2 седмици преди Деня на туризма – 27 септември:
АЛБЕНА СТАНА ФИЛМОВА ПЛОЩАДКА НА ФИЛМА ЗА ХРИСТО СТОИЧКОВ
- Нощен клуб, басейн и стадион в курорта връщат зрителите 30-40 години назад в мега-продукцията „Стоичков – Имало едно време в България“
Екип на НДТ
Огромни тирове изпълниха улиците на ваканционно селище Албена към средата на месец септември. Други по-малки камиони и ванове с техника и хора им правеха компания наоколо и по паркинги. Разни хора с радиостанции на кръста, гърдите и в ръцете, и с антени и слушалки по ушите сновяха тъдява. Трескава възбуда се носеше в сърцата им из ваканционното селище. Бе се излял доста дъжд предния цял ден и сега предимно младите хора наваксваха във важната си мисия. От маркировка на някои тирове с думата „камера“ разбираме, че носят снимачна техника.
„Какво става тука, какво ще снимате?“ – питаме ние като естествено любопитни журналисти седналия в кабината си шофьор на голям маркиран камион. „Филма за Стоичков, е там вижте ония коли с неговото име по тях“ – отвръща тираджията и силно ни заинтригува. „Е как е?“ – продължаваме ние. „Бяхме довчера на снимки по Южното Черноморие, тия дни сме тук; казаха ни да чакаме днес за снимки в клуба на тоя хотел отзад, утре пък сме за басейна за хотела отпред“ – съобщава охотно водачът. И продължава с особено доволство: „Става, филмът, с пари става, с много пари става още по-хубаво, майка му стара, ееех.“ И шофьорът опъва щастливо ръце на кормилото, сякаш е качил на автостоп загоряла от чакане под слънцето Мис Хаваи на култовата магистрала номер 66 по пътя от Чикаго към Санта Моника и си я опъва яко и сладко на тих паркинг до мотел към филмовата Мека – Холивуд, Калифорния, САЩ.
Пожелаваме приятен престой на тираджията, благодарим му (и негласно за споделената шофьорска премъдрост, и най-вече за мястото на снимките). „Тоя хотел отзад“ по думите на водача си е петзвездният „Маритим“, а хотелът „отпред“ е „Фламинго“. И тръгваме към първия.
Във фоайето на хотела щъкат предимно десетки младежи на около 20, 30 и малко повече години. Сещаме се, че дни преди това във фейсбука търсеха статисти между 18 и 35 години за филма на Стоичков. Имаше пряк телефон за връзка, пишеше и за хонорар за участващите.
На подвижни стендове висят дрехи от разни години, размери, десени. Младите момчета и момичета „удрят“ по физиономия, прически и грим на техни връстници около 1975-1990 г. Повечето започват да влизат в новите дрехи и статичните си роли естествено, май, щото явно влизат за пръв път в този 5-звезден хотел до брега. Има и напористи красавици в оскъдно облекло и човек започва да съжалява, че не влиза в кастинговата категория до 35 години и да се омеши с хубавиците. От всички леко и странно лъха друга отминала младежка епоха, сякаш сме на втората волна вечер по морето след абитуриентския бал преди много, много лета.
Влизаме надолу в клуба на хотела и тук атмосферата направо ни хвърля назад във времето, като в дискотеките из тогавашния Толбухин (Добрич днес), Албена и Златни пясъци. Ошашавянето продължава от музика, притъмнена интимна обстановка, изкуствена мъгла (уж от дим, колко здравословно за статисти и филмов екип!), момчета и мадами от 70-те, 80-те и сетни години от онова време. Иде ти да се пуснеш естествено на дансинга, бара, масата и на някоя мадама (или младеж, според пола и предпочитанията) като в машина на времето, но учтивите организатори ни предпазват грижовно да не се изгубим във времето и някоя необмислена палава и болезнена авантюра. Въздъхваме дълбоко от спомена „какво беше в нощния клуб на хотел „Добруджа“ в Албена след полунощ преди три десетилетия и в дискотеките „Братислава“ и „Орхидея“ и излизаме на светло в просторното фоайе. Тук други млади статист(к)и вече съвсем мязат (приличат) на герои(ни)те си от онова време и чакат да се потопят в сладката омая на подземния клуб. На някои може и да им излезе късметът да се видят един ден и като актьори и актриси, особено! Прав се оказа онзи водач на мощния камион, че „с много пари става по-хубаво“. Даже и му завиждаме благородно, че той си е част от екипа и си общува с толкова много млади и хубави хора покрай филма. Може някоя актриса да му скокне в кабината за по-волно по пътищата на родината, кой знай.
