Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил отслужи благодарствен молебен в патриаршеския храм „Св. Георги Победоносец“. Храмът се намира в истанбулския квартал „Фенер“.
Отслужването на благодарствения молебен в храм „Св. Георги Победоносец“ е част от първото мирно посещение на българския патриарх Даниил до Вселенската патриаршия.
Патриарх Даниил и придружаващата го църковна делегация бяха посрещнати на входа на Вселенската патриаршия от Негово Високопреосвещенство Халкидонския митрополит Емануил, митрополити и клирици – членове на патриаршеския двор.
След благодарствения молебен, възглавен от патриарх Даниил, бе извършено молитвеното последование, след което се състоя и официалното посрещане на патриарх Даниил от Вселенския патриарх Вартоломей, както и от членовете на Св. Синод в Тронната зала на патриаршията.
Патриаршеската църква „Св. Георги Победоносец“ е един от най-важните храмове в Константинопол. Първоначално църквата е част от Православния женски манастир, който по-късно е преобразуван от патриарх Матей II (1598-1601) в патриаршеска резиденция. Храмът е реконструиран около 1614 г. от патриарх Тимофей II (1612-1620). През 1720 г. църквата е унищожена от пожар и при патриарх Йеремия III (1716-1726) е изцяло преустроена. Реставрационни работи се извършват и през 1836 г. при патриарх Григорий VI (1835-1840), както и при сега действащия патриарх Вартоломей.
Съгласно преданието патриаршеският трон в храма първоначално е принадлежал на знаменития Константинополски патриарх Св. Йоан Златоуст (398-404). Височината на трона е четири метра, направен е от дърво на гръцки орех и е инкрустиран със слонова кост, естествени скъпоценни камъни и цветно дърво. Съгласно преданието амвонът в храма също е принадлежал на Св. Йоан Златоуст, въпреки че надписът, намиращ се на вътрешната му страна, свидетелства, че е бил направен през 1703 г., по времето на патриарх Гаврил III (1702-1707).
Както иконите, така и светите мощи съставляват централния аспект на православното християнско благочестие, основаващо се на православната доктрина на „обожанието“, заключващо се в цялото освещаване на човешката природа – тяло и душа, посредством Божествената благодат. Светите Трисветители – Василий Великий, Григорий Богослов и Йоан Златоуст, са най-известните и влиятелни богослови на ранната Църква. След Четвъртия кръстоносен поход (1204 г.) мощите на тези светци са пренесени от Константинопол в Рим. През ноември 2004 г. част от мощите на Св. Григорий и Св. Йоан бяха върнати обратно. Вселенският патриарх Вартоломей лично съпровождаше светите мощи до тяхната историческа родина. Не след дълго и мощите на Св. Василий също бяха донесени в Константинопол.
Колоната на бичуването на Христа е разположена на югоизточния ъгъл на патриаршеската църква – това е част от колоната, на която Той е бил привързан, а после бичуван от римските войници по време на Страстната седмица, преди да бъде разпнат. Тази колона е една от най-ценните и древни реликви на храма.
