Такива резки и брутални скокове, както при отбраната, не трябва да се случват повече, казва икономистът, старши изследовател в Института за пазарна икономика
Пета година сме на дефицит, а не строим някакъв фамозен мост и не правим немислими инвестиционни разходи, за да го има
Когато бюджетът бумти като разходи, потреблението и кредитирането растат, което води до ръст и на инфлацията. Еврото има много малко общо с това
– Данните за инфлацията разтревожиха ли ви, господин Ганев? Ще удържим ли натиска на очакванията за еврото и по-високото потребление?
– Виждаме, че инфлацията е по-висока от заложеното в бюджета и в прогнозите на повечето институции в края на миналата година. Статистиката към юли казва – 5,3% годишна инфлация по българския индекс и 3,4% по европейския.
Факт е, че от началото на годината тази тенденция вече се прояви. И заради административни и данъчни решения, знаете, че пълното ДДС за хляба и ресторантите се пренесе върху цените. В момента услугите са тези, които носят по-голямото поскъпване, начело с туризма и развлеченията
Трябва обаче да кажем, че на вътрешната сцена сме в период, в който помпаме бюджета с по-висок дефицит – вече 5 години сме на минус в държавните финанси, заплатите нарастват с двуцифрен темп за поредна година, в това число има и прекомерен ръст на заплатите в бюджетния сектор. И продължава много високото кредитиране – рекордни над 1 милиард са вложени в нови имоти.
Когато бюджетът бумти като разходи, потреблението и кредитирането растат, това са три сериозни импулса за покачване на цените.
Важно е да се каже, че картината в регионален план не е по-различна – Румъния е с годишна инфлация от 5,8%, Северна Македония е с 5,1%, Сърбия – 4,7%, и Гърция – 3,6%. Всички тези страни ни изпреварват по европейската методология на индекса.
– Излиза, че еврото е невинно за това покачване, можем ли така да тълкуваме тези данни?
– Ако трябва да правим дискусия, в центъра ще бъдат бюджетът, заплатите и кредитирането, а ако включим и външната среда и региона, то вече влизаме в разговор за монетарния и фискален импулс в глобалната икономика, политиката на Тръмп с митата и проблемите с веригите на доставки.
Няма смисъл да обвинявам или да оневинявам въвеждането на еврото, тъй като то не е решаващо в този разговор. Възможно е да е дало някакъв импулс при толкова много говорене, с тези притеснения и покрай новия закон, но на фона на другите импулси това е доста по-малък проблем.
В Румъния не приемат евро, а тяхната инфлация е устойчиво по-висока, при това остава такава вече няколко години. От началото на годината виждаме ръст на цените в Северна Македония, Сърбия, Унгария и дори Черна гора – всички тези страни в момента са много сходни с нас и Хърватия по ръст на цените.
– Да, обаче властта реши да приеме извънредно законодателство и така призна, че се случва или очаква да се случи нещо. Грешка ли бе това презастраховане?
– Цялата тази промяна бе ненужна. Законът си бе написан добре, отдавна приет от бизнеса. Видяхме двойните етикети още преди датата за членство. Част от промените дадоха двумесечен гратисен период на тези, които не бяха готови. Но притеснителни са сигналите. Наля се масло в огъня на истерията.
Притеснения крият текстове, които се насочиха към начина на ценообразуване. При това в оригиналния вариант се касаеше само за месец, а сега – за цяла година. Не че не можеш да вдигаш цени, но трябва да се обясняваш и доказваш. А предлагането се контролира и коригира от търсенето.
Ние по тази логика, ако доведем абсурда докрай, можем да искаме обяснения и от търсенето – защо в даден квартал са спрели да купуват дадена стока и сега е на мода друго? Както е свободно търсенето, така трябва да бъде свободно и предлагането.
Не ме притесняват толкова глобите, макар очевидно големите вериги ще са под натиск, за тях са направени. Повече ме притеснява правото на Министерския съвет да вземе някакви мерки, ако види извънредно покачване на цените, без тези мерки да са описани.
Опитът показва, че когато дадеш празен чек на една институция, тя ще го използва. Политически е нажежена средата и няма да се учудя, ако този текст бъде използван още преди края на годината.
– Посочихте бюджета като основна причина за движенията на цените. Има ли пари в държавата, появиха се коментари, че сме закъсали, че банките спасяват положението с извънредни вноски….
– Състоянието на бюджета е точно каквото се очакваше – по-висок дефицит, напрегнат откъм разходи. Той влиза в някакви рамки заради задържане на определени разходи. Но вече сме в пета поредна година на дефицит. Притеснителното е, че той е текущ, естествен резултат от текущите разходи. Не строим някакъв фамозен мост, нито правим немислими инвестиционни разходи, за да го има.
Много висок е ръстът на заплатите и има обичайното раздуване на държавата. Дефицитът може да се овладее само със съкращаване на разходи. Първият бюджет в евро трябва да е с огромен фокус в овладяване на разходната част, както и да се намерят пробойните в приходната част – толсистемата, хазарта, облагането на имоти. Всяка от тези мерки може да донесе по 500 млн. лв. Много по-добре е, отколкото да се търсят еднократни, извънредни плащания – преди от добивните компании, сега от банките. Ако няма такъв фокус, ще ни очаква вдигане на осигурителната тежест, което дори е заложено. Ще се стигне и до други вдигания на данъци.