Преди дни от Южното Черноморие упоително пращаха новини и информации по медиите как, къде и какво снимат там. А бе, здраво се хвалеха по Бургас, Слънчев бряг и Несебър. Сега обаче Съдбата ни даде шанс да виждаме наживо филмовия процес и по Добруджанското Черноморие в тази мега-продукция. Шегата настрана, във филма играят и холивудски актьори в ролите на мениджъра Мингея и на треньора Йохан Кройф на Христо Стоичков. Самият Стоичков бе във ваканционното селище в началото, а после неотложни ангажименти го отправиха към София. Може би падналият обилен дъжд бе знак от небето, че на екипа и филма ще върви успешно и късметлийски като „по вода“. Така небето се докосва до земните дела и герои/ни на хората и то съпреживява техни съдби.
Оставихме младите да се наснимат и налудуват в нощния клуб по сценарий и с нетърпение очаквахме следващия ден за снимки на басейна. Там пък! Ааа… Десетки участници от екипа разтовариха и подготвиха снимачната площадка на басейна на хотел „Фламинго“. Учудващ синхрон за нашите балкански навици постепенно вкарваше тонове апаратура, прожектори, рефлектори, микрофони, камери, компютри, дрехи, грим и каквото още се сетите в единен творчески процес. (Ако ръководите поне двама работника, служителя – или сте го правили на поле, офис, кухня и къде да е – знаете отлично как е.) Слънцето него ден грееше „като за снимки“ във всички ярки нюанси, даже понякога се криеше услужливо зад облаци за дифузно осветление. Водещият снимките, с творчески мустачки, от екипа използва пълноценно слънчевата благодат във ваканционното селище. Но, но, но…
Случайните зрители станаха свидетели на акта на пресътворяване на култовата сцена с българските футболисти и техните съпруги и приятелки на басейна, най-вече със Стоичков, на Световното по футбол в САЩ през 1994 г. Тогава екип от немската телевизия дойде да снима как лежерно и нехайно нашите футболисти разпускат преди 10 юли за историческия си мач срещу Германия, действащият световен шампион. Германският оператор насочи камерата към Стоичков въпросително за коментар и резултат и Камата му отговори в своя си стил (и пророчески!) „ейнс цу цвай, цу трейн, дрън“, тоест – един на два, на три, дрън! България би Германия с 2:1 на световното в САЩ – 94 на „Джайънтс стадиум“, на 11 километра от Манхатън, сърцето на Ню Йорк. В този ден целият свят, да, целият свят видя и научи какво може обединеният български тим и дух.
Та, около басейна в Албена започнаха да се появяват първо хубавиците – приятелки и съпруги на нашите герои. После започваме да разпознаваме Трифон Иванов (светла му памет!), Йордан Лечков, Балъков, Боримиров, Сираков, Боби Михайлов. После няма как да не познаеш треньора Димитър Пенев (светла му памет!) с емблематичната си риза и къси панталони.
Две аниматорки на хотел „Фламинго“ питат къде е Стоичков, още 2-ма аниматори от хотел „Калиакра“ също го търсят с поглед. Днес им е последният работен ден на двечките, леко им е тъжно, че туристическият сезон за тях свършва. След няколко дни свършваше и сезонът за аниматорите от хотел „Калиакра“ и на барманката Ива от ресторант „Рай“. Бъдещата детска педагожка и начална учителка не вярваше, че истинският Стоичков ще дойде в Албена или на техния бар това лято. (Е, момичето поне е доста по-доволно като барманка, отколкото като аниматорка в 5-звезден хотел, където снимат). Във ваканционното селище се случват какви ли не чудеса, този път – мащабна филмова продукция след обилен дъжд.
По някое време, след часове яки и точни приготовления, при басейна за снимките се появи и самият той, главният герой във филма. Над 32 години се стопяват в съзнанието, сърцето, ума – виждаш Стоичков наживо, превъплътен от играещия го Кристо Стоичков! Отначало си мислим, че самият Христо Стоичков направо е влязъл във филма като с приказна машина на времето. Нещо от най-знаменателната след промените за България 1994 година се сблъсква със сегашното в душата и пред очите, пулсът се ускорява, не знаеш на моменти в коя година и кое измерение се намираш и оставяш сладка пустош и спомени да вървят пред очите ти. Не ти се вярва, че Стоичков е „оживял“ и оживил пред погледа ти онова незабравимо лято на САЩ-94. Дълго време прескачаш и бродиш между 3 десетилетия и нямаш думи как да определиш случващото се.
