Първият румънски режим в Южна Добруджа от 1913 до 1916 г., в т.ч. и в Добрич, оставя не само стопанска разруха, но и ужасни „цивилизаторски” следи и „кървавата бразда” на отвлечени, избити и ограбени българи.
На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния. Трета българска армия начело с генерал-лейтенант Стефан Тошев под звуците на химна „О, Добруджански край” започва своя освободителен поход в Добруджа. При изготвянето на плана за водене на бойните действия Щабът на ген. Тошев възприема Добрич като важен стратегически пункт, от който зависи по-нататъшното успешно настъпление. Българското командване предполага, че след насочването на главните сили на армията към Тутракан е твърде вероятно да се очаква ответен румънски контраудар по направлението Добрич – Варна. Затова се планира съвместно настъпление от различни посоки към Добрич на т.н. „подвижен резерв” на Варненския укрепен пункт и 2-ра бригада от VІ Бдинска дивизия.
С оглед на овладяването на Добрич на 3 септември 1916 г. рекогносцировъчен отряд на варненските войски предприема офанзива и след няколкочасов бой превзема с. Баладжа (Стожер), намиращо се на 15 км от града. Същият ден бригадата от VІ Бдинска дивизия, начело с генерал-майор Христо Попов, се придвижва към селата Екисче (Бенковски) и Владимирово, достигайки на 20 километра от Добрич.
В това време Първа конна дивизия с командир генерал-майор Иван Колев освобождава Куртбунар (Тервел) и пази фланга на настъпващите към Тутракан български части. В същия ден тя води сражения между селата Кочмар и Карапелит. В тях са убити и ранени над 600 румънци, а повече от 700 попадат в плен, докато загубите на дивизията са минимални.
Победата на българската конница и овладяването на с. Баладжа (Стожер) предизвикват паника сред намиращата се в Добрич 19-а румънска дивизия, командвана от ген. Аргиреску, която без бой привечер на 3 септември 1916 г. напуска града. Безсилни да се противопоставят на българските войски, румънците изливат своя гняв върху цивилното население. В района на железопътната гара в Добрич са избити 53-ма (57) души. Отстъпващите румънски войски и власти от Добрич отвличат 339 коня, 40 вола, 484 овце, 184 конски каруци, освен това ограбват магазините и складовете на добричките търговци (предимно българи).
В 10 ч. на 4 септември 1916 г. Щабът на Трета българска армия издава оперативна заповед № 4251, която предвижда превземането на Добрич до вечерта едновременно от „подвижния резерв”на Варненския укрепен пункт и 2-ра бригада от VІ Бдинска дивизия. Бдинци трябва да атакуват града от района на селата Екисче (Бенковски) и Владимирово, а варненските войски да настъпят от с. Баладжа (Стожер) по шосето Варна – Добрич. В 17 ч. следобед същия ден в опразнения от румънците град първи влизат войските на ген. Кантарджиев. Добричлии посрещат освободителите с радостни сълзи, бойците са отрупани с дарове. Автомобилът на ген. Кантарджиев е обсипан с цветя. Той и чиновете от щаба му са обект на овации. Определената да влезе първа в Добрич е ротата, командвана от родения в града поручик Ненков. Тя е спряна от множеството и „обсипана с цветя, ласкани думи, подаръци и др.”.Всичко това става под тържествения звън на черковните камбани, които бият непрекъснато. През цялото време „тържествено ура” от освободители и освободени оглася околните хълмове.
Рано сутринта на 5 септември 1916 г., разчитайки на численото румънско превъзходство, командващия 47-и руски корпус и вече предадената в подчинение към него дивизия на ген. Аргиреску – ген. Зайончковский, започва операция за повторното овладяване на Добрич. Той смята, че по този начин ще създаде своя опора за по-нататъшни действия в посока към обсадената от българските войски Тутраканска крепост. Така започват тридневните боеве за Добрич. Добрата координация между варненските войски и бдинци осуетява замисъла на руско-румънските войскови части. Те успешно отбиват настъплението на руснаците и румънците. През нощта срещу 6 септември 1916 г. по железопътната линия Девня – Добрич пристигат първите подкрепления за бранителите на града.
Превземането на Тутракан на 6 септември 1916 г. от частите на Трета българска армия съществено променя ситуацията на Добруджанския фронт. След кратко стъписване и отстъпление обединените руско-румънски войски предприемат на 7 септември мощно настъпление. В този ден се развиват най-критичните и решаващи боеве за отбраната на Добрич. В сраженията се отличават 35-и Врачански и 36-и Козлодуйски полк. Решаваща за изхода на битката се оказва намесата на Първа конска дивизия.
От 5 до 7 септември 1916 г. жителите на Добрич отново под звуците на черковните камбани оказват неоценима подкрепа на защитниците на града. Те носят на позициите боеприпаси, вода и храна, изнасят оттам ранените и им оказват първа помощ. Всичко това става под непрекъснатия огън на противника, който не щади цивилното население, което също дава жертви. В това фактическо поемане на нестроевите служби в армията участват всички жители на Добрич – от 12-годишни деца до 70-годишни старци, мъже и жени, християни и мюсюлмани, бедни и богати. Героизмът на добричлии е описан правдиво в разказа на Йордан Йовков „Българка” и в „Червени страници”на Антон Страшимиров.
На 5 септември 1916 г. Щабът на варненските войски и Добричкото временно общинско управление определят място за погребването на загиналите. Това е теренът, където до 1912 г. се провежда традиционният пролетен Добрички панаир, който преустановява съществуването си по решение на румънските власти. Тук се полагат телата на наши и чужди войници – в отделни и общи гробове. За периода 1916 – 1917 г. на територията на гробището са погребани около 3 500 войни от 10 националности и 5 вероизповедания. В момента Военното гробище в Добрич е едно от най-големите български военни гробища от времето на Първата световна война.
С успешното приключване на боевете от Добричката епопея (5 – 7 септември) 1916 г. се проваля планът на румънското командване за пренасянето на бойните действия на българска територия и завладяването на Варна. Сраженията при Добрич ангажират многократно превъзхождащ противник и това облекчава действията на българските войски при Тутракан. Рухва и митът, че българите няма да се сражават срещу „руските братя освободители”. Напротив, те геройски се бият с тях и ги отблъскват, защото воюват за обединението на всички българи под общата държавна стряха. Успехът при Тутракан и Добрич позволява на частите на Трета българска армия да освободят без бой Силистра на 9 септември 1916 г. Преди това на 5 септември същата година са освободени Балчик и Каварна. Така за малко повече от седмица се освобождават всички градове на Южна Добруджа. След това продължава победоносният ход на Трета българска армия, която в първите дни на 1917 г. донася свободата на цяла Добруджа.
Използвана литература:
Пенчиков, К. Освобождението на Добруджа през 1916 г. //История наДобруджа. Т. 4. 1878 – 1944. Велико Търново, 2007, с. 191 – 211.
Симеонов, Р. Участието на войските на Варненския укрепен пункт в боевете за освобождението на Южна Добруджа и Добричката епопея (1 – 7 септември 1916 г.). //Добруджа, 9/1992, с. 213 – 228.
Симеонов, Р. Добричката епопея (5 – 7 септември 1916 г.). // Добричкатаепопея 1916 г. Историко-библиографски справочник. Добрич, 2006, с. 9 – 20.
Янакиев, Н. Добруджанци и освобождението на Добруджа през Първата световна война (1914 – 1916 г.). //Добруджа, 9/1992, с. 199 – 213.
Доц. д-р Цветолин Недков
Регионален исторически музей – Добрич
