литературата има своите герои – самите писатели“. Доц. Лозанов отбеляза, че „тръгвайки от повода за този много сериозен литературен музей, разгледахме едно по-широко редакционно поле, което читателите ще могат да прочетат в новия брой“.
Старши отговорният редактор на сп. ЛИК Яница Христова изрази благодарност към дирекциите „Справочна“ и „Архиви“ на БТА, оказали помощ за съставянето на броя. На първата страница е представена е хронология от 1945 г. , а първата новина разказва за Николай Лилиев, който тогава е назначен в художествения съвет на Народния театър. „Част от хронологията са и новини за честванията на 100-годишнината на Иван Вазов, които са били отбелязани не само в България, а и в чужбина. Има немалко новини за къщата музей на Иван Вазов – за нейните реставрации, обновявания, посрещания на различни гости, в стаята, които Иван Вазов е обитава“, посочи Христова.
Националният литературен музей е мостът между литературното минало и литературното настояще. Той успешно кореспондира с днешната дигитална действителност, като се справя с всички предизвикателства на забързаното ни и интензивно време, каза зам.-директорът на НЛМ Соня Кирицова. Тя отбеляза, че в последните години музеят преживява възраждане.
„Прекрасно е, че се намираме в къщата музей на Иван Вазов, това е удивително, защото е сакрална сграда и винаги, когато минавам покрай нея, изпитвам респект. Този респект, който всички ние като литературни историци изпитваме към нашите големи класици, каза проф. Михаил Неделчев. По негови думи творецът не трябва да бъде безразличен към юбилеите си. „Писателят трябва да работи за себе си, той не трябва да бъде скромен… Писателят със самото посягане към писането, с издаването на книга, е поел ангажимента да се покаже. И няма нищо срамно в това да си писател, който много държи на своите юбилеи“, каза още проф. Неделчев.
Новият брой на сп. ЛИК показва как литературата протича като паралелна история на България, каза писателката Теодора Димова. „Искам да благодаря на Кирил Вълчев, на доц. Георги Лозанов, на отговорните редактори и на всички, които са работили върху този брой на сп. ЛИК, защото в него изпъква как не само съвременната литература е пълнокръвна и жива, но и паметта за нея“, допълни тя.
Онлайн от Велико Търново участие в представянето на сп. ЛИК взе уредникът на къщата музей „Емилиян Станев“ Атанас Коев. По думите му близо 3000 посетители годишно от всички възрасти и от много различни държави идват да разгледат къщата музей. „Решението за изграждане на музей на Емилиян Станев, който е част от структурата на Националния литературен музей, е взето непосредствено след смъртта на писателя през 1979 година. Идеята е музеят да бъде разположен на мястото на родната къща на писателя. Открит е на 5 май 1987 година в чест на 80-годишнината от рождението на Станев. Автентичният вид на къщата не е съхранен, запазена е само стаята, в която е роден. В експозицията личните вещи са малко, акцентът е върху аудио-визуалните технически средства“, разказа Коев.
Чрез видеовръзка се включиха директно и кореспондентите на БТА и техните събеседници от Добрич, Русе, Стара Загора, Шумен, Одеса, Скопие и Тараклия.
Музеите в Добрич и Жеравна имат ключова роля в опазването и представянето на творческото наследство на Йордан Йовков, каза уредникът в дом паметник „Йордан Йовков“ в Добрич д-р Веселина Белева. Тя подчерта, че двата музея споделят общата мисия да доближат читателите до един по-автентичен образ на Йовков, отвъд стереотипите от учебниците, и да превърнат повече хора в негови почитатели.
