Неотдавна в залата на Учредителното събрание във Велико Търново адвокатската колегия представи уникално издание за живота на имения търновски адвокат Марко Тотев – видно от книгата нелепо останал символ на лош късмет…
Предговорът на книгата е написан от конституционния съдия проф. Атанас Семов, който споделя необичайни размисли за българската национална психология…

Маркототевски народ ли сме? 
Почтеността като лош късмет в България

Атанас Семов

Марко Тотев е символ.
Марко Тотев е съдба…
Марко Тотев е присъда!
И моят баща Марко с тъжен глас ми е разказвал, че в рода му имало един прадядо Марко, който бил Тотев… Тотьо е било разпространено име в Ловешкия тупрак. Но с Марко отпред вече било дамга! И татко не беше чужд там да търси обяснение за някои свои неволи… А хем изследваше
народопсихологията!
Колко пъти всеки от нас е чувал „Този е истински Марко Тотев”, „Мъчи ме Маркототевски късмет” или „Нали съм си Марко Тотев!”… Че и уродливата нова мода да търкаме лотарийни билетчета върна тия изрази в речника ни: търка бабата, търка – и „все нищо, нали съм си Марко Тотев”! Търка българският народ – всеки ден, навсякъде, до полуда търка – като чистачка в скъп хотел търка! Народ-чистачка станахме – и пак не ни идва акълът!

„Живи изгоряхме – и не се научихме да духаме!” Кога го прозря това Апостолът? И променихме ли се от тогава?… Вместо да изтъркаме от манталитета си този ужасен порок – оправдаването – ние го превърнахме в най- първа догма. Все търсим и намираме оправдание за едно или друго в живота си в лошия късмет. Или по-общо в „съдбата”… Колко провали, драми, безумия, обясняваме все с „така било писано” или „Божà работа”.

Сякаш сме народ на релси – турил ги някой друг и ние не можем да мръднем встрани. Каквото друг е начертал, това ни се случва…
Народ, на който все друг му чертае пътя, е безпътен народ…

Древните римляни, от чиято висока цивилизация по земите ни е пълно със следи, са оставили максимата Quisque fortunae suae faber – всеки сам кове съдбата си. И ние сме древен народ – в Европа днес съществуват само 3 по-стари държави от българската.

Но сме останали драматично чужди на тази мъдрост. И хем сме най-невярващият народ, хем вярваме – в съдбата и късмета. Но никога в собствените си сили. Никога в собствената си роля в съдбата си. И никога – в собствената си отговорност. За вина да не говорим… На нас винаги някой друг ни е виновен. България е земята на невинните!
Ала народ, на който все някой друг му е виновен, е обречен народ.

Нешка Робева преди години казваше: трябва да работиш така, че късметът да няма никакво значение… И нейните състезателки таванът на залата да падне, пак изпълняваха съчетанията си за десетка! Затова Нешка остава ярък символ.

Ярък, но почти самотен…
Ние все навън гледаме – и все навън търсим спасител или поне оправдание… И в годините на привидна демокрация – която уж трябваше да даде свобода за изява на силните ни качества – пак така я подкарахме.

Виновен за всичките ни безобразия изкарахме Съветския съюз, надежда стоварихме на Европейския. За отбраната – на Американския… За оправяне в 800 дни – на един брокер с корона…

И никога – на „собствените ни задружни сили”, както ни беше завещал
Апостолът! Имало е в историята ни единични прояви на задружност, на мощно колективно усилие: въстанията, Съединението, войните. Не е малко! Но не стига… Защото сме силни само в драмите. Връхлети ли свобода, замирише ли на демокрация – дивият ни индивидуализъм пръв развява байрака!

И пак съдбата ни я кове робският инстинкт за спасяване по единично…

И Маркототевският късмет ни е на устата!

…Ала я да видим наистина ли имаме лош късмет?
Природата ни лош късмет ли е? Та сигурно поне 2/3 от европейските, за африканските или други народи изобщо не правя сметка, имат много по-лош климат, много по-бедна, скучна, безучастна природа. И от нея правят райски кътчета!

На австрийците природата едно летище да построят не им позволява – трудно е да намериш на австрийска земя 1000 метра равно – но носна кърпичка необработена пръст също няма да намериш, по ски-пистите им повече скиори от цялата останала Европа плюс Азия, Африка, Северна и Южна Америка заедно! На холандците 1/3 от земята им е под водното равнище – и цялата е колкото 1/3 от българската – ала засипват морето и вървят нагоре! Ами норвежци,
финландци, шведи – трите народа заедно нямат и декар земя като Добруджа, децата им жито няма къде да видят… А в българската земя каквото боднеш – расте. Минералните ни извори са повече от всички други в Европа – ама изтичат
в реките… Защото чакаме друг да ни оправи!