Сцената с немските журналисти се снима пак и пак, и пак: „ейнс цу цвай, цу дрън!“. Странна нирвана се стели наоколо. И двете аниматорки не са били родени по онова време, но и те сякаш (съ)преживяват оная безумна сладост на балкански непукизъм пред световна сила, футболен гигант Германия. Наблизо нашите герои и техните нежни половинки играят карти, пият вино, уиски и шампанско, шегуват се, плацикат се в басейна и се бъзикат с немците и телевизионерите им. За 2:1 срещу световните шампиони! В аванс, предварително, ей-тъй, между другото! За капак на всичко сред зрителите при снимките на филма има и германски туристи. И те помнят онова безумно футболно лято на 1994 г., даже бърже разпознават Лечков и Балъков сред актьорите.
Представителен и мастит (в най-добрия смисъл на думата) американски турист в Албена от Чикаго, с излъчване на предприемач с поне 8-цифров бизнес (над 10 милиона долара), също се радваше да изгледа докрая снимките на филма заедно с българската си съпруга и техни наши партньори във „Фламинго“. Поръча достатъчно за ядене и пиене въпреки ол-инклузива в 5-звездния хотел, за да се насити на храна, напитки и гледки. Остана доволен от снимките на продукцията и с холивудско участие (но май най-вече заради красавиците до басейна в силно оскъдни бански, с чудни талии, гърди, бедра и ханшове) и заплати щедрата гощавка, обслужвана вещо и на чудесен английски език от едър сервитьор от остров Бали.
След снимките всички изглеждат пре/доволни. Използваме момента да поздравим и благодарим най-вече на младия Кристо Стоичков, който е „одрал кожата“ на великия Христо Стоичков. Общувалите си часове наред с Камата трудно приемат, че не самият Ицо от САЩ-94 стои срещу тях. Замайването във времето си е необикновено и някак си естествено. Молим Кристо за автограф и момчето се съгласява. Още не можем да повярваме, че пред нас стои Кристо, а не истинският Христо Стоичков. И дори в автографа почти покрива оригиналния на звездата. Естествено обаче след приключване на кадрите и липсата на снимаща наша и „германска“ техника край бара и басейна зазвучават хитове на наши поп-диви от онова време и младите го удрят на здрав купон. Май младите аниматорки и барманки едва ли са виждали подобен фурор тоя туристически сезон.
Филмът се очертава като ярък и як хит на наши и световни сцени. На следващия ден един от стадионите на курорта Албена се е превърнал в стадиона на ЦСКА в София, „Червена армия“ и/или „Българска армия“ се казваше преди десетилетия. Част от екипа на филма творчески е боядисал каквото трябва покрай терена. Червени калъфки са покрили сините седалки по трибуните. Лозунги като „Червена победа – Червени сърца“ връщат спомени от онова време. (Българският шампион преди години е побеждавал не само нашите, но и световни футболни отбори като „Аякс“, „Байерн“, „Ливърпул“). По терена се „чуват“ отново Стоичков и треньорът Димитър Пенев в нахъсване към следващ успех.
Наблизо в къмпинга подвижният кетъринг подготвяше храна за участниците в снимките. На паркинга в Албена 2 огромни тира бяха пълни с реквизити за всичко, като че ли, за актьори и статисти. Още поне 6 тира с каква ли не техника съпътстваха екипа. Други много повече камиони, по-малки микробуси и леки коли съставяха още мобилния продуцентски керван. След ваканционно селище Албена той пое към Пловдив.
Успех и на филма! Той изглежда гарантиран у нас и по света от величието на носителя на „Златната топка“ през 1994 г. Христо Стоичков, от всички негови съотборници, треньори, близки; от всеотдайността на замесените в това мега-филмово начинание – стотици работещи здраво в екип, и хиляди други участващи, актьори, актриси, статист(к)и, зрител(к)и. В началото на снимките небето прати благодатния си дъжд в Албена. Ваканционното селище стана естествена и великолепна филмова площадка на мащабния проект с ярко национално и международно участие. Към края на 2027 г. се очаква премиерата на „Стоичков – Имало едно време в България“, другото му заглавие е „Стоичков – Филмът“. Тогава ще усетим отново и на екрана морския и спортен полъх от Черноморието ни – в слънчевата Албена.
