В Габрово отбелязаха 150 години от избухването на Априлското въстание. Събитието се състоя при паметника на Цанко Дюстабанов в центъра на града. Присъства председателят на Общински съвет – Габрово Климент Кунев, заместник кметът Невена Минева, директорът на Регионален исторически музей – Габрово Росен Йосифов, граждани и гости.
Почетен караул при паметника на Дюстабанов бе даден от членове на Регионален клон „Цанко Дюстабанов“ на Национално дружество „Традиция“. Оркестър „Габрово“ изпълниха патриотични маршове и песни по време на събитието.
Отбелязването на 150 години от избухването на въстанието в Габрово връща вниманието към значимата роля на града в национално-освободителното движение в рамките на Османската империя. Това каза директорът на Регионалния исторически музей в Габрово Росен Йосифов.
По думите му участието на габровци има своите дълбоки корени във вековното развитие на селището като дервенджийски център и в превръщането му през Възраждането в значим стопански и културен град, насочен към модерното образование.
Йосифов припомни, че процесът преминава през заговори, съзаклятия, бунтове и чети. Васил Левски основава в Габрово революционен комитет. След решенията на революционните дейци в началото на 1876 г. в града започва усилена подготовка за въстание – леят се куршуми, коват се оръжия, събират се припаси.
Въпреки че вестта за избухването на въстанието в Копривщица достига със закъснение, габровци решават да се присъединят към въстаналите в Южна България. На местността Рачевото, Габровският революционен комитет, воден от Еким Цанков, избира за войвода един от видните местни първенци – Цанко Дюстабанов.
Бунтът в Северна България започва на 28 април, когато чета, водена от Поп Харитон Станчев, се насочва към Габрово съгласно първоначалния план. Тя води деветдневни тежки боеве в Дряновския манастир срещу многобройни османски сили.
През нощта на 30 април около 30 габровски младежи, начело с Дюстабанов, напускат града и се отправят към Соколския манастир, където към тях се присъединяват въстаници от околните селища. На 2 май четата влиза в първото си сражение при Муравешките скали, където въстаниците полагат клетва да се борят до край за свободата.
След това четата действа в Севлиевския край, водейки сражения в продължение на девет дни край Батошево. Под натиска на превъзхождащ противник въстаниците се изтеглят към Балкана. Последното сражение е на 11 май под връх Марагидик, където мнозина загиват, а Дюстабанов е ранен и по-късно заловен.
По същото време въстава и Трявна, където се формира чета начело с Христо Патрев, в която участват и габровци. След сражение на 9 май тя е разпръсната.
Последният етап от участието на габровци в Априлското въстание е включването на девет души в четата на Христо Ботев, която слиза на Козлодуйския бряг на 16 май.
След потушаването на въстанието започват тежки репресии. На 15 юни в Търново са обесени Цанко Дюстабанов, Еким Цанков и поп Иван Поппетков. Символичен завършек на събитията е саможертвата на Тодор Каблешков, който слага край на живота си на 16 юни.
„Днес, от дистанцията на времето, трудно можем да осмислим драмата на онези габровци – както на обикновените въстаници, така и на техните водачи. За тях свободата е била близка, но изискваща върховно усилие и тежки жертви“, посочи Йосифов.
По думите му саможертвата на габровци не е напразна, тъй като именно Априлското въстание разпалва Източната криза и води до Освободителната война по-малко от година по-късно.
„Поклон пред саможертвата на героите, които положиха костите си пред олтара на Отечеството. Вечна памет!“, каза още директорът на музея.