Географията ни лош късмет ли е? Вярно, Станислав Стратиев пишеше, че хората на кръстопът не пикаят, ние държава сме направили. Ала кръстопътят е златна възможност, магазин на кьоше е географията ни – но вместо да я изтъргуваме, ние се оправдаваме с нея… Защото все друг ни е виновен!

За историята ни може да се спори. Обичаме да се оправдаваме, че не сме случили ни на поробител, ни на освободител. И все пак сме един от народите с най-богата и най-горда история. Колко народи в Европа са щастливи, че изобщо имат минало – ако нямат много, дописват си го. Други от миналото си какви пари правят! Ние само за исторически туризъм имаме повече възможности от
Германия, Франция и Испания заедно. Но търсим в миналото си само врагове и оправдания…

И вместо туризъм, развиваме самосъжаление!
Съседите ни лош късмет ли са? Вярно, нямаме за пряк съсед, нито наблизо, поне една високо развита държава. Гърците още пò нямат – да сте ги чули да се оправдават с това?

На Полша със съседи Русия и Германия по-лесно ли ù е
било? Ама беше – и днес е – сериозна държава! Вярно, и сме патили от съседите си – неведнъж и тежко. Ама и белгийци, и австрийци, и унгарци са патили. Да сте ги чули да се оправдават? А ние все се оправдаваме!
Все късметът ни е „Маркототевски”…

Добре, че отворих тази книга, да разбера откъде иде тази така упорито вбита в народното говорене дамга. Високообразован, работлив и честен, Марко Тотев е бил блестящ адвокат и тачен гражданин. Ярък и горд търновлия, „болярин” от новите! И по новите моди поигравал покер. Ала баш когато веднъж му се паднала рядка карта, дунанма пред кафенето разтурила играта. И му излязло име на човек без късмет…
Народната памет нерядко е несправедлива! И нерядко – безмилостна…

Подобна – крайно несправедлива – е съдбата и на друга популярна до неотдавна в народното бръщолевене дамга: Гюро Михайлов. Век и отгоре името му е нарицателно за глупост. За безсмислена саможертва – и то на работното място, не най-любимото на българина…
А Гюро Михайлов е герой. Истински български войник, на пост в жандармерията на Южна Румелия пред касата с държавни документи – лумнал пожар, но Гюро не мръднал. Всички избягали от огъня, той не напуснал поста си!

 

И загинал – за дълг и Отечество!
Безсмислена саможертва?!
Ние днес май смятаме вече всяка саможертва за безсмислена… Но дали така всъщност не жертваме бъдещето си като нация?
Колко лесно дамгосваме хората! Колко малко се замисляме, като слагаме табелки – на люде, на процеси, на епохи… И колко лесно раздаваме присъди!
Но народ, който лесно раздава присъди, е осъден народ!

Марко Тотев е бил блестящ адвокат. И много почтен човек!
Дали вече не смятаме и почтеността за лош късмет?…

И дали вече наистина се отказахме сами да ковем съдбата си? И пак да имаме силна държава? И най-сетне да имаме хубав живот – в нея, не навън?

Не мога и не искам да повярвам в това!

Народ, който е родил някои от най-забележителните личности в европейската история – Борис и Симеон, Климент Охридски и Паисий, Левски, Бенковски и Ботев, Вазов и Яворов, Джон Атанасов и колко още… – е несъмнено голям народ!
Народ, създал собствена писменост, за да гради собствена държавност, е градивен народ!
Народ, започнал Ренесанса 5 века преди Европа – при Борис І и Симеон Велики – е обречен на възраждане!
Народ, опазил и вярата, и езика си, и единствен в света възстановил държавата си след 5-вековно унищожително чуждо деспотство, е неунищожим народ!
Народ, единствен в света с официален празник на книжовността, е духовен народ!
Народ, раждащ и в най-тежки времена огромни и разнородни таланти, е жизнен народ! Народ, излязъл от робство и създал най-демократичната за времето си конституция – Търновската – е демократичен народ!
Народ с такава изумителна толерантност, простил на всичките си душмани и братски грижовен към всички религии по земите си, е мъдър и силен народ!

И аз съм убеден, че пред България има път!
Но не с оправдания за „Маркототевски късмет”.
А с професионализма, нравствеността и гражданската ангажираност, с които трябва да бъде запомнен великотърновският адвокат Марко Тотев!
Ето затова тази чудесна книга е толкова необходима!

http://epicenter.bg