„Чуй душата ми, навън е нощ, светът гори. Пламнали стени, безмълвие и прах, и пепел. И боли…“, пее Лили Иванова в една от по-новите си песни. „Ние наистина чухме душата ѝ – през песента, през магията, с която произнася всяка дума и я превръща в безценно послание“, каза пред БТА един от зрителите на концерта, състоял се в понеделник вечер, в Народния театър.
С отдавна разпродадения рецитал в една от най-красивите зали на София започва същинската част от турнето на най-голямото име в българската попмузика. След столицата следват Варна, Бургас, Пловдив, Перник, пак Пловдив, и на финала – два декемврийски предколедни концерта в зала 1 на НДК.
Това е гласът на България. Изящество. Класа. Без излишна помпозност. Два часа катарзис. Пречистваща музика. Неповторима. Невероятна. Топ форма. Това бяха само част от коментарите след концерта. В залата имаше десетки актьори, музиканти, поп и рок изпълнители, журналисти, бизнесмени, политици. Със ставане на крака те изпращаха всяко едно от 18-те изпълнения, сред които „Два белега“, „Студ“, „Сълза“, „Покруса“, „Ненужен спомен“, „Ако спра да обичам“, „Искам те“, „Бурната река“, „Този свят е жена“, прозвучали по различен и леко симфоничен начин – заради оркестъра на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ с диригент Константин Добройков.
По време на двучасовия концерт Лили прекъсна изпълненията си два пъти. Веднъж, за да представи музикантите от Grand LI Orchestra – Огнян Енев, Орлин Цветанов, Иван Йорданов-Чери, Христо Михалков, Росен Ватев, LaTiDa и Ангел Дюлгеров, който е и музикален продуцент. „Вижте, и моята работа не е много лесна. Защото, освен да пея, трябва да обяснявам и да показвам, а това много ме разконцентрира“, каза певицата.
След „Невероятно“, една от най-обичаните, аплодирани и дълго задържали се песни в репертоара й, Лили Иванова каза с типичното си чувство за хумор: „Аз досега пях. Надявам се, че ме чухте. Но следващата песен смятам да я изпеем заедно“. За „Щурче“, „Детелини“ и „Ветрове“ публиката остана права през цялото време, пеейки и танцувайки със своята любима певица.
Десетминутният аплауз след три от най-големите хитове бе възнаграден с 14-минутна версия на Camino и „Присъда“ (Последната ми дума ще е песен) – изпълнението, с което пред последните повече от десетина години завършва почти всеки концерт на Лили Иванова.