– Има вече предложения да се премахне това автоматично вдигане на доходи – средно с 10% на всички, а на някои с пъти повече, като процент от средната заплата. Правилна стъпка ли е и може ли да се случи?
– Икономисти и експерти на тема бюджет и големите институции са категорични, че такива автоматични вдигания са проблем за всеки бюджет, не само за българския. И всяка сфера да си е извоювала право за автоматично увеличение на заплатите всяка година. По-различно е с пенсиите, там швейцарското правило гони други цели: заместващият доход през пенсията, която си получил заслужено, плащайки си вноските, да не изостава от заплатите.
Един от начините да се върже бюджетът е да се преразгледат, ако не всички, то повечето автоматични вдигания на заплатите. Там ще влезе и МВР, и военните, и образованието. Има механизми, с които, ако се прецени, определени групи, например медицинските сестри, да получат по-високо индексиране, но без да пише “автоматичен” в закона. Такива резки и брутални скокове, както при отбраната, не трябва да се случват повече. Време е общественият сектор да престане да дърпа заплатите в частния сектор, а оттам и потреблението, и инфлацията. А е време и да намалее малко числеността на администрацията.
– В регионален план има ли такива изкривявания на заплатите? Средната е два пъти повече в София в сравнение с Видин например, на какво се дължи?
– Тук причините са различни. Профилът на хората, които работят в София, е много по-различен от този във Видин. Почти целият IT сектор е в столицата, тук е целият финансов сектор, целият държавен сектор, това са висококвалифицирани хора. Натрупването на няколко такива сектора с високи заплати води до тези разлики.
Иначе може да се даде и алтернативен поглед – че не са толкова големи различията. Най-ниската заплата е 1800 лв. в Кюстендил, Видин, Хасково, а ако отидем до Плевен, Русе, Стара Загора, там е 2100-2200 лв. Разлика с 15-20% не е драстична, а нормална. Голямата разлика обикновено е между областния град и малката община, но това също е обяснимо и нормално.
– Пробиват напоследък мнения, че трудният достъп до пазара на имоти заради по-ниските доходи, предимно у млади хора, оформя по-радикално настроени групи, които предизвикват социално напрежение. Виждате ли такива тенденции?
– Не мисля, че има директна връзка между това доколко е достъпен пазарът на имоти за агресията у младите около и над 18 г. Знаем, че у нас доста по-късно е официалното изнасяне на младите от родителския дом.
Откъм социален феномен като проява на повече агресия като че ли други фактори влияят за него, някои от тях не са добре проучени. Виждаме, че проблемни младежи учат понякога в престижни училища, живеят в средни семейства, а не в бедност. Причините пак може да са икономически, но не е задължително да са изцяло формирани на база доходи.
Иначе този бумтящ пазар на имоти е подкрепен от високата заетост и ръста на възнагражденията. А той в момента е подвеждащо лесен. Вярно е, че от 2021 г. пазарът на труда е стабилен, няма безработица, лихвите са ниски и който е взел кредит, е спечелил. Но няма никакви гаранции, че в бъдеще ще е така. Цената на имотите се вдига, делът на вноската по заема от заплатата пада. Ако тези два фактора се променят, особено ако изгубиш работата си, тръгва проблемът с балансирането.
– Последното изследване на “Алфа рисърч” за еврото показва, че все още над 1/3 от бизнеса се разплаща с работници и доставчици извън банките, т.е. кеш. Знаят ли БНБ и банките колко сиви пари ще трябва да обменят в евро, за да гарантират количествата?
– Парите имат тази характеристика, че те са реален физически обект. БНБ знае колко пари е напечатала. Независимо от това кой изнася кашони за Дубай и какво е съотношението между белия и сивия сектор, точната бройка е ясна: колко пари са напечатани, колко са в банките, колко са извън банките. Трудно е да не бъде предвидено количеството.
А и големите парични потоци към банките още преди датата, след като те обявиха внасяне на пари без такса, изчистват проблема.
Вече виждаме спадане на кеша в оборот и увеличаване на притока към банките, което създава улеснение за гражданите. Голямото планиране би било по отношение на банките да заредят клоновете си с достатъчно банкноти около самата дата на приемане. Проблем може да има при пощите, тъй като те в повечето села се намират в невзрачни помещения, в които няма условия за съхранение на пари. Как пощата ще зареди, ще поддържа баланс между левове и евро, трябва и охрана, това създава нужда от планиране. Но една от най-големите и стари институции у нас, каквито са пощите, вероятно ще успее да се справи с лекота.
CV
Роден е в Хасково
Завършва специалността „Макроикономика“ в УНСС
Започва работа в Института за пазарна икономика като стажант през 2007 г.
Председател е на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация в периода 2016-2017 г.
Автор е на множество публикации на тема икономическо развитие, данъци, макроикономика и др.
От 2020 г. доскоро бе член на Надзорния съвет на „ПФК Левски“
