За двете ѝ години съществуване ядоса най-много тези, които най искаха да има разследващи функции – „Продължаваме промяната“
Ще я бъде ли Комисията за противодействие на корупцията (КПК), или в последните си работни часове преди лятната ваканция депутатите ще потънат в дебат за нейното съществуване. Темата за бъдещето на институцията за борба с корупцията по високите етажи на властта стана отново актуална в събота. Още рано сутринта лидерът на ДПС Делян Пеевски обяви, че
ще поиска закриването ѝ, за да се “сложи точка на игричките и фалшивите драматургии
и защото разследванията за “пачки”, “пудели”, “митници” и подкупи “се използват единствено за помпане на спихналия рейтинг на лидерчетата на ПП-ДБ”. Изявлението му нажежи политиците и темата за КПК се превърна във водеща през уикенда.
Последваха реакции от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който призна, че те в са “много неприятна позиция”, защото трябва да защитават КПК, за да се получат 5 млрд. евро по плана за възстановяване и устойчивост. От ПП-ДБ пък изразиха противоречиви позиции. От една страна, от “Промяната” обявиха, че няма да подкрепят предложение за закриването на комисията заради предстоящите плащания от Европа. От друга, председателят на ДСБ Атанас Атанасов
продължи да поддържа виждането си, че КПК трябва да се закрие. Атанас Славов от “Да, България” пък обяви, че ако се стигне до подобна тема, той ще гласува “въздържал се” или няма да е в залата. Славов също така съобщи, че през септемврийската сесия на парлмента ще внесат законопроект, според който да останат само конфликтът на интереси и функцията по установяване на имуществото на лицата, заемащи публични длъжности.
Това обаче не засяга тази комисия, а другата – за отнемане на незаконно придобитото имущество. Макар да е само на 30 месеца, КПК е наричана “бухалка”, “чудовище”, “Франкенщайн”, “апендикс”, а политиците представят фактите около нейното създаване според интересите си.
КПК се “роди” на 21 септември 2023 г. от разделянето на мегаоргана
Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), която беше създадена в началото на 2018 г. В нея се бяха влели цели 5 институции – Отделът за борба с корупцията в ДАНС, БОРКОР, Комисията за конфликт на интереси, отделът, който проверяваше имуществените декларации в Сметната палата и КОНПИ. А КПКОНПИ тръгна шумно с ареста на Десислава Иванчева, но след скандала с терасата на тогавашния ѝ шеф Пламен Георгиев леко спихна. След като той напусна, поста временно зае Антон Славчев, в края на декември 2019 г. беше избран Сотир Цацаров.
Желанието за разделянето на КПКОНПИ се появи още през 2021 г.,
но се финализира две години по-късно. Най-големите поддръжници бяха от “Продължаваме промяната”, които много държаха на вкарването на разследващи функции в арсенала на комисията. Идеята беше да се заобиколи прокуратурата, начело, на която тогава беше Иван Гешев. По време на правителството на Кирил Петков техните юристи дори се бяха нагърбили изцяло с писането на законопроект, а правосъдното министерство, начело на което тогава бе Надежда Йорданова от “Да, България”, бе държано встрани. Тогава се твърдеше, че основно с писането на законопроекта се е заела Лена Бориславова, която бе началник на кабинета на Петков. Правителството обаче падна от власт и КПКОНПИ остана в същия вид и с Антон Славчев начело. Той зае поста на временен шеф на комисията, след като в началото на 2022 г. Сотир Цацаров подаде оставка. Славчев отиде в КПКОНПИ от ДАНС през 2018 г.
При служебния министър на правосъдието Крум Зарков ведомството също подготви проект.
После дойде времето на сглобката, но преди тя да се случи, по време на разговорите за създаване на правителство от ПП-ДБ поставиха като важно условие разделянето на КПКОНПИ. Антикорупционното законодателство пък беше заложено в плана за възстановяване и устойчивост при правителството на Кирил Петков. Не стана много ясно дали от ЕС са настоявали за това, или желанието е било изцяло наше. Но така или иначе през 2023 г. Законът за противодействие на корупцията беше приет и влезе в сила от октомври същата година. С него се въведоха длъжността на разследващите инспектори, номинационната комисия, която оценява кандидати за членове на ръководството на КПК, и квалифицираното мнозинство от 160 гласа при избирането им. Комисията започна да се изгражда, а и да действа. Ръководството на антикорупционната и на тази за отнемане на незаконно придобитото имущество се оказа едно и също. Нещо повече, депутатите дори решиха, и то за голяма изненада и на Славчев, че той, Антоанета Цонкова и Пламен Йоцов ще останат начело на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество до написването на нов закон. Кога ще се случи това, не е много ясно.
