Група държави от Европейския съюз, предимно от южната част на континента, вече отхвърли предложението на Брюксел да си делегира правото да разпределя газа в целия блок. Това се случи за по-малко от 24 часа след дебюта на предложението в сряда, пише в свой анализ Politico.
Извънредната мярка, масово възприемана като целяща да спаси Берлин, ако газовата му връзка с Русия, газопроводът „Северен поток“, спре да функционира, – ще позволи на изпълнителната власт на ЕС да наложи задължително 15-процентно намаление на потреблението на газ от август до май. Такава мярка може да бъде „задействана във всеки един момент“, в случай че оскъдните доставки наложат споделяне между съседите в ЕС.
Но министрите на Полша, Португалия, Испания, Кипър и Гърция вече казаха категорично „не“ на предложеното отнемане на енергия и задължителното намаляване на потреблението на газ, а трима дипломати на ЕС потвърдиха, че в момента няма достатъчно гласове за приемането на новите правила. Одобрението изисква квалифицирано мнозинство – 15 държави, представляващи 65% от населението на блока. Индивидуално вето не е позволено, съгласно спорната извънредна процедура.
Унгария направи още една крачка напред, като обяви, че от следващия месец няма намерение да допуска никакъв газ да напуска границите ѝ. Унгарският министър на външните работи Петер Сиярто всъщност замина за Москва в четвъртък в опит да закупи повече количества руски газ, докато това все още е възможно.
Министрите на енергетиката на ЕС ще обсъдят предложението и задаващата се зимна газова криза по време на срещата си във вторник, но дотогава предложението на Комисията може вече да е загубена кауза.
Това означава, че за първи път Германия може да не постигне своето.
Лидерите се подготвят за евентуално спиране на доставките на руски газ, след като през последните седмици 12 държави от ЕС бяха засегнати от намаляване или пълно прекъсване на доставките. Но засега това не е достатъчно, за да убеди столиците да се откажат от контрола върху потреблението на енергия у дома.
„Това е наистина мисия невъзможна – дори Том Круз не би могъл да я прокара сега“, заяви дипломат от ЕС от държава, подкрепяща мярката.
В четвъртък германският вицеканцлер Роберт Хабек разкритикува страните, които не желаят да се включат в инициативата.
„Трябва да пестим енергия в Европа и най-вече газ“, заяви Хабек на пресконференция. „А това означава също, че страните, които не са пряко засегнати от намаляването на газа от Русия, трябва да помогнат на останалите държави. В противен случай няма да има европейска солидарност.“
Мнозина не са съгласни с това, не на последно място в Атина, която има горчиви спомени от искането на финансова солидарност от Германия по време на дълговата криза през 2015 г.
„Да речем, че намалим [използването на газ] с 15%, това не означава, че повече газ ще отиде в Германия. Това не означава, че има празни тръбопроводи, които могат да бъдат запълнени“, заяви гръцкият министър на енергетиката Костас Скрекас в четвъртък по местно радио. „Любопитно е как Комисията е направила това изявление без сериозни консултации.“
Испанският министър на екологичния преход Тереса Рибера осъди плана на Брюксел като „нито най-ефективен, нито най-ефикасен, нито най-справедлив“.
„Ние сме изцяло против него“, заяви португалският държавен секретар по въпросите на енергетиката и околната среда Жоао Галамба.
Островните държави в ЕС също се бунтуват, като твърдят, че не са свързани с основната мрежа и поради това не могат да изпращат ценен газ на нуждаещите се съседи от континента.
„Мярката не трябва да се прилага за Кипър, докато островът не бъде пряко свързан с газопреносната мрежа на ЕС“, заяви в четвъртък кипърски служител.
Скрекас заяви, че той и Рибера са съавтори на писмо, което да бъде подписано от недоволните столици, към които, според Скрекас, може да се включат и Париж, Рим, Валета и Братислава.