Писателят и нобелов лауреат за литература Елиас Канети (25 юли 1905г. – 14 август 1994 г.) е личност, на която трябва да сме благодарни в Русе и в България. Неговите книги са преведени на 16 езика. Той разказва за родния си град Русе и за България, а това е реклама, едно влизане във всички тези държави, където е преведено неговото творчество, каза в пресклуба на БТА в Русе историкът и архивист д-р Веселина Антонова. Тя припомни и събитията в крайдунавския град през тази година по повод на 120 години от рождението на писателя. „По традиция организирахме международна конференция, посветена на творчеството му, както и интересна лаборатория, с която всъщност се опитваме да подготвим бъдещ културен клуб в Дом „Канети“, каза още Антонова.
Приятелите на Гео – Николай Лилиев, Николай Райнов, Лалю Пончев-Ламар, както и старозагорците Иван Хаджихристов, Иван Мирчев са сред инициаторите за създаването на къщата музей „Гео Милев“ в Стара Загора, каза уредникът Валя Сотирова, която гостува в Националния пресклуб на БТА в града. Тя отбеляза, че на 27 септември 1953 г. къщата на дядо Мильо Касабов (бащата на Гео Милев) е превърната в музей и така се открива къща музей „Гео Милев“. По това време са живи всички инициатори без бащата на Гео Милев. Майката на поета приветства идеята, както и брат му Борис, и четирите сестри – Евгения, Мария, Весела и Пенка. Идеята се възприема и от управлението на града по това време. Така музеят става факт.
„В паметта трябва да остане онова, което е важно, но не за конкретния човек, а за по-голям колектив, разбиран като като нация, народ, каза доц. Юрий Проданов в пресклуба на БТА в Шумен. На въпрос какво губим и какво печелим, когато разчитаме литературното през паметта, миналото, актуализирането му и музейното дело, той отговори: „Въпросът за паметта винаги е бил свързан с този за подредбата, за реда, за това кое е важно и кое е маловажно. В паметта трябва да остане онова, което е важно, но не за конкретния човек, а за по-голям колектив, разбиран като като нация, народ“, допълни Проданов.
Развитието на бесарабската българска литература в Украйна трябва да продължи и в бъдеще, казаха Анна Терзивец и Мариана Чепразова в Националния пресклуб на БТА в Одеса. „Щастлива съм, че имам възможност да творя на майчин език. Първото стихотворение написах още през ученическите си години, не беше на български, защото не знаех литературната норма на езика. С баба и всички вкъщи говорихме на диалектен български. А за да твориш поезия, трябва да знаеш добре езика“, каза Анна Терзивец. „Проблематиката ни като билингви е следната, по-сложно е да пишем, защото не толкова добре се изясняваме на литературен български, не толкова много сме заобиколени от литературната норма на езика. Обаче талантливите хора винаги си намират място, намират помощ и начин как да се изяснят“, отбеляза Мариана Чепразова.
Четящата аудитория в Република Северна Македония се интересува от българската литература по-скоро заради творчеството на съвременните писатели, по-старите писатели не се познават, дори от литературните среди, каза в пресклуба на БТА в Скопие литературният критик, преводач и преподавател по литература Душко Кръстевски. Той разказа за контактите, които автори и критици от различни държави осъществяват по време на летния семинар за български език, литература и култура във Велико Търново, в който участва в продължение на осем години, както и за подкаста на Коридор 8, чрез който зрители от двете страни на границата се запознават и обсъждат творчеството на Димитър Талев, който също не е познат в Република Северна Македония.
От пресклуба на БТА в Тараклия се включиха ученици от лицея „Иван Вазов” и гимназията „Генерал Иван Инзов” в Тараклия. Учениците Евгения Герги, Александър Дериволков, Виктория Воинская, Сергей Мурзакой, София Воинская от лицея бяха придружени от преподавателката по български език и литература (БЕЛ) Светлана Дарманчева, а Алина Маркова и Алина Попова от гимназията „Ген. Иван Инзов” бяха начело с преподавателката по БЕЛ Нина Соколенко.
В представянето на броя на ЛИК участваха и още гости в пресклубовете на агенцията в страната:
Габрово
Петрич
Както и в чужбина:
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Октомврийския брой на тема „България в джаза“ можете да откриете на следния линк – https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/66.