Самият Славчев отдавна е
спечелил конкурс за прокурор в Софийската градска прокуратура,
но не може да встъпи заради жалба във ВАС.
А първото шумно разследване на КПК бе по делото за митниците срещу бившата им шефка Петя Банкова. В края на юли м.г. Констуционният съд отмени текстовете за мнозинството от 160 гласа, правилата за избор на членове обаче останаха задължително условие в плана, за да получим втория транш от парите. За третото плащане пък дори ще е нужно да изберем нов състав.
С идването на правосъдния министър Георги Георгиев заложените за второто плащане законопроекти бяха задвижени и приети, правилата за избор на КПК също са факт. Вече има и четирима номинирани – Стоян Петков, Петър Коев, Мария Даскалова и Аделина Натина.
До ваканцията на депутатите обаче остават два дни и няма време да се гласува промяната. Освен това няма и мнозинство за закриването. Така най-вероятно реформата ще е една от първите задачи на народните представители след отпуска им. Най-добре е обаче депутатите да не прибягват към бързи ходове, защото са показали, че тогава допускат и най-много грешки.
Петя Банкова, Румен Гайтански-Вълка, Джейхан Ибрямов – „клиенти“ на комисията
Името на Асен Василев се върти по три от делата, но доказателства срещу него няма
За своите 30 месеца същестуване Комисията за противодействие на корупицята (КПК) се захвана с няколко дела, които придобиха голяма медийна известност. По подобие на комисията предшественичка – КПКОНПИ, чиято първа шумна акция бе по задържането на бившата кметица на “Младост” Десислава Иванчева и заместничката ѝ Биляна Петрова, и антикорупционната комисия сложи началото си с мащабен случай – делото срещу бившата шефка на митниците Петя Банкова, бившия главен секретар на МВР Живко Коцев, хасковските бизнесмени баща и син Марин и Стефан Димитров и сочения за контрабандист Никола Николов -Паскал. Акцията беше илюстрирана със снимки на пудел сред пачки.
Банкова и Димитрови бяха задържани в началото на април м.г. по обвинение за участие в престъпна група, която се е занимавала с контрабанда. Веднага след това Живко Коцев подаде оставка като главен секретар на МВР, а след като беше обвинен, остана на свобода срещу парична гаранция от 20 хил. лева. Паскал пък беше открит и задържан на 27 септември м.г. в Белград. После беше пуснат под домашен арест. През октомври Банкова беше разпитвана като обвиняема и като свидетел. После излезе на свобода срещу 10 хил. лв. гаранция. В тези разпити тя твърди, че кадровите решения по времето, когато е била начело на митниците, се вземали от тогавашния финансов министър Асен Василев, разказва и за спорни според нея обществени поръчки. Така от делото за митниците се отдели ново, по което през декември м.г. беше задържан Лъчезар Ставрев, шофьор и сътрудник на Асен Василев. Той е обвинен за злоупотреба със служебното положение, престъпен сговор с лице на публична длъжност и пране на пари. И по това дело в съдебната зала прокурорите споменаваха името на Асен Василев, както и по делото срещу варненския кмет Благомир Коцев. Доказателства срещу лидера на “Продължаваме промяната” обаче няма. Без много шум в края на февруари наблюдаващият прокурор промени мярката на Лъчезар Ставрев в подписка. За последно той беше видян на протестите в защита на варненския кмет.
Друго разследване на КПК, което придоби известност, е срещу бизнесмена Румен Гайтански-Вълка и бившия шеф на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев, който все още се издирва.
По разследвания на КПК са още делата срещу депутата Джейхан Ибрямов, срещу кмета на община Минерални бани Мюмюн Искендер и сина му Али Али. Договорът с турската компания “Боташ” също се проучва от комисията.