Представители на испанското министерство потвърдиха, че са в контакт с колегите си от Гърция, Италия, Франция и други страни, но уточниха, че в съвместното писмо ще се търсят алтернативни решения за постигане на желаните икономии на газ в целия блок.
„Франция не е изразила своята позиция“, заяви говорител на френското министерство на енергетиката. Постоянните представителства на Италия, Словакия и Малта към ЕС не отговориха на молбите за коментар относно твърденията, че обмислят да подпишат писмото на Гърция.
Дания, Нидерландия и Люксембург застанаха на страната на Германия в подкрепа на извънредните правила. България все още анализира предложението.
Всички останали държави от ЕС не отговориха на запитването за позицията им по предложението за намаляване потреблението на газ.
Според правилата за гласуване, дори Франция да е „за“, предложението за извънредна ситуация ще се провали, ако Италия застане зад публично противопоставящите се страни.
Макар че няколко дипломати заявиха, че Италия не е доволна от проектоправилата, сривът на италианското правителство, причинен от оставката на министър-председателя Марио Драги в четвъртък, внесе немалък хаос в изграждането на коалиция.
„Тази вечер ще разговарям с италианския министър на енергетиката“, заяви Скрекас в четвъртък.
Ако Италия гласува с „не“, Комисията ще се върне към чертожната дъска на плановете си за пестене на газ, които ще трябва бързо да преработи, ако се надява да получи съгласието на достатъчно държави до извънредното заседание на Съвета по енергетика във вторник и да въведе мерките преди началото на отоплителния сезон.
Чия е властта?
Докато някои държави смятат, че 15-процентно намаление на потреблението на газ вече е прекалено много, основният спор е, че задължителното задействане може да се активира без съгласието на държавата.
„Всички в залата не подкрепят член 4, задействането на задължителни цели“, каза дипломат от страна, която е „за“. „Онова, което обединява всички, е да заявим, че това е неприемливо, тъй като Съветът трябва да отговаря за този вид стратегически решения. Националните парламенти не могат да бъдат пренебрегвани по този въпрос“.
В чернова на предложението се предвижда задължителните съкращения да се активират по искане на поне две държави.
Окончателното предложение – ако бъде прието, ще изисква от Комисията да се консултира с членовете на ЕС, но не изисква разрешение за активиране на задължителните съкращения.
Испанският депутат Рибера осъди факта, че Брюксел „е представил [предложението си] без дебат за общата ориентация в Европейския съвет, въпреки че икономическите последици и преразпределителното въздействие са особено важни“.
Полският министър по въпросите на климата Анна Москва предупреди, че „механизмът за солидарност не трябва да води до намаляване на енергийната сигурност на нито една държава членка“.
Но държавите, които вече са направили икономии, призовават съседите си да последват примера им.
„Пестенето на енергия е една от най-важните мерки, които можем да предприемем, за да намалим зависимостта си от руския газ“, заяви пред Politico нидерландският министър на енергетиката и климата Роб Йеттен. Досега през тази година страната е успяла да намали потреблението на енергия с една трета, благодарение на топлата зима и кампанията за доброволно спестяване. Нидерландия напълно подкрепя задължителна цел за спестяване на енергия“, добави Йеттен.
Служител на люксембургското министерство също заяви, че страната им е доволна, че най-накрая са предложени мерки, насочени към търсенето на енергия, след като първоначалните отговори бяха насочени към натрупване на запаси.
Датският министър на енергетиката Дан Йоргенсен беше сдържан. „В Дания от доста време се подготвяме за тази ситуация“, заяви той пред местни медии. „Това не е нещо, което средностатистическият датчанин ще усети от ден за ден“.
Няколко дипломати и национални служители твърдяха, че истинската цел – спестяването на 45 милиарда кубически метра газ, или 15% от потреблението в целия ЕС, може да бъде постигната в сделка, която не предава извънредни правомощия на Брюксел. https://bgnes.bg/
